Забравено предписание на исляма
Наследството в исляма е задължителна система, предписана от Всемогъщия Аллах чрез недвусмислени текстове, които не могат да се съмняват в тяхната автентичност и в тяхното значение, регулирайки по -подробно, отколкото във всяка друга наследствена система в света, като регулира системата на го Намереност в ислямския шериат, така че името „Наука на предписанията“ [„Способност на наследството“.
Разделението на собствеността е един от основните въпроси на шариата като цяло и в частност на ислямското право. Свещеният Коран казва:
„За мъжете [независимо от възрастта] много (определен дял, част) от това, което починалите] родители и роднини оставиха [като наследство], а за жените [независимо от възрастта] много (определен дял, част) от това, което починалите] родители и роднини оставиха [независимо дали], малко [наследство] или богато. [Наследството се прехвърля] като задължителен жребий [тоест непременно всичко се разделя на части, определени от Светото писание и се разпределя в зависимост от степента на родство]” (4:7, Значения. Ш. Аляутдинов).
В исляма наследственото право е едно от основните задължения. Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) каза:
"Познаването на наследственото право е половината от всички знания." Пратеникът на Аллах (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) също каза: „Научете знанията за наследственото право и ги учете на другите, тъй като това знание е първото, което моята умма ще остави.”
- това е името в мюсюлманската теология на науката, занимаваща се с изучаването и изучаването на всички аспекти на наследството. Езиковото значение на думата "ал-фараид" (единствено число "ал-фард") има няколко значения:
2- определени по размер (дял) и др.
В терминологията на шериата изразът "ilm al-Faraid" означава науката за наследяването и изчисляването на дела на наследниците. С други думи, това е наука, която изучава правилата, по които може да се установи делът на всяко заслужаващо наследство. Изучаването на науката за наследството е колективен дълг на мюсюлманите "фард ал-кифая", т.е. ако достатъчен брой мюсюлмани са научили тази наука, тогава задължението се премахва от останалите.
Пророкът (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) насърчи вярващите да учат тази наука. Съобщава се, че той е казал:
"Изучавайте науката за наследството и я учете на другите, защото тя е половината от знанието."
Наследство на арабски "at-tarika", според определението на учените от ханафитския мазхаб: цялото имущество, оставено от починалия на неговите законни наследници. Това включва всички движими и недвижими имоти, пари, злато, сребро, всичко, което има стойност.
Законът за мюсюлманското наследство се основава на непроменливото Божествено Откровение, представено под формата на стихове от Свещения Коран и Сунната на Пророка Мохамед (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него). В някои случаи обаче основата за правните заключения на наследственото право е заключение, основано на аналогиите (qiyas), описани в Корана или Суната. Въпреки важността на разпределянето на имуществото на починалия между наследниците в съответствие с нормите на шериата, за съжаление днес това предписание на исляма е пренебрегнато от мнозинството мюсюлмани в нашия регион и не се практикува реално. Но това не означава, че мюсюлманите от Кавказ изобщо не са били запознати с "ilm-al-faraid".
„Когато човек умре, оставяйки имущество, първо плащат дълговете му (ако починалият е длъжник на някого приживе), 1/3 частостаналото имущество се разпределя за изпълнение на последната воля на починалия (wasya), ако такава е оставена устно или писмено, а само останалата част се разпределя между наследниците в съответствие с нормите на шериата. Наследниците са роднини, които според шериата имат право на дял от наследството.
Шариатът ясно предписва дела на всеки наследник в имуществото на починалия. Никой от наследниците няма право да получава повече от това, което му е определено от Корана и Сунната на благородния Пророк (салляллаху алейхи ве селлем). Освен това един от синовете или дъщерите не може да получи повече от останалите си братя или сестри, както се практикува днес в нашия край.
Разпределение на имуществото на починалия
Имуществото на починалия се разпределя в следния ред:
1 - Разходи за погребение (покров, измиване на тялото, плащане за изкопаване на гроба и др.)
2 - Възстановяване на дългове. Необходимо е да се установят и изплатят дълговете на починалия, преди да се пристъпи към разделяне на наследството. Първо, дълговете, свързани със заложеното имущество, се възстановяват. После – дългове към Аллах и дългове към хората. Първата включва: зекят, обети, пост и др. Вторият включва: кредити, неплатен наем и др.
3 - Завет. Посоченото в завещанието имущество се издава, при условие че не е завещано на наследника, т.к. неговият дял вече е определен от шериата, а също и ако не надвишава 1/3 от останалото наследство.
4 - Разпределение на наследството между наследниците.
Системата на наследяване се основава на принципа, че завещателят не може да се разпорежда със своето имущество след смъртта си, освен със своята 1/3 чрез съставяне на завещание. Шариатът също така задължава да плати материалните задължения на починалия преди разпределениетомежду наследници. Шариатът също насърчава разпределянето чрез завещание на дял от имуществото, равен на по-малко от една трета.
По този начин, ако след разходите за погребението, след това възстановяването на дълговете, свързани със залога, и след възстановяването на дълговете към хората и Аллах, след това плащането на завещанието, остава някакво имущество, тогава то се разпределя между наследниците в пропорциите, установени от шериата.
Стълбове на наследството
б) изчезнал, надежда да се намери, който е изгубен и законно го решават като мъртъв.
2 - Наследник. Всеки жив човек или такъв, който е изгубен, но има надежда да го намери, както и дете в утробата, което според шериата има право на дял от наследството.
3 - Наследствено имущество (ат-тарика). Какво е останало от имуществото на починалия.
Ако човек е жив, имуществото му остава при него и той има право да се разпорежда с имуществото си. Ако починалият няма наследници, тогава наследственото имущество се прехвърля в хазната на мюсюлманската държава (bay ul-mal). Ако няма собственост, значи няма какво да делите.
