Западно-Крапивинское нефтено находище - Вижте информация за местната история
Открит е от томски геолози през 1984 г., а през последните години е разработен от компанията Сибнефт.
Стотици милиони рубли бяха инвестирани в разработването на находището. Трябва да се отбележи, че според резултатите от 2001 г. "Сибнефт" е на второ място сред основните петролни компании в България по отношение на капиталовложенията на тон добит петрол ($35/тон). В тази цифра значително място заемат инвестициите в развитието на Западно-Крапивинското находище. Нещо повече, това е и значителен принос за това, че Омска област е на второ място сред българските региони по инвестиционна привлекателност.
За разработването на находището е необходима гарантирана транспортна връзка. За целта се изгражда път, свързващ мястото за добив с град Тара. Този път минава през много населени места в североизточната част на Омска област, което ще има най-положително въздействие върху населението им. От друга страна, пътят ще отвори пътя към развитието на горските ресурси в североизточната част на Омска област. Разработването на находището по някакъв начин активира геоложкото проучване на североизточната част на региона за нефт и газ. Въз основа на резултатите от тези работи се идентифицират нови перспективни нефтени и газови райони. Според прогнозите на експертите в района на Западно-Крапивинското находище се очаква увеличение на възстановимите петролни запаси с поне 50 милиона тона. А това е съвсем друг мащаб.
Разработването на находището раздвижи слой от историята на Омск през 20-40-те години - историята на специалното селище Кулай, където бяха заточени репресираните селяни от Омск и Урал. Село Кулай се намира на магистралата Тара - Крапивинское поле. В тази връзка възникна въпросът за запазването на тракт Кулай като паметник на историятакултурно наследство, поставяне на паметни знаци и поклонни кръстове. Това предложение намери разбиране от губернатора на Омска област и беше изпълнено.
Разработката на находището продължава. Днес на находището е пробит 9-тият клъстер от 7 кладенци, а 5-ият клъстер е подготвен за пробиване на производствени кладенци. Ако през 2001 г. са добити около 360 тона нефт, то през 2002 г. обемът на производството трябва да нарасне до 20 хил. тона.
Високите темпове на развитие на находището бяха придружени от използването на съвременни технологии, включително тези за увеличаване на добива на нефт от резервоарите и дебита на кладенците. По-специално, това е хидравлично разбиване, обработка с химически реагенти. Известно е, че средната производителност на добивните сондажи в находищата на България се движи между 15-18 тона на ден. В същото време около половината от търговските кладенци са маргинални, с капацитет под 3 тона на ден. В Западно-Крапивинското находище дневните норми на добив са няколко пъти по-високи от средните български показатели. Темповете и обемите на производството досега бяха ограничени от липсата на транспортен коридор, т.е. петролопровод. Добитият нефт се съхранява в нефтени ями, след което се транспортира до Тара по зимен път, по време на навигационния период се доставя с речен транспорт до град Омск, до петролната рафинерия в Омск. Естествено, такава транспортна схема е сложна и неефективна. Сега тази ситуация се променя радикално.
В трудни северни условия за кратко време е построен нефтопровод с дължина 60 км, свързващ производствената площадка с главния нефтопровод. Това позволява достигане на нивата на производство, предвидени в лицензионното споразумение за проекта. Още през 2003 г. е планиран производствен обем от 240 хиляди тона, одобрен от Министерството на горивото и енергетиката на Руската федерация. До 2005-2006 г. се планира да бъдат произведени 500 брхиляди тона нефт годишно. В същото време Омска област има реални перспективи за производство на 1 милион тона петрол годишно след 2010 г.