Защо България не продава петрола за рубли, а рублата не е станала регионална валута
Ирина Лагунина: Говорейки в сряда с първото си обръщение към Федералното събрание, българският президент Дмитрий Медведев почти не говори за българската икономика. Но сред темите, които все пак бяха засегнати, бяха износът на български енергийни ресурси срещу рубли и формирането на самата рубла като регионална валута. За това защо тези планове, въпреки дългогодишната си история, все още не са станали реалност - в материала на Сергей Сенински.
Сергей Сенински: През последните 30 години разговорите за прехвърляне на търговията с петрол от долари към други валути или „валутни кошници“ са възниквали многократно - и всеки път точно в онези периоди, когато доларът отново е „отслабнал“. Така беше през 1977-1979, 1985-1988, 1993-1995. Но всичко остана същото, както е сега, в началото на 21 век.
В света има много разновидности на петрола, обясняват международни експерти, но има само два основни стандарта за целия световен пазар: американският тексаски петрол и британският брент. Именно към тях са обвързани по един или друг начин цените на всички останали сортове, включително българският Urals или петролът от района на Персийския залив. И докато двата основни стандарта са деноминирани в долари, продължават същите експерти, за световния пазар е по-ефективно целият продаван на него петрол да бъде деноминиран в долари.
Какви други външни фактори пречат днес българският петрол да се продава за рубли? От Москва Максим Шейн, ръководител на аналитичния отдел на инвестиционната компания BrokerCreditService.
Максим Шейн: На първо място, вече установената система за търговия предимно с щатски долари принадлежи към външните, тъй като това се върна от времето, когато Америка беше доминиращият потребител на петрол и петролни продукти в света. Всъщност той все още е основният потребителвъглеводородни суровини. И вторият външен фактор е нежеланието на европейските потребители да купуват български стоки за български рубли, в случая това се отнася и за въглеводородните суровини.
Сергей Сенински: Може ли това „нежелание“ да има политически корени? Или по-скоро е от областта на икономиката?
Максим Шейн: Тук няма политически предпоставки, всичко е икономика. За чуждестранните потребители е по-удобно да купуват български петрол за валута, тоест за щатски долари. Друг много интересен момент - какво значи да продаваш български петрол за рубли, на кого да го продаваш? Да го продадете ли вече директно на европейските потребители? Или да го продадете на търговци? Тъй като по-голямата част от българския петрол се продава чрез петролни търговци, той не отива директно в европейските рафинерии, а минава сякаш през прекупвачи. Затова възниква въпросът на кого България иска да продава за рубли? На тези петролни търговци? Или иска да плаща българския петрол директно от рафинериите на Европа в рубли? Това съответно изисква напълно различна архитектура за изграждане на тези взаимоотношения с европейските потребители. И всички системи за търговия с петрол, опцията, когато петролът се продава директно на крайния потребител за рубли, изисква много по-сериозно проучване, отколкото опцията, ако петролът се продава за рубли на търговците на петрол.
Сергей Сенински: Артьом Кончин, анализатор в инвестиционната компания UnicreditAton.
Артьом Кончин: Представете си, че петролна рафинерия в Италия или Източна Европа, която сега купува български петрол, да речем, плаща на България в рубли. Естествено, тези купувачиБългарският петрол просто ще иска да изключи валутните рискове от операциите си от риска на рублата. Така да се каже. Като цяло, докато рублата не е, да кажем, доминиращата валута в световната икономика, такова нетно фиксиране към цената на петрола в рублата едва ли е възможно. Опитите за това са възможни, да, и технически по принцип може да се изисква от купувачите, но ми се струва, че зад всичко това все пак ще има механизъм за конвертиране на долара и намаляване на валутния риск.
Сергей Сенински: Колко сходна е ситуацията с продажбата на природен газ, като се има предвид, че този пазар по принцип все още е много по-малко гъвкав от пазара на петрол?
Артьом Кончин: Газът е различна история. Там по принцип е много по-лесно да направите всичко това. Единственото нещо е, че цената на газа в Европа все още е обвързана косвено, със закъснение, с цената на петрола, която се изразява в долари. Докато това се случва на световния пазар, страхувам се, че не виждам особени шансове за изпълнението на този план в смисъла, в който Кремъл вероятно би искал да го види.
Сергей Сенински: Днес текущата експортна цена на българския петрол Urals е фиксирана към текущата цена на един от двата базови сорта на световния пазар - петрол Брент, Северно море. И тъй като е просто с по-ниско качество по природа, българският петрол винаги се продава с няколко долара за барел по-евтино от Брент. Нещо повече, тази разлика неизменно се разширява, когато световните цени на петрола падат, както е днес, и обратното се стеснява, когато цените растат. Максим Шейн, BrokerCreditService
Максим Шейн: Има един много важен момент при прехода към плащания в рубли. По принцип това може да стане за един ден, само с деклариране, но възниква друг въпрос. Най-вероятно, тъй като купувачите вече се нуждаятще поеме определени валутни рискове, петролът Urals ще започне да се търгува не с отстъпка от 1,5-2 долара за барел, както се случва сега, а вече ще бъде на 3-4 долара. За съжаление този негативен момент може да се отрази зле на приходите на българския бюджет, тъй като в България експортните мита и таксата за добив на полезни изкопаеми се изчисляват на база цената на Urals. И ако тази цена е по-ниска, съответно фирмите ще плащат по-малко данъци и това може да са около 1 милиард от всеки данък - и експортни мита, и данък обезщетение. Тоест, общият бюджет може да не бъде изчислен само поради прехода към рубли, ако отстъпката за Урал нарасне, около 2 милиарда долара. 2 милиарда долара годишно.
