Защо е трудно да станеш нотариус в Казахстан
- да сте гражданин на Република Казахстан;
- навършване на двадесет и пет години;
- имат висше юридическо образование;
- най-малко две години стаж по юридическа професия;
- да преминат стаж при нотариус за период от минимум една година;
- преминават атестация в атестационната комисия на правосъдието;
- получаване на лиценз за право на нотариална дейност.
Всички тези изисквания на пръв поглед са логични и не предизвикват никакви въпроси. Ако изпуснете малко, тогава поне имам някои въпроси относно необходимостта от стаж. Основният въпрос дали човек с висше юридическо образование, който между другото по време на следването си е могъл хипотетично да практикува при нотариус и има поне две години стаж в адвокатската професия, има нужда изобщо от стаж, особено от толкова дълъг, засега ще оставим настрана.
Нека започнем с факта, че нито самият Закон на Република Казахстан „За нотариусите“, нито Кодексът на труда на Република Казахстан съдържат концепцията за стаж. Ако се обърнем към речника, тогава има две понятия:
1) производствени дейности за придобиване на трудов стаж или повишаване на квалификацията по специалността; широко използвани в съветското висше образование, където има стаж: завършили университети, за да задълбочат специализацията си директно на работното място; млади специалисти и служители на изследователски институти и университети, които да ги подготвят за научна или педагогическа дейност, преподаватели във висшето образование с цел повишаване на квалификацията им;
2) работа по специалността за определен изпитателен срок (изпитателен срок), за да се определи възможността за записване на редовна длъжност втеатри, оркестри, хореографски и други художествени групи, в баровете и някои други организации.[1]
От гореизложеното, струва ми се, може да се отдели общото и да се заключи, че стажът във всеки случай е работа. С други думи, човек трупа опит по време на стаж, работи, работи.
Мисля, че по същите причини депутатите, като приеха Закона „За нотариусите“, възложиха правото на Министерството на правосъдието на Република Казахстан да установи „реда и размера на заплащане на стажа от нотариалните стажанти“. Но, както се оказа, това правило не изключва неправилното му тълкуване.
Оттук отново въпросът - с какви средства трябва да живее човек през периода на стажа (да напомня, поне година)? Имам два отговора. Първото е, че стажантът е добре осигурен и може да си позволи да живее без заплати. Второто е, че той преминава формално стаж, като посещава нотариус в най-добрия случай за няколко часа на ден, ако му е разрешено да прави това от работното си място, а в най-лошия случай изобщо не го посещава (въпросът е за качеството на работа на такъв нотариус).
Освен това се чудя дали нивото на доходите на средния селски жител ви позволява да плащате за стаж, без да се накърнявате по някакъв начин, или е скъпо за него? Затова ли нотариусите в провинцията са малко?
Трябва също да обърнете внимание на факта, че Законът на Република Казахстан „За нотариусите“ предвижда норма, която ви позволява да намалите продължителността на стажа до три месеца. Буквално това звучи така: „Срокът на стажа може да бъде намален със съвместно решение на териториалния орган на правосъдието и нотариалната камара за лица, които имат най-малко пет години стаж по юридическа специалност.“
Въпреки това, благодарение на същата заповед на министъра на правосъдието на републикатаКазахстан, за да се намали периодът, е необходима петиция от ръководителя на стажа.
Дори да пропуснем факта, че ръководителят на стажа изобщо не се интересува от съкращаване на периода на стажа (те работят за него безплатно и може би част от парите, платени за стажа, се падат на него), волята на изборите на хората претърпя кардинални промени.
По този начин от закона ясно следва, че ако има петгодишен стаж, периодът на стажа се намалява, а заповедта установява ограничение и дори наличието на двадесет години стаж няма да съкрати стажа, тъй като основанието за това трябва да бъде заявлението на ръководителя на стажа.
И това според мен е правилно, държавата трябва да е заинтересована да има най-голям брой нотариуси, дори само защото плащат данъци, да не говорим за увеличаване на достъпността на нотариалните услуги за населението. Затова бихме искали тези пречки да бъдат премахнати в бъдеще.