Защо Черно море е бурно, кримски легенди и митове
Легенди на Крим / Легенди и митове
Защо Черно море е бурно
Беше много отдавна, кой знае кога се случи всичко.
Живял на земята приказен герой, нечувана сила, безпрецедентна смелост. Той имаше невероятно оръжие - вълшебна златна стрела. Но стрелата не се прочу с това, че е изкована от чисто злато, украсена със скъпоценни камъни, а с това, че има чудесно свойство. Веднага щом героят хвана лъка си, опъна тетивата - и една стрела полетя към краищата на света с такава скорост, че човешкото око не забеляза нейния полет. И където се понесе, въздухът блесна, водата кипна, земята се стопи, всичко живо загина.
Това беше ужасно оръжие, о, какво ужасно! Не можеш да опишеш с писалка, не можеш да разкажеш в приказка. За щастие беше в добри ръце. Богатирът беше честен, справедлив човек и не взе огнена стрела в ръцете си без нужда. Той не посягаше на други страни и враговете не нападнаха отечеството му - страхуваха се.
Те се страхуваха и същевременно мечтаеха да завладеят това смъртоносно оръжие, за да завладеят чужди земи. Но го нямаше! Богатирът здраво защити магическата стрела, скривайки я дълбоко в тъмницата зад десет пудови замъка.
Много, много години живял героят на земята и дълги години бдително пазел чудодейната стрела. Но сега е време да се раздели с живота си. Героят се замисли: на кого да предаде стрелата? Синове-наследници? Забранено е. Въпреки че са честни и смели воини, те са млади и болезнено горещи. Те не могат да устоят на изкушението да опитат силата на оръжието и тогава ще избухне братоубийствена война.
Кой друг? Има ли човек на земята, който е достатъчно силен и достатъчно благоразумен, за да му се довери стрела, без да се страхува, че ще я използва за злото на човечеството? Няма такова нещочовек, още не се е родил! Невъзможно е да оставите огнена стрела на земята, защото злите, алчни хора, овладяли такова ужасно оръжие, могат да подпалят целия свят, да го унищожат до основи.
И героят решил да скрие вълшебната стрела, така че никой да не може да я намери хиляди години. И едва когато хората най-после се уморят да се бият, когато се научат да ценят и пазят мира, ще намерят стрела, за да използват нейната чудотворна сила в мирен труд.
Юнакът повикал синовете си и им казал:
- Деца мои, аз съм стар и тежко болен. Не ми остава дълго да живея в света. Чуйте последната ми заповед: отворете тъмницата с тези ключове, вземете златната стрела, за чиято страшна сила сте чули, и я хвърлете в средата на Черно море, най-дълбокото море на света.
Подчинявайки се на молбата на умиращия баща, воините взели магическа стрела и тръгнали същата нощ.
Вървяха дълго, независимо дали беше кратко, само сини планини се виждаха напред. С високите си върхове те подпряха синьото прозрачно, сякаш от кристал, небе. Братята се изкачиха на сините планини, издигнаха се до синьото небе и пред очите им се разкри величествена картина: далеч, далеч долу се простираше огромно, безбрежно море. Обвито в розова утринна мъгла, то все още спеше. Спокойните му води отразяваха червеното кълбо на изгряващото слънце.
Беше Черно море.
И изведнъж братята почувстваха, че е жалко да се разделят със скъпоценната стрела и амбициозните мечти ги завладяха.
— Слушай, братко — започна предпазливо по-младият, — защо да хвърляш такова богатство в морето? Все пак това е нашето наследство.
- Да - подхвана старейшината, - вълшебната стрела по право трябва да ни принадлежи и би било глупаво да я откажем толкова просто.
- Аако имахме огнена стрела - продължи по-малкият брат - щяхме да завладеем тази красива страна, щяхме да построим голям замък на върха на тази планина, щяхме да вземем най-красивите от красивите за жени.
- Да, тази една държава! — възкликна по-големият брат. - Бихме завладяли всички страни, които познаваме и които още не познаваме. Щяхме да имаме много жени, всички кротко ще ни се подчиняват. Щяхме да станем господари на света.
И братята се съгласиха да скрият стрелата в планината и ако бащата не умре до тяхното завръщане, те ще кажат, че са изпълнили волята му.
Както се разбрали, така и направили. Те оставили чудодейната стрела в пещерата, запушили входа с огромен камък и тръгнали обратно.
Представете си изненадата им, когато, връщайки се у дома, те научиха, че баща им по някакъв начин е разкрил плановете им. Старецът възмутен нападна синовете си, обвинявайки ги в родителско неподчинение.
- Дотогава няма да умра - заканил се той, - докато чудотворната стрела не падне на дъното на Черно море.
Тогава синовете, убедени, че е невъзможно да държат магически оръжия в тяхно притежание, отново отидоха до бреговете на далечното море и тъжно изпълниха заповедта на баща си.
Огнена стрела се спусна в бездната на морето. Морето потъмня от гняв, спокойните му води започнаха да кипят, да се вълнуват.
И оттогава Черно море не може да се успокои. Не, не, да, и отново ще кипи, ще бълбука, ще вдига огромни вълни, опитвайки се напразно да изхвърли смъртоносно оръжие от дълбините си.