Условия за наследяване
1 - Потвърждаване на смъртта на завещателя. Потвърждаването на смъртта бива два вида: действително, когато смъртта на лицето е очевидна; според разпоредбата на шариата, когато вероятността от смърт е висока, например, отдавна изчезнал човек.
2 - Наличие на живи наследници към момента на смъртта на наследодателя.
Когато няколко наследници умрат едновременно, например при автомобилна катастрофа, е необходимо поне за момент да се опитаме да определим реда на смъртта на всеки от тях, тъй като от това зависи разпределението на наследството на всеки от тях.
3 - Знания за делба на наследството.
Едно от условията за подялба на наследството е знанието накойто дели наследството. Ако този, който разделя наследството, няма такова знание, тогава той може да не добави към един, а да даде на другите твърде много, и това е несправедливост.
Причини за наследяване
1 - Брак: Съпрузите са взаимно наследници. Аллах Всемогъщият каза:
„Вие [мъжете] притежавате половината от това, което жените ви са оставили, ако нямат дете. Но ако те имат дете, тогава вие притежавате една четвърт от това, което са оставили. Това е изчислението след приспадане на завещанието, което са завещали, или плащането на дълга. Те [жените] притежават една четвърт от това, което ти остава, ако нямаш дете. Но ако имате дете, тогава една осма от това, което ви е останало, принадлежи на тях. Такова е уреждането след приспадане на завещанието, което сте завещали, или плащането на дълга" (4:12).
2 – Родство: Основанието за наследяване също е кръвна връзка. Всевишният Аллах каза за това:
„За мъжете дял (наследство) от това, което родителите и близките роднини са оставили, а за жените дял (наследство) от това, което родители и близки роднини са оставили, от това (имущество), от което има малко или много, (се дава) определен дял“ (4: 7).
3 – Отношенията между освободения роб и бившия роб: Ако човек е освободил роб и бившият роб няма роднини, тогава имуществото му след смъртта отива при този, който го е освободил.
Пречки, забраняващи наследяването
1- Робство. Робът не може да наследи своя господар, както не може да бъде завещател, тъй като не може да има собственост, той принадлежи изцяло на своя господар.
2 - Убийство от наследника на наследодателя. В случай, че наследникът е убил свой роднина, шериатът го лишава от правото да наследи починалия.
3 – Разликата в религията.Хората от различни вероизповедания, според шериата, не могат да се наследяват взаимно.
Категории мъжки наследници:
2 - Син на син (внук) и внуци по мъжка линия
4 - Бащата на бащата (дядо) и дядовците по-горе по мъжка линия
5 - Брат по баща и майка
6 - Брат по бащина линия
7 - Брат по майчина линия
8 - Син на брат от баща и майка
9 - Син на брат по бащина линия
10 - Чичо (брат на баща)
11 - Чичо (брат на баща по баща, но майките са различни)
12 - Син на чичо (брат на баща)
13 - Син на чичо (брат по бащина линия, но майките са различни)
15 - Освободи роба
2 - дъщеря на сина (внучка)
5 - Баба по майчина линия
6 - Баба от страна на бащата
7 - Сестра по баща и майка
8 - Сестра по бащина линия
9 - Сестра по майчина линия
10 - Освободи роба
Заслужава да се отбележи, че шариатът не ограничава възрастта на наследника. Може да е бебе и дори нероден плод. В случаите, когато наследниците са деца, ненавършили пълнолетие, тогава им се назначава настойник, който управлява справедливо имуществото, наследено от непълнолетния, до навършване на определена възраст. Ислямът предписва строги задължения на настойника и обещава строго наказание за несправедливост и нарушаване на нормите за настойничество. Така че Свещеният Коран предупреждава:
„Нека [пазителите на сираците] се страхуват от Бог да не направи нещо лошо по отношение на тях, нека си напомнят, че собствените им деца по никакъв начин не са имунизирани от внезапната смърт на родителите си, от вероятността да станат същите сираци. Отнасяйте се с чуждите деца така, както бихте искали да се отнасят с вашите. [Отнасяйте се с тях, както се отнасяте към своите]” (4:9, Коран. Значения. Ш.Аляутдинов). „Който яде (разходва за себе си) имуществото на сираците, без да има право на това, наистина огън слиза в коремите им [те пълнят утробите си с огъня на Ада], където ще свършат [във вечността] (и ще ги изпекат в адския огън)”
(4:10, Коран. Значения. Ш. Аляутдинов).
Мъдростта на знанието и практиката "Ilm-al-Faraid"
1) Укрепване на семейните връзки. Познаването и прилагането в практиката на наследственото право става причина за укрепване на родствените и братските отношения. Аллах Всемогъщият каза:
“А притежателите на родство – някои от тях са близки на други според писанието на Аллах, Аллах наистина знае всичко!” (8:75).
2) Изпълнение на указанията на Създателя. Всемогъщият Аллах нарежда да се изпълняват Неговите заповеди по най-добрия начин, следователно вярващите, където и когато живеят, трябва да се стараят да изпълняват заповедите на Аллах.
3) Науката за наследството гарантира и гарантира зачитането на собствеността и изисква връщането на имуществото на починалия на неговия собственик.
4) Мъдростта на тази наука е, че делът на всеки от наследниците се определя от Всевишния Аллах. Следователно отпадат всички основания за спорове, кавги и вражди между наследниците.
5) Чрез науката „ilm al-faraid” и правата, дефинирани в нея, хората, които са слаби във всяко отношение, са защитени.
Силните и влиятелни наследници няма да могат да отнемат дела на слабите роднини, тъй като Аллах (хвала на Него!) е определил дела на всеки.