За въоръжението на монголите от времето на Чингис хан - Новини от Монголия, Бурятия, Калмикия, Тува
Рисунка от Михаил Горелик.
Откъс от рецензия на ориенталист, изследовател на историята на оръжията, изкуствовед Михаил Горелик - за историята на монголската броня. Авторът на повече от 100 научни труда си отиде преди почти точно година. Той посвещава значителна част от научната си дейност на изучаването на военното дело на древните и средновековни народи на Евразия.
Източник - Горелик М. В. Ранна монголска броня (IX - първата половина на XIV век) // Археология, етнография и антропология на Монголия. Новосибирск: Наука, 1987.
Както е показано в скорошни трудове (18), основните компоненти на монголския средновековен етнос са мигрирали в Монголия, преди това заета главно от турците, от района на Южен Амур, Западна Манджурия през 9-11 век, измествайки и частично асимилирайки своите предшественици. В началото на XIII век. при Чингис хан практически всички монголоезични племена и омонголизираните турци, тунгуси и тангути от Централна Азия са консолидирани в една етническа група.
(Далечният изток на Евразия, претенциите към които монголите не успяха да реализират: Япония)
Непосредствено след това, през първата половина на 13 век, гигантските завоевания на Чингис хан и неговите потомци разширяват неизмеримо територията на заселване на монголския етнос, докато в покрайнините протича процес на взаимна асимилация на новодошлите и местните номади - тунгусо-манджурите на изток, турците на запад и в последния случай лингу. турците асимилират монголите.
За да се разбере историята на монголските доспехи, трябва да се изяснят следните въпроси: традициите на доспехите на Амурския регион от VIII-XI век, Забайкалия, Монголия, югозападната част на Централна Азия и Алтай-Саянската планина до XIII век, както и номадитеИзточна Европа и Транс-Урал до същия период.
Особено богат на материали е Синцзян, където находките на предмети (виж фиг. 3, 3–5) и особено изобилието от изключително информативна живопис и скулптура позволяват изключително пълно и подробно представяне на развитието на бронята тук през втората половина на 1-во хилядолетие (25), и не само в Синцзян, но и в Монголия, където е бил центърът на първите каганати на тюрки, уйгури и кидани. разположен. По този начин можем спокойно да кажем, че монголите от IX-XII век. беше добре позната и доста широко използвана от тях метална ламелна обвивка, да не говорим за броня от твърда и мека кожа.
Образец на скитска броня от известния златен гребен от могилата Солоха.
Впрочем етиологичната легенда на монголите (както и на турците) ги характеризира именно като майстори на желязо, най-почетната им титла – дархан, както и името на основателя на държавата – Темуджин, означават майстори на желязото (29).
Оборудването със защитни оръжия на монголите през последните десетилетия на XII - първите десетилетия на XIV век. може, макар и много приблизително, да се определи от писмени източници.
Лубчан Данзан в "Алтан Тобчи" разказва следната история: веднъж Темуджин, още преди да създаде държава, бил нападнат по пътя от 300 татари. Темуджин и неговите воини победиха вражеския отряд, „сто души бяха убити, двеста бяха заловени. те взеха сто коня и 50 черупки ”(30). 200 затворници едва ли ще бъдат водени пеша и съблечени - достатъчно е било да им вържат ръцете и да завържат поводите на конете им за торса.
Следователно, сто пленени коня и 50 снаряда принадлежат на 100 убити. Това означава, че всеки втори воин е имал черупка. Ако такава ситуация се случи в обичайната схватка на смутни времена в дълбините на степите, тогава в ерата на създаването на империя, огромни завоевания, експлоатацияПроизводствените ресурси на градовете трябваше да бъдат оборудвани със защитни оръжия.
