Залез, Стихове на български поети
Сънсет Джем
Яли ли сте някога Sunset Jam? Първо е ягода, След това е боровинка, Малко по-различна, Въпреки че има страхотен вкус.
Такава чудесна вечеря Винаги готова за вас. Не забравяйте да премахнете пяната От свежи облаци.
— Изчакай утре ясен ден.
Изчакайте утре ясен ден, Бързолети трептят и звънят, Пурпурна ивица огън Залезът свети прозрачно.
Корабите дремят в залива, - Знамена едва трептят. Далеч са небесата - И морските далече са отишли до тях.
Слънцето е по-ниско, Небето е по-ниско, Далечният ръб става розов. Скъпи приятелю, седни по-близо, Стига мрачност - Бабри.
В този глъч, В този шум, Трудно ни е да спасим Плодовит размисъл, Разбираема реч.
Последният бор е осветен. Отдолу се издигат тъмни ръбове. Сега и той ще изгасне. Денят свърши - няма да се повтори.
Денят свърши. Какво имаше в него? Не знам, прелетя като птица. Беше обикновен ден, Но все пак - няма да се повтори.
залези на самотата
Ако с нея - като храм на природата. Без любим човек, тя е затвор. Дадох улова си за марка: Без обяд - без писмо не.
Пиша й, че я срещнах три пъти Без нея - и жив ли съм? - залез, Да не се раждат деца, Ако ги чака копнеж, като нас.
— Искам да поговорим за розовите изгреви.
Искам да говоря за розови изгреви, за светло небе, за ветровита любов и ако не можеш да дишаш, добре, поне почивка, поне спокоен поглед. Забрави и не се обаждай. Сега не зависи от това. С рунтави лъчи залезът кървав пътеката, разбъркана от теб.