Закономерности на въгледообразуване в мезозоидната и кайнозойската система на Североизточна България - Всичко за
Закономерности на въгледообразуването в мезозоидната и кайнозойската система на Североизточна България
Заключение.
Въгленосните образувания в Североизточна България се характеризират с голямо разнообразие във възрастта, условията на натрупване, веществения състав на скалите и въглищата и характера на въглищния състав. Тук има басейни с дебелина на въглищни отлагания от няколко десетки до няколко хиляди метра, включително от 1-2 до 100-150 въглищни пластове с дебелина от десетки сантиметри до 50-100 m. Диапазонът на сортовия състав на въглищата е от кафяви до антрацити. Основните тектонски структури на района, до които са ограничени въглищните басейни, са Верхоянско-Чукотският мезозой, Коряк-Камчатският кайнозойски гънати области и граничният Охотско-Чукотски вулканогенен пояс.
Въгленосни образувания, ограничени до мезозоидите, са се образували в континентални условия. Характеризират се с лимничен и потамен тип торф и седиментация. Въглищните образувания на кайнозойския регион са се образували главно в крайбрежно-морска среда. Характеризират се с паралитичен тип торфено-седиментно натрупване.
В историята на развитието на земната кора в района се разграничават пет етапа на въглеобразуване, характеризиращи се с различна интензивност и мащаб и съответстващи на края на късната юра, края на ранната и късната креда, еоцена и миоцена. Идентифицираните етапи съответстват на епохите на стабилизиране на тектонската активност и се характеризират със затихване, но не и прекратяване на тектонските процеси и формиране на акумулативно-денудационен релеф със загладени форми. Това доведе до стабилизиране на режима на оттичане на повърхностните води. В същото време климатичният контраст беше изгладен. Проникването на въздушни маси от морето във вътрешните райони, определени на тяхна територияизменение на климата към повишаване на температурата и влажността. В растителния свят доминиращо значение придобиват хигро- и топлолюбивите представители на предимно покритосеменни растения. Образуваха се водоеми със застоял характер на водите, които постепенно се превръщаха в торфени блата. Геохимичната среда на натрупване на торф се измества към редукционната. Във вътрешността на страната той е бил предимно глеев, докато в крайбрежната морска среда е бил сероводород. Най-мощните торфени находища са се образували във вътрешността на страната. В крайбрежно-морската обстановка, поради недостига на кислород в торфищата и в резултат на това ниската биологична продуктивност на блатните фитоценози, се натрупват торфища с малка дебелина.
През първите половини на ранната и късната креда, палеоцена, олигоцена и плиоцена условията за натрупване на торф на североизток като цяло са били неблагоприятни. Развитието на процесите на натрупване на торф беше възпрепятствано от интензивни и контрастни тектонични движения на земната кора, водещи до образуването на разчленен високопланински релеф и изместване на климата към охлаждане и недостиг на влага. В състава на растителния свят доминиращо значение придобиха психрофилните и по-адаптирани към слаба влага форми на предимно различни голосеменни. Образуването на блатото е възпрепятствано от нестабилния и динамичен режим на повърхностния воден отток; силно развитите окислителни процеси доведоха до минерализация на растителните отпадъци.
Стабилизирането на тектонската активност, изравняването на релефа, образуването на изветрителни кори допринесоха за натрупването на торф в структури, благоприятни за заблатяване, а продължителността и честотата на този процес определят дебелината и броя на въглищните пластове в басейна. Заравяне и опазване на торфища,дебелината на въгленосните слоеве от своя страна зависи от продължителността на еднопосочното потъване на коритото на басейна в условията на установено равновесие между областите на дрейфа и басейна, компенсирани от валежите. Следователно основните параметри на въгленосните слоеве зависят от положението на въглищния басейн в регионалните структури на земната кора, етапа на тяхното развитие и режима на колебателни движения. Това в крайна сметка определя структурната форма (тип) на въглищния басейн.
В генетичен план всички въглищни басейни на Североизточна България са формирани през орогенния етап от развитието на земната кора. Техният палеоструктурен план и тектонски режим се развиват с течение на времето и разпределението на въглеобразуващите зони се променя от един етап на тяхното развитие в друг. От цялото разнообразие от въглищни басейни (формации) на североизток се разграничават три тектоно-генетични класа басейни според тяхното положение в геоструктурите, които се различават по естеството на съдържанието на въглища, качеството на въглищата и тяхното практическо значение: сгънати области, вулканични пояси и твърди блокове. Следните типове басейни са идентифицирани въз основа на естеството на родителските палеоструктури. В класа на нагънатите области: насложени вдлъбнатини на мезозойската област, насложени орогенни падини, насложени-наследени рифтогенни и интрагънати падини. В басейните на класовете вулканични пояси и твърди блокове се идентифицират съответно типовете басейни на насложени вулканотектонски и близки до разлом басейни.
