Защо Душата има нужда от борба и трудности Саморазкриване на истината
официален уебсайт на Виктория Ясна
Защо Душата се нуждае от борба и трудности?
Външният свят като средство за развитие на Душата
На земята, за всичко светло, трябва да се бориш срещу тъмнината, винаги трябва в тази борба да даваш шанс на ДУШАТА си, ДА РАСТЕШ. Необходимо е да й помогнете да продължи напред, преодолявайки съпротивата, обичайното. Светлината е това, което призовава за растеж и нови неща. А мракът привлича миналото, ненужно, изостанало, само по себе си.
Тази тъмнина може да влезе в живота ни като болест, вражда, нужда от промяна, конфронтация. Но веднага усещаме, че това е борба.
И винаги, тази борба започва в нашата ДУША. Тя е тази, която първо определя къде е тъмно и къде е светло. А именно тя ни призовава да коригираме изкривяването в света около нас, за да израснем самите ние. Само тя решава, че това е борба. И щом е решила така, значи в това трябва да се включи и да направи първата крачка към промяната.
В крайна сметка, ако тя почувства този контраст между себе си и външния свят, това означава, че тази бариера съществува и в самата нея. И от него тя трябва да се отърве с борба. Да станеш по-лек. За да разрешите още една ваша задача, направете крачка напред САМИ. Да се изпълниш с нови неща и да тръгнеш, да полетиш, без да спираш, без забавяне, по-нататък.
Според закона на физиката всяко движение в земното пространство предизвиква съпротивление. Всяка промяна в навиците предизвиква съпротивата на миналото, която се забавя със своята инерция. Всяко излитане е преодоляване на гравитацията на земята.
В този свят всичко минава през БОРБАТА, между светлината и мрака, доброто и злото, справедливото и несправедливото, миналото и бъдещето, вчера и днес. Хората дори измислиха това прекрасно „НЕ“, за да начертаят тази смела линия на разделяне. Между….. Дода създаде напрежението, което е необходимо за борба, за движение, за живот.
И винаги, новото е боядисано в светъл цвят, старото е тъмно. Утринната зора, която обещава нов ден, носи светлина, а залезът тъне в мрак. Светлината ни дава небето, а дълбините на земята ще ни дадат тъмнина.
И ако чувствате несправедливост, това означава, че ДУШАТА ви усеща, че е повлечена в нощта, задържана в изминалия ден. Тя копнее за светлина и топлина и ви моли да следвате тази светлина. За да не спреш в полета и движението си. За да имаш време да се придържаш към зората, да се приближиш до светлината. За да не загубите звездата си, ярка светлина.
Нашата ДУША се изпълва с мрак, когато бягаме от борбата, в която ДУШАТА зове. Когато не й позволяваме да стигне до светлината, когато я лишаваме от възможността да расте.
Тя ще остави настрана в далечния си ъгъл желанието за победа. Тя ще отслабне със своя ДУХ и може да не достигне своя връх. И може би не е изпълнен с ярка топла светлина.
Ние нямаме право пред ДУШАТА си да бягаме от борбата, от трудностите на тази ЗЕМЯ. Дойдохме на тази земя за растеж, за работа, за борба, за уроците, които трябва да си дадем един на друг, в тази борба. За всички нас БОРБАТА винаги е необходима, за да не е престоят безсмислен и празен. Всички имаме нужда от борба, за да можем да си помагаме да не спираме и да растем.
Учим се без да се отдръпваме, без да бягаме от бойното поле, доказвайки се и борейки се. В тази борба се учим да се дърпаме един друг към светлината, събуждайки енергията на живота. Помагаме си, създавайки напрежение и раждайки енергията на борбата, ВИНАГИ продължаваме да се движим.. Дърпайки себе си нагоре, ние дърпаме нагоре другия. Днес той печели, а утре ти. Борбата ни дава енергия, дава ни силата на ДУХА.
Борбата винаги е в нашата ДУША. Тяражда енергия, стремежи, желания. И трябва да освободите енергията там, където е около вас, светът, изпълнен с живот. Да не спира да расте САМА СИ Винаги да ни изпълва със светлината на звездите. За да можете с ДУШАТА си, винаги, да не паднете, да не се срамувате, да не паднете И ако не я пуснете, тогава енергията вътре води до унищожение. Това ни пречи да растем по-нататък и с чиста ДУША да вървим без да поглъщаме съмнения.
Борбата ни тласка и ни вдъхновява
Тя ще ни добави увереност, въпреки че понякога ще се приземи малко. Тя, за всички нас, е ПРОСТО НЕОБХОДИМА за движение, за живот, за ДУША. Тя винаги ще помогне малко да коригираме пътя ни и ще ни изпрати там, където можем да се намерим. И ДУШАТА да се разтвори. Където можем, все още имаме време, ВАЖНО, да коригираме в себе си. И след това с лека ДУША продължи безкрайността.
Но щом започнем да търсим затънтеност, където да се скрием от трудностите и борбите, от работата и действията, започваме да се вкисваме, гнием, бавно да се вливаме в почвата на тази ЗЕМЯ.
Тя започва да ни въвлича в себе си, защото спираме да се борим. И в този свят целият живот е борба. И това е неговият смисъл – в БОРБАТА.
Там тялото вече няма да й помогне, да избяга от това, което не е успяла да преодолее в себе си. Там тя ще плаче дълго време. И той ще повярва, че може, ще стане смел в следващия си живот. Там тя ще разбере, че смисълът на този временен живот е в движението, в стремежа, в борбата. Но тя няма да може да каже на другите, докато самата тя не се прероди на земята. И когато се роди, пак ще забрави всичко. И пак ще има изкушения за живот. Отново тя ще скрие временното си тяло и ще хукне след сладките страсти, представени й от парче земя.
Животът на земята не може да бъде спрян. Предлага светлина,отблъсквайки се от тъмнината. Тя призовава да се борим срещу тъмнината, СВЕТЛИНАТА, използвайки огъня на ДУШАТА. Не избирай вчера, не се изпълвай с ДУША, през нощта. Тя ще вземе тази нощ със себе си завинаги. Когато решите да се биете, ще изберете задача, която никога няма да скриете. Не спирайте полета на ДУШАТА, оставете я да лети към зората си. Нека изпълни със светлина своя вечен, безкраен ПЪТ. И тялото ще ни помогне с това. И ще се върне на земята, повече светлина и любов.
Автор: Лиля Мирхазитдинова