Заплатите в България са 2 пъти по-ниски от нормата в сравнение със заплатите в европейски страни с подобни

Преди настъпването на кризата през есента на 2008 г. само мързелив държавен служител не говореше за твърде високи заплати на българите. И така, в началото на същата година новоизбраният президент Медведев изплаши: „През последните осем години номиналните заплати са нараснали почти 8,8 пъти, докато растежът на БВП през този период е много по-скромен - това е повод да помислим какво да правим.“ Улюкаев, първият заместник-председател на Централната банка, го повтори: „Ние ги повишаваме (заплатите) много бързо. Бих казал твърде бързо."

Свободная преса реши да разбере дали и колко наистина са ниски заплатите в България и дали те отговарят на световните стандарти - въз основа на редица съпоставими параметри. Решихме да сравним заплатите в България и в страни, където БВП на глава от населението е съпоставим.

Работете повече, печелете по-малко

Но първо искахме да разберем дали това е мит или реалност - упрекът на либералните икономисти за прекалено бързото нарастване на заплатите в България на фона на неиздържащия ръст на производителността на труда.

Изчисленията по темата са направени от Золотов, доктор по икономика, директор на Института по теория и практика на синдикалното движение към фондация "Работническа академия" и ФБС. „Нивото на производителността на труда през 1991 г. е превишено в съвременната българска икономика през 2005 г. с 4,7%. Същевременно през 2005 г. реалните заплати остават с 18,2% под нивото отпреди кризата.

През 2006 г. производителността на труда нараства с 11% спрямо 1991 г., а заплатите - с 0,9%.

Ръстът на производителността през 2007 г. със 7,9% осигурява превишение на нивото от 1991 г. с 19,8%, а ръстът на заплатите за същата година с 16,2%— превишаване на първоначалната стойност със 17,2%.

Така, въпреки по-високите темпове на растеж на заплатите през последните години, като цяло в периода на трансформация на българската икономика производителността на труда изпреварваше растежа на заплатите, моделът на изпреварване продължи да действа“, пише той.

Така в края на 2000-те години средният работник, в сравнение с последната цел на съветското правителство, започна да работи повече и да получава по-малко.

Полски работник печели 2,5 пъти повече от българин

Сега нека разгледаме няколко държави, в които БВП на глава от населението (паритет на покупателната способност) е подобен на този на България. Тази таблица показва, че през 2009 г. БВП на глава от населението в България е 15,2 хил. долара. Наши съседи са били Литва (15 хиляди), Полша (17,8 хиляди), Чили (14,7 хиляди), Либия (14,6 хиляди).

През същата 2009 г. средната работна заплата в България възлиза на 18 хиляди 795 рубли, или около 630 долара.

В Полша, където БВП на глава от населението е с около 15% по-висок от този в България, средната заплата през 2009 г. е била 4178 PLN, или около 1530 долара. Извадете тези 15% и вземете около $1300. Така средният полски работник за една и съща извършена работа получава 2 пъти повече от българина.

Заслужава да се добави, че през 2008 г. средната заплата на поляка се е увеличила с 12%, а през 2009 г., когато кризата вече бушува, с още 6%.

В Литва БВП на глава от населението е почти колкото в България. Но средната заплата там през 2009 г. е била 933 долара - или около 1,5 пъти по-висока от нашата (по-точно - с 48%).

По отношение на структурата на икономиката Либия е много подобна на България - по-голямата част от БВП и приходите от износ идват от нефт и газсектори. Но средната заплата в Либия е 1050 долара, което е с 66% по-високо от българското. Заслужава да се спомене такъв екзотичен доход на либиеца като месечната надбавка от лидера на страната Кадафи в размер на 500 долара за всеки работник. Заедно с това допълнително плащане доходът на средния либиец като цяло ще бъде 2,5 пъти по-висок от този на българина.