И така, Насави съобщава, че по време на щурма на града „всички татари са облекли бронята си“ (31) (а именно снаряди, както ни обясни преводачът на текста З. М. Буниятов). Според Рашид ал-Дин, оръжейниците при Хулагуид Хан Газан са доставили на държавните арсенали с лоша организация на делото 2 хиляди и с добра организация - 10 хиляди пълни комплекта оръжия, включително защитни, годишно, а в последния случай оръжия в големи количества също са били достъпни за свободна продажба. Факт е, че до края на XIII век. имаше криза на кар-хане - държавни фабрики, където стотици занаятчии, събрани от монголските ханове, работеха в полуробски условия.
Разпускането на занаятчиите, подчинени на определена квота за доставки в хазната, за безплатна работа на пазара, веднага даде възможност да се увеличи производството на оръжия няколко пъти (воините, вместо да разпространяват оръжия от арсенали, получават пари, за да ги купуват на пазара) (32). Но в началото, в ерата на завоеванията, подреждането на кархане въз основа на експлоатацията на занаятчии, заловени в райони с уседнало население, трябваше да има голям ефект.
Обсадата на Багдад от монголите през 1221 г.
Производството на черупки в степните условия също е отбелязано в законите: „В крайна сметка от 40 вагона 2 трябва да бъдат направени броня, ако не го направят, тогава глобени с кон или камила“ (35). По-късно, след почти 100 години, на ез. Тексел от местна руда, която самите Ойрати отдавна добиват и топят в гората в ковачниците, те получават желязо, правят саби, черупки, броня, шлемове, имаха около 100 такива майстори там, - както пише за това Кузнецкият благородник И. Сорокин, който беше в плен на Ойрат (36).
Освен това, както каза една ойратка на съпругата на българския посланик И. Унковски, „презпрез лятото събират до контаиш до 300 или повече жени от всички улуси в Урга и след цяло лято шият куяци и рокля за бронята си, която изпращат на армията ”(37). Както можете да видите, в условията на номадска икономика простите видове броня също са направени от неквалифицирани работници, сложните са направени от професионални занаятчии, от които имаше доста и като, да речем, скитащият ковач Чжарчиудай-Ебуген, който слезе при хана от планината Бурхан-Халдун (38) беше като в епохата на Чингис хан (38). Постоянно, като за нещо обикновено (което означава самото използване), монголските доспехи се говорят в европейски източници от 13 век (39).
А. Н. Кирпичников, който пише за слабостта на защитните оръжия на татаро-монголите, се позовава на информацията на Рубрук (40). Но този очевидец пътува в мирно време и освен това, отбелязвайки рядкостта и чуждия произход на металните черупки сред монголите, небрежно споменавайки техните кожени черупки сред другите оръжия, открои само екзотични, според него, брони, изработени от твърда кожа (41). Като цяло Рубрук беше изключително невнимателен към военните реалности, за разлика от Плано Карпини, чиито подробни описания са първокласен източник.
Основният визуален източник за изследване на ранните монголски доспехи са иранските миниатюри от първата половина на 14 век. В други произведения (42) показахме, че в почти всички случаи миниатюрите изобразяват чисто монголски реалности – прическа, костюми и оръжия, поразително различни от тези, които сме виждали в мюсюлманското изкуство до средата на 13 век, и съвпадащи в детайли с реалностите в изображенията на монголите в китайската живопис от епохата Юан.
Монголски воини. Рисунка от картина на Юан.
В последния обаче на практика няма батални сюжети, а в творбите на религСъдържанието (43) изобразява воини в доспехи, различни от традиционните Сун, с черти на лицето, напомнящи на „западните варвари“. Най-вероятно това са монголски воини. Нещо повече, те са подобни на монголите от картината „Приказката за монголското нашествие“ („Moko Surai Ekotoba Emaki“) от императорската колекция в Токио, приписвана на художника Тоса Нагатака и датираща от около 1292 г. (44)
Фактът, че това са монголците, а не китайците или корейците от монголската армия, както понякога се смята (45), се доказва от националната монголска прическа на някои воини - плитки, положени в пръстени, падащи на раменете.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ - на ARD.
