Защо идват при нас
продължение на материала "Чуждестранен специалист" Видове и подвидове чуждестранни специалисти в България. Защо идват при нас? "Наемници", "доброволци", "идеологически",
продължение на материала "Чуждестранен специалист"
Видове и подвидове чуждестранни специалисти в България. Защо идват при нас? „Наемници“, „доброволци“, „идейни“, „авантюристи“, „гастарбайтери“ и „обещаващи мигранти“.
За да се справим с този проблем, е необходимо да се отговори на два взаимно свързани въпроса:
Защо ги каним?
Какви ползи очакваме от тях?
С прост анализ на състава на пристигащите служебно в България чужденци се получава много интересен разрез. Според статистиката пристигащите чуждестранни специалисти могат да бъдат разделени на три групи.
Първият (и най-забележителният от трите) са висши мениджъри и ръководители.
Вторият - тясно специализирани специалисти, "професионалисти" във всяка сфера на дейност, от хокей до пивоварство.
И третият, най-многобройният - домашни майстори. Черната работна ръка, заемаща работни места, които местното население пренебрегва Доброволци Ако се обърнем към най-новата история на страната ни, ще видим, че чуждестранните специалисти, като масово явление, се появяват в България от началото на 90-те години, свързано преди всичко с протичащите реформи в страната. По това време на нашия пазар идват чужди компании, които откриват свои представителства в страната и създават нови производствени мощности. А заедно с тях на българския пазар се озоваха и техни всеотдайни доброволци, служители, дръзнали да отидат на тайнствения и опасен пазар на Източна Европа. Новодошлите от тази първа вълна несъмнено бяха компетентни мениджъри имениджъри, мобилизирани от техните работодатели за разработване на нови пространства.
Срещайки излъскани и безупречно годни представители на западната цивилизация на бизнес преговори и конференции, "червените директори" и растящият нов български елит излязоха от тях образа на идеален мениджър. Минаха няколко години и заедно с жаждата за подреден начин на живот, който включваше пометени улици, изобилие от пазаруване и учтиви банкови чиновници, имаше силно желание да се изгради такъв капиталистически рай в една единствена компания.
Какво може да бъде по-добро от оригинала? И в душите на нашите магнати отначало плахо като цвете, а след това, укрепвайки и пускайки корени, в техния екип се роди желание да получат истинска „западна звезда“. Спечелени са достатъчно пари и накрая Петровият идеал за образован чужденец, призван да служи и спасява България, започва да придобива плът и кръв.
Тогава в нашето правителство се появиха чужди съветници и експерти. Достатъчно бързо консултацията с чуждестранни експерти по всеки важен въпрос става модерен щрих, подчертаващ вашата принадлежност към управляващите класи.
В същото време нашите компании започват да наемат чужди мениджъри.
Изчислението беше абсурдно просто: познавайки сложната механика на пазарната икономика, усвоил правилата и методите за ефективно правене на бизнес от раждането си, такъв топ мениджър, според идеята на собствениците на компанията, трябваше да има благоприятен ефект върху компанията и особено върху нейното управление.
И сега те пристигнаха, благословени с дипломи от най-добрите европейски и американски университети, спечелили не една и две победи в суровите битки за търговски успех.
И – потънал в забрава... разтворен, както се разтваря парчезахар, хвърлена в твърде горещ чай.
Като цяло сега няма да можете да назовете по памет нито един известен западен топ мениджър, работещ в успешна българска компания. Единственото изключение тук е Борис Йордан, но дори и тогава славата му се крепи повече на политическия характер на кариерата му.
И след известно време трескавата жажда да се сдобият с чужденец утихна и собствениците на компании откриха, че е много по-изгодно и по-спокойно да издигнат българските си мениджъри до висините, а обучението в западни бизнес училища се превърна в достойна алтернатива на западния произход.
По-малко очевидна картина на провала на западните мениджъри в България беше в българските представителства на чужди фирми.
Ако в началото на 90-те години политиката за приемане на български служители в представителствата се основаваше на два стълба: владеене на език и лоялност към компанията, а управленската парадигма се проследяваше от политиката на централата, където всички ръководни позиции задължително бяха заети от емигранти, то след 10 години недалновидността на подобна система стана очевидна.
Твърдото класиране на служителите, липсата на реални връзки в българския бизнес и бюрокрация, опитите за налагане на западни методи и умения за правене на бизнес и управление на наша земя се превърнаха в сериозна пречка за успешното интегриране на чужди компании в българската действителност.
Като добавим към това високата цена на вносната работна ръка, получаваме достатъчна представа за причините за постепенната ротация на управленския персонал в представителствата на западните компании.
Наистина, през последните две-три години се очерта доста ясна тенденция за привличане на висши управленски позиции в българските клонове на мултинационални компании на нашите, местнимениджъри, преминали през годините тежка школа за оцеляване и научили се да правят бизнес по западен в български условия. Най-очевидната илюстрация на този успех може да се счита за признаването на Олга Дергунова, ръководител на българския клон на Microsoft, за най-успешния мениджър на годината сред топ мениджърите на корпорацията.
