Защо суботникът в наше време се смята за най-редкия подвиг?
Всъщност въпросът е защо тръбят за провеждането на единствения суботник на годината като за най-голямото действие и участието в него се счита почти за изкупление за всички грехове на земята, а след това повечето от нас вървят по улицата и хвърлят боклук покрай кофата?
може би ако суботниците се провеждат по-често и във всички институции, нямаше да имаме време да забравим за тях и щяхме да помислим няколко пъти, преди да изхвърляме отпадъци. Но просто го направете проблемът с образованието и безнаказаността у нас, никой няма да направи забележка на друг, рискувайки да бъде пратен по дяволите или дори по-лошо. В крайна сметка, като видите как някой хвърля боклук покрай кофата, си мислите "защо съм по-лош?", "Защо е възможно за някой, но не и за мен?" и неволно ставаш същият, без да забелязваш, че някой с торба боклук вероятно стои отстрани, гледа те и си мисли: "какво ме прави по-лош?".
Суботникът в никакъв случай не е общ ден за почистване, а ден на всякакъв безплатен труд в полза на държавата. В съветско време това беше единственият работодател, който избягваше да работи за себе си, засаден под статията за паразитизъм, а тези, които работеха редовно, също бяха натоварени с тази „ваканция“ на работа, освободена от заплащане.
В наше време ситуацията е различна. Масите работят за капиталиста или за себе си, на баланса на държавата останаха само класическите държавни служители като обикновените лекари и учители. Последните вече бяха натоварени до гуша за много мизерна заплата, къде другаде да изискваме от тях да работят здраво някъде другаде и за нищо? Обществото отдавна им е длъжник и никога не се е опитвало да поправи ситуацията. Напротив, всякакви велики държавници ги съветват да се занимават с търговия, казват, там има пари и тогава кой ще учи децата? Така че считам всеки учител в училище, който е отишъл да работи по специалността си, за постоянентекущ суботник до пенсиониране.
Когато работите за собственика, просто успявайте да избягвате опитите да ви претоварят със задължения и да плащат недостатъчно за това, което вече е направено. Никой не защитава правата на работника и в тази ситуация има само един изход: ако капиталистът толкова иска чистота и красота, нека наеме и плати тези, които са съгласни с предложените условия.
Напомням, че всички плащаме данъци, включително и местни, които не зависят от доходите. Те трябва да се почистват, озеленяват, поддържат и пазят това, което се нарича общинска собственост. Например, виждам, че в моя град изрязаха всички храсти, след това засадиха цветя, след това смениха крушките във всички фенери навреме, след това незабавно закърпиха дупка на пътя, боклукът беше редовно извозван и извозван - и никога не ви канят на никакви суботници. А какво правят местните власти със събраното от вас? Нека първо докладват къде са се изпарили редовно получаваните големи суми, защо винаги е мръсно и занемарено. Нека разкажат подробно на какво е бил съкратен бюджетът, а след това гражданите сами ще решат дали да угодят на "слугите на народа" с пристъп на робски труд или все пак да ги карат във врата.
Подвизи са нужни на война (дай Боже!) и по време на природни бедствия (никой не е застрахован), но в обикновения живот само идиоти са привлечени от подвизи с големи кавички. Членовете на една малка общност могат да разработят ясни правила за хостела, според които периодично правят нещо колективно и безплатно. Тоест, ако се реши съседите да мият подовете на свой ред във входа, тогава Магда Багдасарян също излиза с моп по график. В Япония учениците почистват местата си за обучение по този начин. Няма чистачи на заплата, никоя леля не ходи редовно на заплата, уж работи, но децата знаят: изхвърлят се - сами ще го почистят, кимайкина когото. Всичко останало се решава просто:стига безплатни. Не изисквайте от другите да правят безплатно това, което вие самите не бихте искали. Научете се да плащате за труда на другите - и уважението към него ще ви навакса.