Zadrot Coprofil (неодушевен предмет)
Зубър. историята на един неудачник или работното заглавие "Zadrot coprofil"
- Сашенка, момчето ми! -да мамо? -вземете повече пилета! -по дяволите, аз съм мама, на 37 години съм! Престани да шепнеш, чувствам се като парче месо .. -как говориш с майка си! - съжалявам ... На работа същото нещо. Всеки е толкова narovat да те чука в задника - добре, какъв маниак! Да се присъединим към магазинерката Петя. Донесохте ли балона? -не. -ти, кучко, ще направиш каквото ти кажа! -да ти ме задолба! Наистина ми кипна. Той скочи и бутна този задник, но веднага получи удар в лицето -аааааа. Болка, солени устни, КРЪВ! -Виж, той плаче! -ааааа! Втурнах се и хванах крака му със зъби. С второто се опита да ме удари, но загуби равновесие и падна. Грабнах чантата си и се втурнах от стаята. Но къде? По същество. Седнах на бутането, извадих пилето на майка ми и започнах да го ям. ЧЕ ВИДЯХ ЛАЙНО НА СТЕНАТА! Беше малко изсъхнало, но голямо и размазано, приемаше формата на парче пръст, хвърлено в стената, но не беше хвърлено! Някой явно се е изправил, за да го бутне и с натиск го е напикал в стената. Въображението ми нарисува тази картина... Почувствах тежест вътре и пъхнах два пръста и повърнах пиле. Не е спретнато, цапа панталони и ботуши с повръщано. Но след миг вълна от възбуда прониза тялото ми и панталоните ми в областта на слабините се разкъсаха. Бързо ги свалих и започнах да галя гениталиите си, чувствах се необичайно доволен, нищо не ми се въртеше в главата, всички образи изчезнаха, само тази купчина екскременти, висяща на стената до вратата, беше като картина на Рембранд за мен, а аз, като ценител на изкуството, шибан с триумфа на гения, като невинна девица, която с възхитено безсрамие гледа голо девойка през цепнатина в душа като гладно куче, изтощеноживотът гледа огромно парче прясно месо и сега вземам месото в устата си, влизам в девойката, докосвам снимката, свършвам ... Вратата се отваря и аз потрепвам от изненада и спермата ми се приземява вместо дермата на стената, върху пуловера на Пети ... , панталоните падат и накрая губя равновесие, изпадам от сепарето. -кучко! Педало, шибан дрънкало! Петя пак започва да ме рита. Сутрин. -синко, трябва да отидеш на лекар! -не мамо! -синко! Вземете пилетата! - Сега ще я изпея, сложете я в чиния! -не, сега наденица с паста! -добре. -и ще сложа пилето с мен! -не, добре, недей. - необходимо е, не спорете с майка си! Сядам и започвам да ям. -скъпо! Какво е? -какви майки? -Какво, акаш на стената?! -да. -защо? В този момент някаква тежест започва да ме притиска, пъхам пръсти в гърлото си и повръщам право в купата с макарони и парчета наденица изплуват в тази каша. Втурвам се в стаята и си събувам панталоните и започвам да се галя - какво правиш. -махни се мамо! -син?! -Майната му, казах. -о, о, какво е... какво е. -ааааааа. ааааааа. аааааааа. -син… ТОВА Е ПРАЗНИК! Интензитетът на страстта се спуска до оргазъм, свършвам, хвърлям се към стената, след което лежа на пода под писъка на майка си, отново забивам пръсти и повръщам...