ЗАПАЗВАНЕ НА СЕЛЯНСКАТА ОБЩНОСТ

Вижте също:
  1. Автоматично запазване на документи
  2. Автоматично запазване на документи
  3. Колективизмът като необходимо условие за оцеляването на предобщността.
  4. Основни екологични закони, които осигуряват самосъхранението на екосистемите.
  5. Отваряне и записване на документи
  6. Подготовка на селската реформа
  7. Политическият курс за запазване на междуетническо съгласие и политическа стабилност. Асамблея на народите на Казахстан.
  8. Събирателството и ловът в живота на предобщността.
  9. Създаване, общо форматиране, запис на MS Word документ
  10. Създаване, отваряне, запазване на документ
  11. Опазване на биоразнообразието на флората и фауната.
  12. Запазване на документ

ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ.

След премахването на крепостничеството през 1861г. в България се установява капитализъм. От аграрна страна България постепенно се превръща в аграрно-индустриална. В най-решаващите отрасли на промишлеността фабричното производство триумфира над манифактурата. Развива се производството на памук, чийто център се превърна в Московския индустриален район. Развива се въгледобивът (Донбас, област Домбровски в Полша), в Баку се появява петролна промишленост, а в Урал и Южна Украйна се появява черната металургия. Петербург става център на машиностроенето.

България навлезе по пътя на капитализма по-късно от други страни. Въпреки това, тя навлезе в периода на империализма почти едновременно с други развити страни. Особеностите в развитието на капитализма в България се отразяват на:

- по-висока степен на концентрация на капитала.

Ролята на водач поема едрата буржоазия от водещите индустриални центрове на страната. Това беше предимно московската и провинциалната буржоазия.

Друг тип са няколкоПетербургската финансова буржоазия, която се формира от висши служители. Енергични, инициативни, свързани с държавния апарат, те бързо набират икономическа и политическа тежест в обществото.

До 1913г броят на наетите работници е 18 милиона души, от които 4,2 милиона са индустриални работници. Половината са потомствени работници, които завинаги са прекъснали връзката си със земята. Тази част беше най-организирана и съзнателна. Имаше много работнички, широко се използваше детски труд. Концентрацията на работници в големите предприятия беше висока. Това допринесе за обединяването им в една международна група. Правителството нямаше добре обмислена трудова политика. Условията на труд бяха тежки (работният ден продължаваше 10-11,5 часа), нямаше защита на труда и се прилагаше строга система от глоби за най-малкото нарушение.

Селската реформа от 1861 г запазили традиционната селска общност. Земята за разпределение беше разпределена на цялата общност, а след това определено парче земя беше разпределено на всяко домакинство за временно ползване. След известно време (3,5 години) земята е преразпределена в съответствие с промяната в състава на земята. Общността изпълнява не само икономически, но и фискални и полицейски функции. Но постепенно се разлага: част от селяните отиват в града, семейните раздели зачестяват, заможните селяни плащат данъци. Но като цяло селската общност от втората половина на XIX век. - пряк реликт от феодалните отношения.

В края на XIXв. започна световната капиталистическа криза свръхпроизводство на зърно. В България кулаците направиха всичко възможно да се справят с него, т.к. въведени нови форми на обработка на земята, закупен земеделски инвентар. Но като цяло кризата ускори разпадането на естествените отношения и засили развитието на капитализма в българското селско стопанство.

следваща лекция ==>
ЯРОСЛАВ МЪДРИРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МАРКСИЗМА В БЪЛГАРИЯ