Защо спрях да преследвам любовта (и теб също
Защо спрях да преследвам любовта (и вие също трябва)
След като многократно се влюбвах и страдах от любов, в крайна сметка приех факта, че връзките идват и си отиват.
Научих се да се примирявам и да не го приемам твърде лично, когато нещата не вървят както трябва. Научих се да коригирам очакванията си и да не приемам лично нито едно отхвърляне или неуспешна връзка.
Все още вярвам в любовта и винаги ще вярвам, но тя стана по-малко приказна и аз станах по-реалистичен.
Ето защо, когато следващата ми връзка се разпадна и човекът се оказа не такъв, какъвто си го представях, честно казано, дори не бях разочарован.
Защото умът ми постоянно ме навива и предполага нещо, което още не се е случило. Сърцето ми казва да не бъда твърде лековерен или ще остана без нищо.
Защото дори преди да започна да излизам с някого, вече мисля, че може да го загубя. Още преди да се влюбя, се подготвям за раздяла. Виждам сбогом във всяко здраве. Не виждам възможност да изпитам любов, а възможност да изпитам болка.
Може би не съм онова наивно момиче, което сляпо следваше сърцето си и повече от всичко искаше да обича и да бъде обичано. Може би вече не виждам смисъл да давам сърцето си на хора, които не се колебаят да го разбият на парчета.
Може би съм уморен да давам всичко от себе си за хора, които не искат да отговорят на нуждите ми. Може би съм по-възрастен и по-мъдър и разбирам, че романтичните връзки не са най-важното нещо в живота.
Предпочитам да съсредоточа усилията и времето си върху нещо по-надеждно като работата ми, която ми дава толкова, колкото влагам в нея.
Предпочитам да инвестирам в себе си и да разчитамсебе си, вместо да възлагате всичките си надежди на другите.
Предпочитам да прекарвам време с хора, които са важни за мен, отколкото с тези, които са само временни в живота ми.
Може би искам нещо по-стабилно и истинско, вместо само "химия" и физическо привличане, което минава много бързо. Може би искам рационален вид любов, която има смисъл, вместо такава, която ме замайва и ме ограбва от здравия разум и ме кара да правя неща, за които по-късно ще съжалявам.
Може би вече не намирам за романтично да преследвам любовта и да се боря докрай за щастлив край, който съществува само във въображението ми. Може би бих предпочел да живея сам, вместо да чакам някой да промени решението си и да се върне при мен. Може би не искам да си губя времето и усилията за хора, които не ме заслужават.
Може би искам нещо по-трайно. Искам да съм номер едно за някого. Искам естествена любов, която не трябва да работи толкова много.
Или може би вече осъзнах, че заслужавам много повече. И искам да кажа, че и вие заслужавате повече. Заслужаваш цялата любов на този свят, която не е нужно да преследваш.