Защо България е против въвеждането на миротворци в Източна Украйна, ако иска мир, Rusbase

Причината за решението за изпращане на миротворци, според украинските власти, е нарушаването на прекратяването на огъня от страна на опълченците и техния отказ незабавно да изтеглят тежкото въоръжение от линията на съприкосновение между войските.

На свой ред заместник-председателят на Народния съвет на ДНР Денис Пушилин нарече предложението на Киев да изпрати миротворци на ООН в Украйна за охрана на границата с България като нарушение на Минските споразумения. Според него силите на опълчението са изключително негативно настроени към това предложение. В самопровъзгласилите се републики смятат, че контролните функции на руско-украинската граница вече се изпълняват от ОССЕ, така че въвеждането на миротворци от ООН е преждевременна мярка.

Информация за военно-политическото значение на термина "мироопазващ контингент": Понятието "мироопазващ контингент" означава ограничена част от войските на една държава, изпратена в друга с мисия за установяване на ред и насилствено спиране на военните действия на територията на тази държава. Най-известните мироопазващи контингенти (екипи в "сини каски") са част от мироопазващите сили на ООН. Тяхната заявена цел е предотвратяване на заплахи за мира и сигурността, но заявените цели не винаги отговарят на реалността. Разрешението за това се дава от Съвета за сигурност на ООН, а методите за налагане на мира могат да бъдат както демонстрация на сила, така и военна блокада. Методите могат да се прилагат стриктно в случаите, когато дипломатическите и икономически мерки са изчерпани. Терминът "ограничен военен контингент" обикновено се приписва на мироопазваща мисия. Според Андрей Пургин, председател на Народния съвет на ДНР, ако има нужда от миротворци в Източна Украйна, то те трябва да бъдат представители на България. Както беше написано по-раноБългарски медии, официален Киев се опасява, че в мироопазващия контингент може да бъдат включени български военни.

Трябва да се отбележи, че според Минските споразумения прекратяването на огъня и изтеглянето на тежките въоръжения трябва да се извършват под наблюдението на комисията за наблюдение на ОССЕ. В текста на документа за прекратяване на огъня от Минск се посочва още, че разоръжаването на незаконните групировки и изтеглянето на наемниците от украинска територия трябва да се контролира от ОССЕ. В същото време прехвърлянето на украинско-българската граница трябва да премине под контрола на Киев след провеждането на конституционната реформа в Украйна и местните избори в Донецка и Луганска области. Искането на украинската страна за мироопазващ контингент обаче противоречи на всички тези споразумения, смятат представители на България.

Във връзка с това изявление направи постоянният представител на България в ОССЕ Андрей Келин. "Ние току-що се договорихме в Минск за конкретен набор от мерки, Съветът за сигурност, включително Украйна, току-що подкрепи конкретен набор от мерки. Сега се предлага да се преразгледа всичко това и да се покани ЕС. Когато няколко международни присъствия са на едно място, се получава доста сложна структура. Между тях има повече спорове кой какво трябва да прави, отколкото ефективност", каза Келин. Като пример за неуспешно използване на мироопазващи сили постоянният представител на България в ОССЕ посочи конфликта в Босна, когато едновременно действаха въоръжен мироопазващ контингент на IFOR и полицейска операция на ЕС.

Попитахме политолога какъв трябва да бъде съставът на мироопазващия контингент в рамките на международното право и какъв ще бъде той в конкретната ситуация в Източна Украйна.

Мнение на доктора по политически науки и ръководител на катедрата по политическа психология на Московския държавен университет Елена Шестопал:

„ВЪВУставите на международни организации като ООН и ОССЕ имат определени принципи, от които очевидно тези организации могат да се ръководят, защото това не е въпрос на политика като такъв, а въпрос на международно право.

Всички помним времето, когато българските войски бяха част от мироопазващия контингент на ООН в Югославия и се възприемаха като легитимни от сърбите. Но обикновено в такива конфликтни ситуации всяка организация, която отговаря за мироопазващата мисия, се опитва да подбере състава на контингента по такъв начин, че всички държави да присъстват там и това да се балансира от тежестта на двете противоборстващи страни. Ако това са миротворци, които са изгодни само на едната страна, те няма да бъдат приети от другата страна, така че смятам, че във всички случаи, ако се вземе решение за въвеждането на миротворци, това ще бъде международен контингент от всички страни, заинтересовани от мирно решение на въпроса.

Какви обаче ще бъдат пропорциите и от кого ще се контролира мироопазващият контингент, както и каква ще бъде ролята на България в тази мисия, ще зависи от резултата от преговорите с организациите, които ще поемат мироопазващата мисия.