Защо са необходими различни лекарства Политическо образование
Правилно дефинирайте думите и ще освободите света от половината недоразумения. Рене Декарт
Ако такива понятия като „здраве“, „болест“, „пациент“, „лечение“, „диагноза“, „профилактика“ днес имат ясни и конкретни дефиниции, то основният термин „медицина“ все още остава извън утвърдената терминологична рамка, поради което е възможно да се използва за окултни и псевдонаучни цели.
Както знаете, думата „лекарство“ произлиза от латинското medicus – медицински, лечебен и има същия корен на латински като глагола medeor – лекувам, лекувам. Официална, общоприета и законово подкрепена, например от Световната здравна организация (СЗО) или българското законодателство, дефиниция на понятието „лекарство” обаче до момента не е предложена. Въпреки това, в почти всички европейски страни разбирането на този термин надхвърля едносричното „лечение, лечение“ и предполага система от научни знания и практически мерки, обединени от целта за разпознаване, лечение и профилактика на заболявания, поддържане и укрепване на здравето и работоспособността на хората, удължаване на живота[1]. Според тази дефиниция правно се разграничават две части на медицината - теоретична (биомедицина) и практическа, или клинична медицина (медицинска практика).
От 90-те години. от миналия век терминът „медицина, базирана на доказателства“ се използва все по-често в професионалната среда, обозначавайки подход към медицинската практика, при който решенията за използването на превантивни, диагностични и терапевтични мерки се вземат въз основа на наличните доказателства за тяхната ефективност и безопасност и тези доказателства се търсят, сравняват, обобщават и широкоразпространение за използване в интерес на пациентите [2, 3].
Терминът "комплементарна медицина" е по-подходящ за обозначаване на методите, включени в "традиционната медицина". Така че, ако вземем предвид традиционната китайска медицина, индийската медицина (Аюрведа), все още можем да говорим за културно-историческото наследство на народите, тогава по отношение на хомеопатичната или остеопатичната медицина, датираща от 19 век, не може да се говори за никакъв „народен опит“.
Не издържа никаква критика и разделянето на медицината на традиционна и нетрадиционна. От една страна, традициите предполагат историческо „народно“ наследство, от друга страна, нетрадиционната медицина по своята същност е алтернативна, тоест тя също е свързана с „народната медицина“.
Предложено през 2000 г. от Института по комплементарна медицина (Великобритания) и Националния център за комплементарна и алтернативна медицина (САЩ), разделянето на медицината на конвенционална (общоприета), неконвенционална или алтернативна (използвана вместо конвенционална) и комплементарна (комбинираща методи на конвенционална и алтернативна медицина) [6] допълнително обърка състоянието на въпроса, тъй като постави на една мярка за тежести, напр. , методът на инсулинова терапия (набор от мерки, насочени към постигане на компенсация на нарушенията на въглехидратния метаболизъм чрез въвеждане на инсулинови препарати в тялото на пациента) и уринотермия (използване на собствена урина) при лечението на захарен диабет.
Въпреки това, в цялото разнообразие от разновидности, „не същите като конвенционалната медицина“, има общи черти: ненаучният характер на методологичния подход, различна концепция за мироглед и, освен това, напълно различни идеи за анатомията и физиологията на човешкото тяло.
Но всичко ли етози набор от знаци не представлява ли окултно-мистичен характер?
Едно от определенията на окултизма е следното: „окултизмът е общото наименование на мистични учения, които признават съществуването в света на мистериозни, свръхестествени сили, които са недостъпни за научното познание, но уж са достъпни за познанието на „избраните“, „посветените““ [8].
Опитът на законодателно ниво да се дефинира понятието окултно-мистични услуги, освен още по-голямо объркване, не води до нищо. Така в края на 2013 г. депутатът от фракцията „Справедлива България“ Иля Пономарев внесе в Държавната дума на България законопроект, регламентиращ реда за предоставяне на окултно-мистични услуги в сферата на здравеопазването, определяйки ги като „действия от немедицински характер, извършвани от лица, които не притежават съответните специални медицински знания и умения, насочени към лечение на пациенти с помощта на свръхестествени способности на тялото“. В същото време се планира такива услуги да могат да се предоставят на пациенти изключително под наблюдението на професионален медицински работник или медицинска организация. В резултат на това след подобни дефиниции има още повече въпроси.
Въпреки това, логичният и недвусмислен извод, който следва от горния материал - и народната, и алтернативната, и нетрадиционната, и всяка друга версия на "ненаучната" медицина, са преди всичко окултна медицинска практика, основана на псевдонаучни твърдения.
Според приетата дефиниция на „псевдонаука“ (от гръцки ψευδής - „фалшив“ + наука; синоним е псевдонаука, термини, близки по значение: паранаука, квазинаука, алтернативна наука, неакадемична наука) - дейност или учение, което съзнателно или несъзнателно имитира науката, но по съществотези, които не са [9] Псевдонауката често е мотивирана от същите цели като приложната наука – да постигне незабавен практически полезен резултат, но псевдонауката демагогски апелира към научните методи, като само ги имитира.
Списъкът с медицински окултно-псевдонаучни методи, който, разбира се, е базиран на рационално зърно, но по една или друга причина е скрит, изравнен или изопачен до неузнаваемост, включва: медицинска астрология, хомеопатия, остеопатия, хиропрактика, приложна кинезиология, натуропатия, биоенергетика, екстрасензорика, биорезонансна диагностика, йога, аюрведа и много, много други. .
Характерните отличителни черти на всякакви псевдонаучни теории и методи (включително медицински окултни и псевдонаучни), според члена на Комисията на РАН за борба с псевдонауката и фалшификацията на научните изследвания V.A. Кувакин[10] са:
Така привържениците на различни видове "ненаучна" медицина, разбира се, са свързани с медицината, но повече като пациенти.
В заключение бих искал да отбележа, че днес за напредъка на медицината, ефективна полза за пациентите, за професионалната общност е достатъчно едно лекарство – базирано на доказателства, а всички останали варианти нека да намерят други наименования, които са по-близки до тяхното окултно-псевдонаучно съдържание.