Защо джазът беше забранен в СССР?
Джазът беше разрешен в СССР, но разрешен по съветски начин. Това е, когато почти всяка бележка поотделно трябва да бъде одобрена на двадесет инстанции, образно казано. Джазът е многообразен, но къде беше той, това разнообразие, в СССР? Къде са те, джаз фестивалите, които се провеждаха в СССР? Къде е това, участието на съветски музиканти в чуждестранни събития? Е, да, експертите могат да назоват изолирани случаи.
В същото време джазът понякога се прикриваше, после леко се отваряше, в ерата на борбата срещу космополитизма съветските джазмени ядоха паша, свирейки всичко, което все още беше позволено, с ужас очакваха някаква следваща резолюция на Политбюро за борба с нещо идеологически чуждо, в чест на което накрая щяха да бъдат обесени на вратовете си.
Така че джазът беше някак разрешен, но по ограничен начин, с резерви и без свободата на изразяване, от която той се нуждаеше.
Джазът беше разрешен, очевидно, както нашите лидери искаха да го чуят и да оставят другите да го слушат. „Весели другари“ с Леонид Утьосов демонстрираха нашия роден джаз.
Въпреки че изпълняваха, разбира се, с техните музиканти Лундстрем, Цфасман, Еди Роснер свири например.
Но записи с истински американски джаз не можеха да се купят в нито един музикален магазин. Музикантите "снимаха" импровизации, слушаха някъде и на нечии тайни записи, слушаха заглушено извънземно радио.
И всичко това, защото великият пролетарски писател изведнъж реши да постави клеймо, наричайки джаза „музиката на мазнините“.
Такава музика не помогна за изграждането на комунизма. По-нататък - по-зле.
Днес слушаш джаз, утре ще продадеш родината си. Какво!
Да, и как такава музика, за изпълнението на която е най-интересна индивидуалност, личност, оригиналност на мисленето, оригиналностИмпровизациите, ексцентричността на музиканта, може да се хареса в страна, където всички са като един, където е по-важно да си като всички в един екип. Джазът е свобода, както вътрешна, така и друга.
Но всичко това е много заразно и днес подобни мисли цъфтят с пълна сила. Само че не джазът е анатемосан, а всичко американско.
Сякаш четенето на същата (впрочем не по-малко известна) американска литература ни пречи да изградим отново нещо свое.
Филмът на Шахназаров се помни, но кога се появи?
Между другото, името Колбасиев мига в него. Сигурно познавате този известен колекционер, популяризатор, ценител на джаза. Къде е известната му колекция? Да, а той самият какво му се случи у нас заради любовта му към чуждата на строителите на комунизма музика?