Единствената страна с подобно ниво на БВП на глава от населението, където средната заплата е по-ниска от българската, е Чили. Там един служител през 2009 г. е получавал средно около 430$ или с около 30% по-малко от нашия. Струва си да припомним, че Чили има неолиберална икономика (каквато сегашният президент Медведев мечтае да изгради в България), а основните приходи от износ идват от медната индустрия (на второ място е селското стопанство).

Алтернативен метод за сравнение на заплатите

Решихме да направим същата съпоставка за страни с БВП на глава от населението, подобен на България според т.нар. "метод на икономиста Андрей Иларионов". Бивш съветник на президента обяснява това по следния начин: „Тъй като през тези 6-8 години се раздуха колосален поток от почти 10-кратен ръст на цените на енергията, структурата и размерът на БВП на страните - износители на нефт и газ - се оказаха значително изкривени. Затова предпочитам да използвам цените от 2002 г., когато цените на петрола също не бяха много ниски, но по-близо до дългосрочните средни."

По този метод БВП на глава от населението на България е 11 474 долара (или с около 28% по-нисък от сегашната стойност от 15,2 хиляди). Най-близките ни съседи са Туркменистан с 11,889 хиляди, Малайзия с 12,213, Саудитска Арабия с 11,340 долара. Решихме да погледнем преди всичко Туркменистан.

През 2009 г. в Туркменистан средната заплата в рубли е 25хиляди рубли, или около 810 долара. Това е с около 28% повече, отколкото в България. Освен това в тази централноазиатска „енергийна суперсила“ има много допълнителни плащания. Така президентът Гурбангули Бердимухамедов гарантира на гражданите си безплатен природен газ, електричество (90 kW на човек на месец), вода и сол до 2030 г. Също така на гражданите на Туркменистан се предоставят безплатно 120 литра бензин на месец за собственици на автомобили, 200 литра за собственици на автобуси и камиони и 40 литра за мотоциклетисти. Един литър бензин в тази страна струва около 5 рубли.

Между другото, в долари минималната заплата в Туркменистан е 205 долара, а в България - 145 долара (4330 рубли).

Дори в Москва заплатите са малки

Критиците могат да посочат, че България е твърде разнородна по отношение на доходите. Затова решихме да разгледаме допълнително един регион - Москва.

GRP на глава от населението в Москва през 2009 г. е около 800 хиляди рубли на глава от населението, или около 26,5 хиляди долара. Средната заплата в града през тази година е била 31,8 хиляди рубли, или около 1050 долара.

Най-близки съседи по този показател са Чехия (25,1 хиляди долара) и Нова Зеландия (27,7 хиляди). Средната заплата в Чешката република през тази година е 24 328 крони или 1280 долара. Както виждаме, тази цифра в Чешката република е с 20% по-висока, отколкото в Москва. В същото време трябва да се има предвид, че GRP на глава от населението в Москва е с около 5% по-висок, отколкото в Чешката република.

Средната заплата в Нова Зеландия, чийто БВП на глава от населението надвишава GRP на Москва с около 5%, е 3504 новозеландски долара или около 2380 щатски долара. Тоест средният новозеландец печели почти 2,3 пътиповече от средния московчанин.

Заслужава да се добави, че в Нова Зеландия данъкът върху доходите от 14 до 48 хиляди новозеландски долара през 2009 г. е 20% (през 2010 г. е намален на 17,5%), а в България (и Москва) - само 13%. Ясно е обаче, че срещу малко по-големи данъчни плащания новозеландец, в сравнение с московчанин, получава добра среда, по-висока продължителност на живота (с около 10 години) и по-малко престъпност (около 8 пъти, отколкото в Москва на 100 000 души).

"Вземи повече, хвърли по-далеч, получи по-малко"

От примерите, които дадохме, се вижда, че средностатистическият българин спрямо чуждестранните работници (със сходна продукция на човек) е ниско платен от 2-2,3 пъти (Полша и Нова Зеландия) до 20-28% (както в Чехия и Туркменистан).