Бележки
18 Kyzlasov L. R. Ранните монголи (към проблема за произхода на средновековната култура) // Сибир, Централна и Източна Азия през Средновековието - Новосибирск, 1975; Kychanov E. I. Монголите през VI - първата половина на XII век. // Далечният изток и съседните територии през Средновековието - Новосибирск, 1980 г.
16 Горелик М. В. Монголи и огузи в миниатюрата на Табриз от XIV-XV век // Mittelalterliche Malerei im Orient.– Хале (Заале), 1982.
20 Крамаровски М. Г. Торевтика на Златната орда от XIII-XV век: Автор. дис. . канд. ист. наук.– Л., 1974.
21 Деревянко Е. И. Троицко гробище - Табл. I, 1; III. 1–6; XV,7, 8, 15-18 и е.; Медведев V.E. Средновековни паметници. - Ориз. 33, 40; табл. XXXVII, 5, 6; LXI и яж.; Ленков В. Д. Металургия и металообработка. - Ориз. 8.
22 Асеев И. В., Кириллов И. И., Ковычев Е. В. Номадите на Забайкалието през Средновековието (въз основа на гробни материали) - Новосибирск, 1984. - Табл. IX, 6, 7; XIV, 10.11; XVIII, 7; XXI, 25, 26; XXV, 7, 10, I-
23 Янг Хонг. Дайджест на статиите. - Ориз. 60.
24 Сунчугашев Я. И. Древната металургия на Хакасия. Ерата на желязото - Новосибирск, 1979 г. - Табл.XXVII, XXVIII; Худяков Ю. В. Въоръжение. – Маса. X-XII.
23 Горелик М. В. Въоръжение на народите.
26 Черненко Е. В. Скитски доспехи - Киев, 1968 г.
27 Горелик М. В. Saka броня // Централна Азия. Нови паметници на културата и писмеността - М., 1986.
28 Тордман Б. Броня. ; Gamber O. Kataphrakten, Clibanarier, Norman-nenreiter // Jahrbuch der Kunsthistorischen Sammlungen in Wien.– 1968.–Bd 64.
29 Кичанов Е. И. Монголите. – С. 140–141.
30 Лубсан Данзан. Алтан тобчи (“Златна легенда”) / Пер. Н. А. Шастина - М., 1965. - С. 122.
31 Шихаб ад-Дин Мохамед ан-Насауи. Биография на султан Джелалад-Дин Манкбурна / Пер. 3. М. Буниятова - Баку, 1973 г. - С. 96.
32 Рашид ад-Дин. Сборник хроники / Пер. А. Н. Аренда. - М. - Л., 1946. - Т. 3. - С. 301-302.
34 Пак там - S. 19, 21, 22, 47, 48.
35 Пак там - S. 19, 47.
36 Виж: Златкин И. Я. История на Джунгарското ханство.– М., 1983.–С. 238–239.
37 Пак там - стр. 219.
38 Козин А. Н. Тайна легенда - М. - Л., 1941. - Т. 1, § 211.
39 Матузова В. И. Английски средновековни източници от IX-XIII век.-М., 1979.-С. 136, 137, 144, 150, 152, 153, 161, 175, 182.
40 Кирпичников А. Н. Древнобългарско оръжие. Проблем. 3. Броня, комплекс от бойно оборудване от 9-13 век. // SAI E1–36.– Л., 1971.– С. 18.
41 Пътешествия до източните страни на Плано Карпини и Рубрук / Пер.И. П. Минаева - М., 1956. - С. 186.
42 Горелик М. В. Монголи и огузи. ; Горелик М. Ориенталски доспехи.
43 Мъри Дж. К. Представления на Харити, Майката на демоните и темата за "Повишаване на целите-вой" в китайската живопис // Artibus Asiae.– 1982.–V. 43, N 4.– Фиг. 8.
44 Бродски В. Е. Японско класическо изкуство - М., 1969. - С. 73; Heissig W. Ein Volk suchtseine Geschichte.–Dusseldorf–'Wien, 1964.–Gegentiher S. 17.
45 Търнбул С. Р. Монголите.– Л., 1980.– С. 15, 39.