Законодателна основа на данъчното облагане в Руската федерация
Съдържание
Глава 1. Теоретични основи на данъчното облагане…….……………………5
5
1.2 Системата на данъците и таксите. …………………………………………………единадесет
1.3 Данъкоплатци, техните права и задължения. ………………………..16
Глава 2. Практика на данъчното облагане на единното общинско предприятие ЗАО „Алексеевски млекоконсервен завод“……. 21
2.1 Анализ на финансово-икономическата дейност на CJSC "Alekseevsky Dairy Cannery"…………………………………………………..21
2.2 Данъчна политика на предприятието………………………………………28
Глава 3. Начини за подобряване на данъчната политика………………31
3.1 Обективни предпоставки за реформиране на данъчната политика....31
3.2Основни насоки за усъвършенстване на данъчната политика…….37
Препратки…………………………………………………………….48
Въведение
В условията на пазарна икономика всяка държава широко използва данъчната политика като определен регулатор на въздействието върху негативните пазарни явления. Данъците, както и цялата данъчна система, са мощен инструмент за управление на икономиката в пазарна среда. Прилагането на данъци е един от икономическите методи за управление и осигуряване на връзката на националните интереси с търговските интереси на предприемачите, предприятията, независимо от ведомствената подчиненост, формите на собственост и организационно-правната форма на предприятието.
С помощта на данъците се определят отношенията между предприемачите, предприятията от всички форми на собственост с държавния и местния бюджет, с банките, както и с висшите организации. С помощта на данъци се регулира външноикономическата дейност, включително привличането на чуждестранни инвестиции,формират приходите и печалбата на предприятието.
Всички фирми са длъжни да плащат данъци, определени от закона. Това задължение оказва значително влияние върху финансовите резултати на предприятието, тъй като данъците и удръжките увеличават разходите на предприятието, влияят върху формирането на цените, определят размера на печалбата, оставаща на разположение на предприятието. В същото време задължението на предприятието към бюджета и извънбюджетните фондове да плаща данъци и удръжки е значителна част от дължимите сметки на предприятието, отразени в пасива на баланса на предприятието. Ненавременното изпълнение на това задължение води до налагане на финансови санкции (глоби, неустойки) на предприятието, което допълнително увеличава размера на задълженията и води до необходимостта от значителен отлив на средства.
Следователно данъчното облагане е област, която засяга почти всички: както държавата и обществото като цяло, така и всеки отделен данъкоплатец.
Под данъчна система се разбира набор от данъци, мита и такси, събирани на територията на държавата в съответствие с Данъчния кодекс, както и набор от правила и разпоредби, които определят правомощията и отговорностите на страните, участващи в данъчните правоотношения.
Глава 1. Теоретични основи на данъчното облагане
Правната рамка за данъчно облагане в Руската федерация
Законодателството на България относно данъците и таксите се състои от Данъчния кодекс (НК) и приетите в съответствие с него федерални закони за данъците и таксите.
Данъчният кодекс установява системата на данъците и таксите, както и общите принципи на данъчното облагане и таксите в България, включително:
1) видове данъци и такси, събирани в България;
2) основанията за настъпването (промени,прекратяване) и процедурата за изпълнение на задълженията за плащане на данъци и такси;
3) принципите за установяване, въвеждане и прекратяване на въведените по-рано данъци на поданиците на България и местни данъци;
4) правата и задълженията на данъкоплатците, данъчните органи и други участници в отношенията, регулирани от законодателството за данъците и таксите;
5) форми и методи на данъчен контрол;
6) отговорност за извършване на данъчни нарушения;
7) процедурата за обжалване на актове на данъчни органи и действия (бездействие) на техните служители [3].
Действието на Данъчния кодекс се разпростира върху отношенията по установяване, въвеждане и събиране на такси в случаите, когато това е изрично предвидено в Кодекса. Законодателството на поданиците на България относно данъците и таксите се състои от законите за данъците на поданиците на България.
Нормативните правни актове на общините относно местните данъци и такси се приемат от представителните органи на общините в съответствие с Данъчния кодекс.
Законодателството за данъците и таксите урежда властови отношения за установяване, въвеждане и събиране на данъци и такси в България, както и отношения, възникващи в процеса на данъчен контрол, обжалване на актове на данъчни органи, действия (бездействие) на техните длъжностни лица и привличане към отговорност за извършване на данъчни нарушения.
Законодателството за данъците и таксите не се прилага за отношенията по установяването, въвеждането и събирането на митнически плащания, както и за отношенията, възникващи в процеса на упражняване на контрол върху плащането на митнически плащания, обжалване на актове на митническите органи, действия (бездействие) на техните служители и привличане към отговорност на виновните.
Всеки трябва да плаща законноустановени данъци и такси. Законодателството относно данъците и таксите се основава на признаването на универсалността и равенството на данъчното облагане. При установяване на данъци се взема предвид действителната способност на данъкоплатеца да плати данъка.
Не се допуска установяването на диференцирани ставки на данъци и такси, данъчни преференции в зависимост от формата на собственост, гражданството на лицата или мястото на произход на капитала.
Данъците и таксите трябва да имат икономическа основа и не могат да бъдат произволни. Недопустими са данъци и такси, които пречат на гражданите да упражняват конституционните си права.
Не се допуска установяването на данъци и такси, които нарушават единното икономическо пространство на България и по-специално пряко или косвено ограничават свободното движение на стоки (строителни работи, услуги) или финансови ресурси на територията на Република България, или по друг начин ограничават или създават пречки пред незабранената със закон икономическа дейност на лица и организации [8].