Отделна кохорта от чуждестранни специалисти е група, която бих характеризирал като "авантюристи". На първо място, тези хора бяха привлечени в България именно от това, което плашеше мнозинството от спазващите закона и предпазливи инвеститори: нестабилността на икономиката, незавършеното формиране на пазарните отношения, пропуските в системата на регулаторното законодателство и корумпираните служители. През деветнадесети век те са основатели на финансови империи в нови държави и основатели на първите финансови пирамиди, търгуващи с акции на Панамския канал. Участвайки в приватизацията на държавна собственост, играейки на пазара на GKS, обикновено заедно с българските си партньори, тези господа успяват да натрупат добър начален капитал, който по-късно е в основата на много предприятия. Мисля обаче, че не си струва да казвам, че такива герои са напълно неподходящи за правене на честен и дългосрочен бизнес в страната.
И накрая, трябва да се спра на още един отряд специалисти, пристигащи от Запад и Изток, които ще нарека "жертви на идеи". По правило те идват в нашата страна с опит от работа в хуманитарна организация или благотворителна фондация. Те са привлечени тук не от възможността да печелят пари или кариерно израстване в собствената си организация, а от изгарящо самодостатъчно желание да помогнат и да просветят. Което според мен е още по-опасно в своята непредсказуемост от честното желание да печелите иизбягам Тези хора, като правило, управляват различни видове хуманитарни проекти, финансирани от международни правителствени и частни организации. Най-известни сред тях са проектите на фондация Сорес и Тасис. Има само една утеха, освен да привикнем нашите колеги към възможността да получават финансиране за абстрактни, често нежизнеспособни проекти, тези администратори от благотворителност не донесоха повече вреда. Сами по себе си, като изпълнители, те са малко полезни за работа в български фирми.
И така, свършихме с извънземните от проспериращи страни.
Но изчерпахме ли с това проблема с чуждия специалист в България? Не. Говорейки за чуждестранни специалисти, съзнанието ни автоматично ни внушава образа на нещо като англоговорящ усмихнат бизнесмен в костюм от три части.
Но все пак по-голямата част от влизащите в България чужденци са от страните от ОНД и съседните страни. В случая съзнателно се дистанцирам от проблема за етническото репатриране на българското население от съюзните републики.
По-скоро за нас най-голямо значение има друг признак, който ги обединява – те напускат страни, където стандартът на живот и икономическа активност е значително по-нисък от този в България. Тоест работата в България за тях е значителен шанс да подобрят финансовото си състояние и стандарта на живот.
Сред влизащите в България граждани на съседни страни ясно се проследяват два потока. гастробайтери
Първите - много по-многобройни - сезонни работници, които отиват на работа при нас. По същество молдовец, който асфалтира московска улица като част от сезонен екип, не се различава от турски или румънски работник във фабрика за опаковки в Германия. Това -гастроработници. У нас, както и навсякъде по света, такива мигранти традиционно се използват за пренебрегвани от местното население професии. Дали заради трудните условия на труд, или заради относително ниското заплащане. В България гастроработниците обикновено работят в сектори като жилищно строителство, пътни работи, градски транспорт, градоустройство и др.
Привлекателността на такива работници за собствениците на компании е очевидна: посетителите са готови да работят за по-ниски суми от местното население; активно заинтересовани от запазване на работата; като правило тук нямат семейства и други разсейвания. Недостатъкът на привличането на „евтина работна ръка“ е ниското качество на работата и често противоречи на закона, който задължава чужденците, пристигащи в страната, да се регистрират и да получат разрешение за работа, независимо дали идвате от Гвинея - Бесау или от Донецк.
Ако възнамеряват да влязат в България с цел работа, туризъм или други цели, е необходимо да издадат покана от името на юридическо лице или гражданин с цел последващо получаване на виза.
Когато чуждестранни специалисти влизат в България за деня на последващата им работа в българско предприятие или в представителство на чуждестранна фирма, от тяхно име се издават покани, в които се посочва целта на престоя им в България за издаване на визи.
Ако предприятия с чуждестранни инвестиции канят висококвалифицирани специалисти да работят на ръководни длъжности, те се освобождават от необходимостта да получат разрешение за привличане на специалисти и получават само потвърждение за правото на работа.дейности.
Чуждестранните специалисти, наети за работа в представителства на чуждестранни компании, трябва да получат акредитация от органа, който извършва регистрацията
Сред навлизащите в България "свои чужденци" обаче има група, която е по-привлекателна за нашата икономика. Условно казано, можем да ги наречем "обещаващи мигранти". Тази група е съставена от млади хора на възраст 20 - 35 години, които имат добри професионални умения, висока лична активност и желание да изградят своята професионална кариера (и евентуално живот) в България.
За разлика от постепенното намаляване на външната миграция, процесът на навлизане в България на млади специалисти от съседните страни се ускорява лавинообразно. А от гледна точка на българските работодатели именно такъв кадрови резерв е най-желаната придобивка за компанията днес.
Всъщност, когато анализираме състава на поканените чуждестранни специалисти в български компании, трябва да признаем, че проблемът с привличането на „западна звезда“ в нашите мрежи остана в миналото, заменен от проблема с легализирането и адаптирането на служители, пристигнали от съседни страни.
И това е странно: осъзнавайки доходността и необходимостта от трудова миграция от страните от ОНД (а мигрира преди всичко икономически най-активната част от населението), нашето ръководство по същество не прави нищо, за да улесни легализирането и адаптирането на мигрантите в България.
— Защо идват при нас?
Краят на материала е в статията:
„Евтинина или ореол на компетентност“
Хареса ли? Тогава се абонирайте за БЮЛЕТИНА НА JOBCENTER Между другото, ако имате мнение по този въпрос, пишете ми Можете да обсъдите този проблем в нашия форум