закон за свободата
Не всички обаче мислят така. Често днес хората възприемат освобождението от закона на заповедите като дар от Спасителяпълна свобода от всякакви ограничения. Такава догма отсъства и в исторически разпространените християнски деноминации. Но нека припомним, че в тази книга ще разгледаме различни богословски теории, за да ни е по-лесно да разберем същността на ученията на Библията.
Следните вярващи потвърждават съществуването на закона на свободата с цитат от Новия завет:
„Говорете така и действайте така като онези, които трябва да бъдат съдени според закона на свободата“ (Яков 2:12).
Всъщност от този текст можем да заключим, че има „закон на свободата“. Трябва обаче да разберете за каква свобода говорим тук? Законът на свободата се възприема от много хора като заместител на отменения закон на заповедите (Еф. 2:15). Концепцията за закона на заповедите беше обсъдена подробно в предишната глава. Наистина, Новият Завет освобождава вярващите от необходимостта да спазват многобройните ритуални заповеди на закона на Моисей и още повече ритуалните предписания, установени от самите хора (виж Гал. 2:1-5). Нека сега видим какво още казва текстът на Светото писание за закона на свободата.
Спомнете си, че когато срещнем думата „закон“ в Библията, е необходимо да разберем от контекста за какъв „закон“ става дума във всеки конкретен текст. Както вече споменахме в главата „Божият закон“, понятието „закон“ в Светото писание може да означава: Петокнижието на Мойсей, всички свещени писания от Стария завет, кодекса на законите на Мойсей и всички действащи Божии заповеди. В допълнение, думата „закон“ може също да се отнася до законите, установени от хората (вижте Исая 10:1, Бит. 47:26). Контекстът е този, който показва правилното разбиране на това понятие в определен контекст.текста на Светото писание. В стиха, който разглеждаме, Як. 2:12 думата „закон“ се отнася довсички действащиБожии заповеди. Следователно, Яков тук също говори за съд според този закон.
В Новия завет няма нито един пример, където учението на Исус да е представено като освобождениеот всичкизабрани и ограничения. От друга страна, има много стихове, които казват друго. В предишната глава видяхме, че Старият завет предписва определени правила, които трябва да се спазват, а Новият завет съдържа много инструкции, повечето от които са неотменени старозаветни заповеди. Вижте, в известната Проповед на планината Христос не говори за премахването на наказанието за неизпълнение на закона на Мойсей, а напротив, предупреждава занеизбежнатастрога отговорност на хората за нарушаване на моралните заповеди, установени от Господа:
„Чували сте какво са казали древните:не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който погледне жена с похот, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Но ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си, защото е по-добре за теб една от частите ти да загине, а не цялото ти тяло да бъдехвърлено в пъкъла”(Матей 5:27-29, виж също Матей 5:22,30,32).
Апостолите са говорили за това повече от веднъж (виж 1 Кор. 6:9,10, Гал. 5:19-21). Къде е пълната свобода от закона?
Исус също каза: „Моето игоеблагои Моето бреме е леко“ (Матей 11:30). Може ли свободата по принцип да бъде хомот и бреме? Разбира се, че не. Игото предполага всякакви ограничения. Само Божиите ограничения са полезни за човека! Къде са изразени тези ограничения? Разбира се, в Божия закон, тоест в конкретните заповеди на Библията.
Ако се задълбочите в учението на Светото писание, става ясно, че законътСъздателят е мъдър и даден на хоратазатяхнодобро. Заповедите могат да бъдат сравнени с пътни знаци, които са предназначени дапомагатна шофьорите, които ги спазват,да ги предпазват от зло:
„Пазете заповедите Му, защото в това е всичко за човека” (Екл. 12:13).
„Законът на Господа е съвършен... откровението на Господа е истинно... Заповедите на Господа са праведни... заповедта на Господ е ясна. и Твоят слугасе пази от тях, в тяхното спазване е голяма награда ”(Пс. 18:8,9,12).
„О,само ако се вслушахтев Моите заповеди!тогава вашият мир ще бъде като рекаи правдата ви като морските вълни“ (Исая 48:18; виж също Пс. 18:8-12).
Следователно да следваш волята на Господ не е трудно, а дори приятно за човек, който обича своя Създател и Му се доверява. Това имаше предвид Исус, когато каза: „БреметоМоето е леко.“
Библията ни учида анализираме закона на свободата и да го изпълняваме.
„Бъдетеизпълнители на словото, а не само слушатели, мамейки себе си...който погледневсъвършения закон,закона на свободатаипребъдва в него... блажен ще бъде в делата си” (Яков 1:22,25).