Проследена е връзката на съдържанието на въглища с такива фактори на натрупване на торф като тектоника, климат, релеф, геохимична среда, състав на блатни фитоценози, вулканизъм, активност на микроорганизми; Доказано е, че натрупването на торф е сложен биохимичен процес и участието на абиотични фактори в него само го усложнява. Реши товаСкоростта на натрупване на торф на територията на Североизточна България през мезозоя и кайнозоя се увеличава с подмладяването на въгленосните пластове. В същата посока се увеличава средната дебелина на въглищните пластове и количеството въглищни ресурси.
Установено е, че според генетичната си принадлежност всички въглища на Североизточна България принадлежат към групата на хумолитите, към класа на хелитолитите. Разкрита е зависимостта на мацералния състав на въглищата от тяхната възраст и вида на палеоструктурите на въглищните басейни.
Установени са три вида метаморфизъм на въглищата: регионален, термичен и контактен. Регионалният метаморфизъм играе водеща роля в региона. Метаморфизмът на въглищата на етапи над коксуване обикновено е контактен или термичен. Установено е, че степента на метаморфизъм на въглищата и тяхното пепелно съдържание естествено нарастват в посока от северозапад на югоизток. Тази закономерност е характерна за всички стратиграфски нива на въглеобразуване. Разкрита е връзката между качеството на въглищата и състава на торфообразуващите растения, количеството на минералните елементи в техния състав, степента на разлагане на растителния материал и геохимичната среда. Установено е, че въглищата на североизтока, според степента на редукция, се класифицират главно като средно и слабо редуцирани.
Най-голям практически интерес в района представляват котловините (образуванията), разположени в сгънатите области и Охотско-Чукотския вулканогенен пояс. Прогнозата на промишленото съдържание на въглища в рамките на идентифицираните перспективни съвременни структури се свежда до определяне на тяхното място в палеоструктурата на басейна и позицията на останалата част от въглищния слой в генетичните контури на въглищната формация.
Като цяло основните положения и изводи, изложени в дисертацията, представляват единна концепция за моделите на образованието, структуратаи разположението на въгленосните образувания в геоструктурите на земната кора на такава обширна територия като Североизточна България.
Така на базата на теоретично обобщение на натрупания материал е извършен сравнителен анализ на въглищните басейни на Североизточна България. По този начин беше направен опит да се обобщи началният (регионален) етап на оценка на перспективите за въглищност в този голям и геологично специфичен регион.
Сравнителният анализ показа, че една от основните отличителни черти на тези естествено-исторически материално-структурни елементи на земната кора е степента на трансформация на скалите, които ги изпълняват, до етапите на прото- и мезокатагенеза и тяхната тектонска разнородност както по площ, така и по разрез.
При оценката на перспективите за съдържание на въглища в слабо проучени територии голямо значение се отдава на тектоно-генетичната класификация на въглищните басейни. Изглежда, че комплексният генетичен подход, който отчита както индивидуалното развитие на басейните, така и еволюционната посока на промяната на техните исторически и тектонични типове, може да ни доближи до разбирането на геоложката природа на слабо проучени обекти и прогнозирането на въглищното им съдържание. Определянето на генетичната последователност на типовете басейни позволява да се разгледат теоретично възможните комбинации от палеотектонски настройки, да се предскажат най-вероятните видове, брой и комбинации от структурно-формационни комплекси и следователно голям набор от качествени характеристики на съдържанието на въглища.
В заключение трябва да се отбележи, очевидно, ключовата характеристика на разглеждания регион, която се състои в редовна промяна на повечето от неговите характеристики и параметри, които в една или друга степен повлияха на мащаба навъглищното съдържание и качеството на въглищата в посока от северозапад на югоизток, т.е. към Тихия океан. И така, в тази посока ясно се проследяват:
Приоритетни задачи за по-нататъшни научни въглищно-геоложки проучвания за територията на Североизточна България трябва да бъдат:
1. Съставяне на обща прогнозна карта на съдържанието на въглища на генетична основа.
2. Съставяне на прогнозни карти за находища с дебели въглищни пластове, подходящи за открит добив.
3. Разработване и внедряване в минно-геоложката практика на тектоно-генетична класификация на въглищни басейни и находища в Североизточна България.
4. Изследване на химико-технологичните и петрографските характеристики на въглищата, разпределението на микроелементите в тях и характеристиките на геохимичните условия на натрупване на торф (въглища).
5. Идентифициране на пътища за най-бързо и рентабилно снабдяване на индустриалните центрове с енергийни и технологични въглища.
Като цяло спецификата на въглищното съдържание на Североизточна България се състои в това, че има голям брой географски разделени и геологично разнообразни въглищни басейни за прогнозиране, оценка, търсене и проучванекоето във всеки конкретен случай изисква корекция на известни, а понякога и разработване на независими методически похвати. В допълнение, много обещаващи обекти се характеризират с изключително трудни хидрогеоложки и метеорологични условия за развитие. Въпреки това, както следва от всичко по-горе, в разглеждания регион има редица въглищни басейни, въз основа на проучването и разработването на които е напълно възможно да се създадат нови центрове за добив на въглища.