Сергей Сенински: Допълнителните валутни рискове, които купувачите на български петрол и газ ще трябва да поемат, ако внезапно преминат търговията си с рубли, се обясняват, наред с други неща, с новата история на българската рубла. И това до голяма степен обяснява защо рублата, въпреки плановете на властите, обсъждани от много години, все още не е станала не само една от световните валути, но дори и регионална. Владимир Тихомиров, главен икономист на финансовата корпорация Уралсиб.
Владимир Тихомиров: Причината, поради която рублата все още не е станала резервна валута, като цяло е, че периодът на стабилност на рублата е относително кратък. През последните 3-4 години наистина рублата се засили доста бързо, но доверието в рублата, предимно в страната, започна да се възстановява някъде през последните 1,5-2 години, което беше особено очевидно в динамиката на депозитите в българските банки, депозитите в рубли в българските банки. Причината за това се крие преди всичко в историята. Преминахме 90-те години на миналия век, период на голяма несигурност, период на хиперинфлация, период на бързаобезценяване на националната валута, рублата. После беше 1998 г., кризата и след нея се измъкнахме за 5-6 години. Едва през последните няколко години доверието в рублата започна да се възстановява. Сега, в момента, рублата е подложена на много голямо изпитание – изпитание от световната криза, изпитание от укрепването на долара. Но мисля, че рублата има всички шансове да издържи този тест и това само ще засили позициите й. И съответно ще даде възможност на някои от най-близките ни търговски партньори да разгледат въпроса за част от разплащанията в търговията в рубли. Съответно това ще даде на рублата статут на такава резервна валута, поне в най-близкия до България географски район.
Сергей Сенински: В този смисъл "регионалните" и "резервните" валути практически съвпадат ли за страните от даден регион?
Владимир Тихомиров: Резервната валута е валута, която може едновременно да се използва при разплащания и едновременно да се съхранява в резерви. По правило това са взаимозаменяеми неща, тъй като държавите създават своите резерви поне частично от валутите на тези страни, с които имат развити икономически отношения и съответно има нужда от национални валути. В този случай предоставянето на рублата на статут на регионална валута, т.е. разплащателна валута в даден регион, да речем Евразия, едновременно с това ще даде статут на определена резервна валута. Тоест, това е валута, в която не е задължително всички резерви да се държат от централните банки на най-близките ни страни, но поне част от резервите ще се държат в рубли. Защото ще има търсене на рубла от вносители и износители поради развитието на търговските отношения за националната валута.
Сергей Сенински: Главен икономист на Alfa-Bank Наталия Орлова.
Наталия Орлова: Статусрезервна валута, международна валута, разбира се, предполага, че има търсене на тази валута. И това търсене възниква, когато валутата е достатъчно стабилна. По отношение на рублата виждаме ситуация, при която, разбира се, валутата е силно зависима от цените на петрола. Мисля, че, разбира се, сега е правилно да се търсят варианти рублата да стане може би регионална валута, търсенето на някакви регионални съюзи. Но като цяло, разбира се, трябва да разберете, че най-важното е основното качество на валутата. И, за съжаление, българската икономика все още не е достатъчно диверсифицирана и не мисля, че в сегашните условия можем да разчитаме, че рублата може бързо да се превърне в резервна валута или бързо да бъде търсена от много страни.
Сергей Сенински: Въпреки това движението към енергийна търговия за рубли, макар и първо с отделни страни, и формирането на рублата като търсена валута в отделен регион на света, само ще се допълват взаимно, смята Владимир Тихомиров, финансова корпорация Uralsib.
Владимир Тихомиров: По принцип това е възможно. И, както изглежда, ще бъдат направени първите стъпки с редица наши търговски партньори. Съвсем наскоро, миналата седмица, се проведоха такива преговори с китайците и нашите икономически отношения, търговско-икономически отношения наистина се развиват доста стабилно с Китай. Ние доставяме или планираме да доставяме големи количества енергийни носители на Китай. И от Китай получаваме голям брой различни видове стоки, включително потребителски стоки. И тук по принцип е възможно да се осигури търговски оборот с Китай за национални валути, тоест, от една страна, ще натрупаме резерви в юани, за да осигурим внос от Китай, а Китай, сот своя страна ще натрупа определени резерви от рубли за плащане на вноса на енергия от България. Така че по принцип такива отношения са възможни, можем да развиваме отношенията и с Белобългария в тази посока. Всъщност Белобългарската централна банка вече има известно количество рубли в резерв. Същите отношения са възможни и с Казахстан. Така че по принцип тече такъв процес. Друго нещо е, че това, разбира се, не е в мащаба, за да се каже, че рублата е станала една от водещите световни валути, очевидно далеч от това. Но в регионален мащаб със сигурност може да бъде.
Сергей Сенински: Преди година, говорейки на конференция в Ню Йорк, Александър Медведев, ръководител на експортното подразделение на Газпром, каза, че компанията сериозно обмисля планове за бъдеща продажба на български газ за износ в рубли. Веднага го попитаха кога според него може да стане този преход? „Първо, самата тази идея трябва да пусне корени в масовото съзнание“, отговори заместник-председателят на борда на „Газпром“.