Тук отново виждаме, че законът на свободата съдържа някои ограничения, тъй като е необходимо да се вникне в него, човек трябва да остане в него и да изпълни думите му. Нека се опитаме да се задълбочим в този закон, както ни учи Светото писание.
Исус каза следното: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Звучи очевидно на пръв поглед. Въпреки това, както казахме, стиховете не могат да бъдат извадени от контекста на библейския разказ. Някои вярващи не обръщат внимание на думите на Исус преди и след горното изявление. Първо, Спасителят отбелязва: „Ако пребъдете в словото Ми, то наистина сте Мои ученици“ (Йоан 8:31). Едва тогава Исус каза: „Ище познаете истинатаи истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32). При четене на текста в неговата цялост става ясно, чесвободатае поставена от Христос в пряка зависимост отпребиваването в Неговото Слово. Тоест, спазването на Господните заповеди дава на човекаистинскасвобода. И тогава Христос заявява: „Истина ви казвам, всекикойто върши грях, е роб на греха. И така, акоСинът ви освободи, тогава наистинаще бъдете свободни”(Йоан 8:34,36). С това Исус обясни защо точно Той дойде да даде на хоратасвобода. Тоест в разглежданите стихове (Йоан 8:31-36) Христос не говори за свобода от забрани, а провъзгласява, че стриктното придържане към Неговото учение ще помогне на хората да бъдат освободени от греховете (виж също Мат. 1:21, Мат. 26:28, 1 Йоан 1:7, 1 Йоан 3:8, Евреи 9:26, 1 Петр. 2:24).
Обсъждайки истината, апостолите обясняват също, че нейното познаване не освобождава човека от отговорност за извършенигрехове:
„Ако ние, след като получихмепознаването на истината, доброволногрешим, тогава не остава повече жертва за греховете (жертвата на Христос. - Прибл. Авт.) ”(Евр. 10:26).
„Вие бяхте призвани къмсвобода, братя, ако само вашата свобода не беше поводда угаждате на плътта” (Гал. 5:13; виж също 1 Петр. 2:16, Яков 2:12).
И така, след като проучихме текстовете на Библията за свободата, можем да заключим, че Исус и апостолите призовават хората къмсвобода:
1) от изпълнените заповеди на закона на Моисей и религиозни предписания, измислени от хора над него,
Вижте, в много текстове от Светото писание моралната зависимост на човек се сравнява с робство. Онези, които имат лоша черта на характера или са подвластни на лош навик, Библията нарича роби на греха и затворници в затвора: „Беззаконният е уловен в своите беззакония и в оковите на своитесъдържа” (Притчи 5:22; виж по-горе Йоан 8:34; също Римляни 6:6,22; Римляни 8:2; Деяния 8:23; Тит. 3.3).
Попитайте например пияница, наркоман или пушач дали е на свобода? Най-вероятно ще чуете отговора: „Безплатно!“. Но дали е вярно? Разбира се, че не. Този човек е роб на пагубния грях и просто не го осъзнава или не иска да го осъзнава.
Светото писание ясно заявява, че Бог желае „да изведе затворницитеот затвораи седящите в тъмнинаот затвора“ (Ис. 42:7).
Нека сравним два текста от Стария и Новия завет:
1. „Духът на Господ Боге върху Мен, защото Господ Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните;
2. „Духът Господене върху Мен; защото Той Ме помаза да проповядвам благовестието на бедните и Ме изпрати...да проповядвам избавление на пленниците...да пусна на свобода измъчените,да проглася благоприятната година Господня” (Лука 4:18,19).
В първия случай пророк Исая говори за идващия Месия. Във втората, Исус свързва това пророчество със Себе Си, цитирайки Писанието. От Евангелието знаем, че Христос не е отварял никакви затвори и не е освобождавал пленници от плен. Тоест горните текстове доказват, чепървоначалноедна от задачите на Христос е била да проповядва новината засвободатана затворниците на греха.
Припомнете си, че Исус даде на хората помощник в борбата срещу греха - Светия Дух:
„Защото не получихтедуха на робството, за да живеете отново в страх, но приехтеДухана осиновяването, чрез който викаме: „Авва, Отче!“ (Римляни 8:15).
Струва си да се отбележи, че по-голямата част от енориашите на нашата църква бързо се отърват от лошите неща: откажете пушенето, пиенето, преяждането, псувните ... изапочнете да водите здравословен и високо морален начин на живот.