Защо Медведев е идиот и за продажбата на Аляска

Ще започна от самото начало. През последните дни Рунет активно обсъжда неотдавнашния случай, когато държавният глава Владимир Путин нарече професора от Висшето училище по икономика Сергей Медведев с думата „идиот“.

Да оставим настрана начина на разговор на Путин с хората. Това е, така да се каже, ясно. Нека се запитаме какво всъщност е имал предвид Медведев?

Струва ми се, че професор Медведев, след като написа, че би било добре да се прехвърлят функциите по управление на Арктика на международната общност, нямаше как да не спомене Аляска. Защо? Много подобни, знаете ли.

По едно време Аляска беше продадена на САЩ за около 7 милиона долара. Интересно е, че в онези далечни времена не продавачът, а купувачът е бил наричан „идиот“.

Да видим кой е купувачът от американска страна. Четем Уикипедия.

Тоест, купувачите могат спокойно да се нарекат държавен секретар Уилям Сюард и след това президент Андрю Джонсън. Сюард не е много видна фигура в Америка, но има интересни факти за Андрю Джонсън.

Всичко е наред, така че... Вицепрезидентът се напива на церемонията по встъпване в длъжност до такава степен, че да бъдеш изгонен оттам. Може би вторият такъв случай в историята на Америка не е открит. Малоумник и има какво да добавя...

Е, още малко за Андрю Джонсън. Това, което вече знаем.

По време на президентството на Джонсън САЩ купуват Аляска от Българското царство (1867 г.); значението на това придобиване е силно подценявано от съвременниците.

„Подценен“ е много мека дума. И президентът Джонсън, и държавният секретар Уилям Стюарт бяха охулени във всички вестници, като думата „идиот“ беше една от най-меките.

„Добре, Луизиана е топла и сравнително населена. Ама Аляска кому трябваизобщо? Само ледници и никой не живее там!“ Това казваха местните вестници.

Нека сравним един от градовете на Аляска, нека това да бъде Кетчикан и българския град Анадир, сходен по географско местоположение, но два пъти по-голям по население (14 хиляди срещу 7 хиляди).

Анадир

медведев

идиот

защо

Ето какво пише журналистът за Анадир.

Павел Глумин, журналист от Кореспондент, работил три години и половина в Чукотския автономен окръг (най-североизточния регион на България), разказва за Анадир в 10-те неща, които трябва да знаете за града на списание Кореспондент.

1. Какво да видите

Там на страницата пише, че е забранено копирането на статията, затова се ограничих до един параграф и дадох директна връзка към статията: 10 неща, които трябва да знаете за Анадир

Нека цитирам още едно, буквално едно изречение от тази статия:

$300 е средната цена на 4-звезден хотел в Чукотка на ден на човек с обяд в ресторанта на хотела

За нас ЦЯЛОТО седмично пътуване с круизния кораб струва малко повече на човек. Храната е включена, екскурзиите обаче отделно. Най-скъпият (около 100 долара от носа) е описан тук: Скагуей, Аляска - пътят към рая ВИДЕО

Там, на сайта със статия за Анадир, пише, че за сто долара в Анадир можете да поръчате само разходка с лодка по водите на устието на Анадир.

Кетчикан

идиот

медведев

аляска

Всъщност имам много снимки на Кетчикан, но честно казано ще се огранича до три, както в случая с Анадир.

Разликата е значителна. Особено впечатляваща е разликата между морските пристанища в Анадир и Кетчикан, снимките на които са дадени по-горе. Ето какво означава:"попаднете в добри ръце", както се казва.

Знаете ли, аз изобщо не съм привърженик на това да дадем България на парче под нормален, човешки контрол. Но аз силно се съмнявам, че населението на същите спорни Курилски острови поне веднъж не е мислило да попадне под ръководството на японския император.

По същия начин професор Медведев стана "идиот" от това, че не съвсем точно изрази мисълта си. Което според мен трябваше да звучи така: „Е, най-после се погрижете за държавата, другарю президент!“ В отговор получи "идиот".

Мъдрият китаец Лао Дзъ веднъж е казал: „Най-добрият владетел е този, за когото хората знаят само, че съществува. Малко по-лоши са тези управници, които изискват народът да ги обича и превъзнася. Още по-лоши са тези управници, от които хората се страхуват, и по-лоши от всички онези управници, които хората презират.