Но преди да се спрем на това заключение, нека разсеем още един мит. Сред либералните икономисти битува мнението, че "тежестта на заплатите" е твърде голяма за нашата икономика. Ето пример за такива мисли:

„Ръстът на заплатите в България заплашва да провали икономическото възстановяване. Делът на заплатите в БВП е достигнал 40% за България, изчислиха експертите на ФБК. Сега индексът на интензивност на заплатите в БВП на България е по-висок от този на Белгия (39%), Норвегия (37,5%), Италия (31,3%) и други развити страни. Средният дял на заплатите в БВП на страните от ЕС според експерти е 39,3% през 2009 г.

Гърция харчи най-малко за заплати от БВП - 27,7%. Това обаче не помогна на страната да избегне проблеми с държавния дълг. Най-висок е процентът в Дания и Швейцария - съответно 53,6% и 53,3%. А най-близки до българските показатели за интензивност на заплатите на БВП са Австрия, Холандия, Ирландия, Люксембург и Малта, чийто дял на заплатите варира от 39,3% до 41% в БВПдържави".

И това са заключенията на Росстат:

Тоест те ни правят следния извод: в България вече заплатите са почти същите като в Белгия - коригирани с по-ниския ни БВП. Но да видим дали тези цифри са верни и дали в тях има някаква хитрост.

„Проблемът е изключително ниският дял на легалните заплати. Делът на заплатите в БВП непрекъснато намалява, като през 2006 г. заплатите в БВП са 22%, а в чужбина този показател е 60%. Задачата, според Исаев, е да се увеличи делът на заплатите в БВП до 35%, да се повишат заплатите до 25 000 рубли.

Темата се развива от социолога Наталия Зубаревич: „Точността на отчитането на заплатите в България е много относителна. Имаме само 2/3 от заплатата "на бяло", една трета - скрита. В правната сфера имаме заплати само за около 40 милиона души от 65 милиона заети. И Росстат подценява средната заплата според своите методи, като взема предвид скритите доходи.

Така че разбрахме какъв е проблемът - Росстат и либералните икономисти включват „незаконни заплати“ в статистиката на нашите заплати. Грубо казано, те платиха на убиеца 300 000 рубли за работата му и 10 000 рубли на проститутка за обаждане до клиент - Росстат, според метод, известен само на него, включва тези суми в общата „касичка“ на нашите заплати. И после гръмко излъчи, че българите много дебелеят от заплатите си. Е, разбира се, по-голямата част от обикновените работници имат заплати няколко пъти по-ниски от тези на убиец и проститутка.

Изводът от тези хитри цифри прави ръководителят на катедра „Икономическа теория и политика“ на Академията за народно стопанство Абел Аганбегян:

„Смятам, че основната реформа, която трябва да бъде сърцевината, е реформата в заплатите. Не е пазарна заплата. На нея човек не може да живее достойно. Имаме най-нисък дял на заплатите в БВП. За товазаплата е невъзможно да си купя апартамент. Това е пазар, държавата не трябва да те купува. На тази заплата е невъзможно да се организира нормална почивка - трябва да се върнете в профсъюзите, да платите за турнето. Трябва да увеличим заплатите 1,5-2 пъти.

Докторът по икономика Золотов, вече споменат от нас в началото на статията, дори разработи методика, по която на примера на докер изчислява каква трябва да бъде справедливата заплата за един квалифициран работник в България:

…Разходите за труд на докер-машинен оператор ще бъдат приблизително 125 хиляди рубли на месец. Като намалите тази стойност с 15 хиляди рубли (като вземете предвид по-ниските цени на жилищата в извънстоличните градове), можете да получите средната цена на работната сила на квалифицирани работници в България - 110 хиляди рубли на месец.

Готови ли са властите и частният бизнес да плащат такива заплати? Съдейки по факта, че продължава масовият внос на гастарбайтери в България, които са готови да работят за заплата (и толкова малка - както изчислихме) в пъти по-малка от българската - явно не.