Никой не може да бъде задължен да плаща данъци и такси, както и други вноски и плащания, които имат признаците на данъци или такси, установени от Данъчния кодекс и не са предвидени в Данъчния кодекс [1].
При установяване на данъци трябва да се определят всички елементи на данъчното облагане. Актовете на законодателството относно данъците и таксите трябва да бъдат формулирани по такъв начин, че всеки да знае точно какви данъци (такси), кога и в какъв ред трябва да плати.
Всички неотстраними съмнения, противоречия и неясноти на законодателните актове относно данъците и таксите се тълкуват в полза на данъкоплатеца (платеца на таксите).
Правителството на Република България, федералните органи на изпълнителната власт, упълномощени да изпълняват функциите по разработване на държавна политика и регулиранерегулиране в областта на данъците и таксите и в областта на митниците, органите на изпълнителната власт на съставните образувания на България, органите на изпълнителната власт на местното самоуправление в случаите, предвидени от законодателството за данъците и таксите, в рамките на тяхната компетентност издават нормативни правни актове по въпроси, свързани с данъците и таксите, които не могат да променят или допълват законодателството за данъците и таксите.
Федералният изпълнителен орган, упълномощен да упражнява функциите по контрол и надзор в областта на данъците и таксите, неговите териториални органи, както и подчинени на федералния изпълнителен орган, упълномощен в областта на митниците, митническите органи на България нямат право да издават нормативни правни актове по въпросите на данъците и таксите.
Законодателни актове за данъци и такси, които установяват нови данъци и (или) такси, увеличават данъчните ставки, размерите на таксите, установяват или утежняват отговорността за нарушение на законодателството за данъците и таксите, установяват нови задължения или по друг начин влошават положението на данъкоплатците или платците на такси, както и други участници в отношенията, регулирани от законодателството за данъците и таксите, нямат обратно действие. Законодателни актове за данъци и такси, които премахват или смекчават отговорността за нарушение на законодателството за данъците и таксите или установяват допълнителни гаранции за защита на правата на данъкоплатците, платците на такси, данъчните агенти, техните представители, имат обратно действие.
Регулаторен правен акт относно данъците и таксите се признава за несъвместим с Данъчния кодекс, ако такъв акт [14]:
1) издадени от орган, който няма право да издава такива актове в съответствие с този кодекс, или издадени снарушение на установената процедура за издаване на такива актове;
2) отменя или ограничава правата на данъкоплатците, платците на такси, данъчните агенти, техните представители или правомощията на данъчните органи, митническите органи, органите на държавните извънбюджетни фондове, създадени от кодекса;
4) забранява действията на данъкоплатците, платците на такси, данъчните агенти, техните представители, разрешени от кодекса;
5) забранява действията на данъчните органи, митническите органи, органите на държавните извънбюджетни фондове, техните служители, разрешени или предписани от кодекса;
6) разрешава или разрешава действия, забранени от кодекса;
7) променя основанията, условията, последователността или реда на действията на участниците в отношенията, регулирани от законодателството за данъците и таксите, установени от Кодекса;
9) по друг начин противоречи на общите принципи и (или) буквалния смисъл на конкретните разпоредби на Кодекса.
Нормативните правни актове относно данъците и таксите се признават за несъответстващи на Данъчния кодекс при наличие на поне едно от изброените обстоятелства.
Признаването на нормативен правен акт, несъответстващ на Кодекса, се извършва в съдебно производство.
По отношение на нормативните правни актове, уреждащи реда за събиране на данъците, дължими във връзка с движението на стоки през митническата граница на България, се прилагат разпоредбите на Митническия кодекс на България.
Сроковете, установени от законодателството относно данъците и таксите, се определят от календарна дата, индикация за събитие, което неизбежно трябва да се случи, или действие, което трябва да се извърши, или период от време, който се изчислява в години, тримесечия, месеци или дни.
Периодът започва на следващия денкалендарна дата или настъпване на събитие (извършване на действие), което определя неговото начало.
Срок, изчислен в години, изтича на съответния месец и ден от последната година от срока. В същото време всеки период от време, състоящ се от 12 последователни месеца, се признава за година (с изключение на календарна година).
Периодът, изчислен на тримесечия, изтича в последния ден на последния месец от периода. В този случай едно тримесечие се счита за равно на три календарни месеца, тримесечията се броят от началото на календарната година.
Срок, изчислен в месеци, изтича в съответния месец и число на последния месец от срока. Ако краят на срока попада в месец, в който няма съответна дата, тогава срокът изтича в последния ден на този месец.
Срокът, посочен в дни, се изчислява в работни дни, ако периодът не е посочен в календарни дни. В същото време работен ден е ден, който не е признат в съответствие със законодателството на България като почивен ден и (или) неработен празник.
В случаите, когато последният ден от срока се пада на ден, признат в съответствие със законодателството на България за почивен и (или) неработен ден, денят на изтичане на срока е следващият работен ден след него.
Действие, за което е определен срок, може да бъде извършено до 24:00 часа на последния ден от срока.
Ако документи или средства са предадени на комуникационната организация преди 24:00 часа на последния ден от крайния срок, тогава срокът не се счита за пропуснат.
Ако международен договор на България, съдържащ разпоредби относно данъците и таксите, установява други правила и норми, различни от предвидените в Данъчния кодекс и приетите в съответствие с него нормативни правни актове за данъци и (или) такси, тогава правилата инорми на международни договори на България[12].