Заселниците в българските села ще бъдат привлечени от красотата
Президентът на Асоциацията на най-красивите села в България, професорът от катедрата по селскостопански туризъм на Руския държавен аграрен университет-Московска селскостопанска академия на името на К. А. Тимирязев Александър Мерзлов разказа на „Българската епоха“ защо в селото трябва да разчитате не само на селското стопанство, но и на красотата.
- Веднъж споменахте, че за първи път сте чули за сдружение "Най-красивото село" - тогава ставаше въпрос за Франция - през 2000 г. И тогава дори не можеше да ви хрумне, че това може да се появи и у нас. Защо това е възможно сега? Какво се промени?
- Българите се впрягат дълго, но карат бързо. Това е от една страна. И второ, скоростта на изчезване на наследството се е ускорила толкова много, че ако не го направим сега, нищо няма да остане. Просто ще прережем пъпната връв, която ни свързва с корените. А без минало е невъзможно да се планира бъдещето в страна като нашата.

И още един важен момент – на хората започна да им липсва красотата. Има чувството, че сега хората са по-склонни към това. Освен това видяхме, че проблемът с устойчивото развитие на селските райони не може да бъде решен с един тесен начин за подпомагане на агропромишления комплекс. Искаме да покажем, че селото може да се развива не само чрез агропромишления комплекс, но и чрез използване на ресурсите, които вече съществуват.
- Обиколихте няколко български региона в търсене на красиви села. Интересно е какъв отзвук предизвика вашата инициатива сред жителите на тези места?
- Факт е, че жаждата за красота засега се проявява предимно в градовете. Хората, които седят на местата си, често имат замъглен поглед - те, напротив, искат градски удобства и иновации. А често на хората не им е до красота - говорим за оцеляване. Когато пристигнете, в началото хората изпадат в ступор, трябва им известно времеразбиране какво искаме. И когато си тръгваме, започват призивите - трябваше да ви покажа това, онова, онова... Ако в Европа хората в селските райони ясно разбират, че имат голямо богатство и се стремят да запазят наследството си, то ние често нямаме такова разбиране. Но ентусиазмът е много голям, особено след като всички медии говориха за село Вятское.

- Наистина вече всички знаят, че най-красивото село в България е село Вятское в Ярославска област, което стана първият член на Асоциацията на най-красивите села в България. Това означава, че имаме конкретен пример за подражание. И какви хора живеят там? Усети ли нещо, усети ли го?
- Вятское е особен случай. Някога това е било търговско, старообрядческо село. Също във Вятка те се занимаваха с така наречения сезонен риболов. Там имаше много строители – майстори на покриви, зидари и като се върнаха от работа, строяха същите къщи тук. Поради това в селото има много каменни къщи, което не е типично за нашата провинция.
Дори там хората печелеха за сметка на краставиците. Краставиците Вятка дори се продаваха на парчета. Има много добър микроклимат - краставиците растат сами, така че практически нищо не трябва да се прави. И много вкусен начин за туршия. Местните краставици се продаваха и в Санкт Петербург, и в Москва, и в много други градове. Поради това селото много се разрасна. Дори в съветско време имаше човек, който имаше милион рубли в книжката си, които той събра точно за сметка на краставици! По време на сезона на краставици семейството може лесно да спечели на "Лада".
И в това село се появи предприемач Олег Жаров. Първо купи една къща, реставрира я и по някакъв начин, очевидно, се закачи за този бизнес - възстанови още няколко къщи, след това цяла улица. ДА СЕОсвен това там е много развито музейното дело - в селото са организирани десет музея. Има политехнически музей, православен, музей на съветските играчки. Има много добра детска площадка, където са събрани стари атракции - всичко е действащо, всичко работи.
- И поради това сега има голям приток на туристи във Вятка?
- Да, вече идват около 120 хиляди на година. Има три хотела. Там разговарях с деца, които много се гордеят със своето село. Някога ме беше срам да кажа, че съм роден на село. И тези деца така казват и всички им завиждат. Има прекрасно училище, което има всички условия. Прекрасен културен отдих - Юрий Башмет, Любов Казарновская идват там с концерти. Има художествени изложби. Има много богата културна програма.

- Но освен очевидната туристическа атракция, това е и чудесна идея за възраждането на българското село. И възможност за местните жители да се реализират не само в селското стопанство.
- Съвременното земеделие не е в състояние да осигури на всички жители на селото достойни работни места, а оттам и да ги запази. Когато се създаде едно работно място в агропромишления комплекс, като правило четири или пет се унищожават в личните помощни парцели. Преди перестройката 50-60% от селското население работеше в селското стопанство, през 2000 г. - 40%, сега 22%. А в Европа като цяло 7%. И ако трудно се привличат млади хора с работата на доячка или говедар, то в сектора на туризма е съвсем различно. Това е ново качество на живот.
- Наскоро случайно чух репортаж, че броят на градските жители, които искат да се преместят в провинцията, нараства. Виждате ли такава тенденция?
- Наистина сега в Европа започна обратният процес на преселване от градовете. Например от Париж, койтозаедно със своята агромерация, тя е доста сравнима с Москва, годишният отлив към провинцията е 150-200 хиляди души. И именно поради факта, че в селските райони условията за живот са по-добри. Освен това животът в провинцията става толкова престижен, че там се преместват богати парижани и изтласкват местните. Ние едва започваме, но има тенденция.

- Има ли нови кандидати за вашата Асоциация?
- Може би ще има село Ошевенское в Каргополски район на Архангелска област, Кинерма близо до Петрозаводск, Десятниково от Бурятия. Имаме много информация. Постоянно се обръщат към нас за присъединяване към Асоциацията - точно онзи ден Дагестан кандидатства. Вече има много желаещи.
- Тъй като нашият сайт пише много за програмата за презаселване на сънародници от чужбина, не мога да не задам въпрос: смятате ли, че този проект може да се превърне в допълнителен стимул за преместване в България?
Разбира се, освен това това може да се превърне в интересен проект за сънародниците, преместващи се в България, в който и те да участват. Така те ще имат възможност да се реализират и да направят много полезни неща за страната. Без големи думи – този проект наистина е много патриотичен. И можем да кажем, че той също е част от самата "мека сила" на България. Ясно е, че имаме голяма българска култура, но има и прости ежедневни неща и това също е нашето наследство, с което можем да се гордеем.