Защо Узбекистан намалява производството на памук
Специалист в областта на търговията с памук, пожелал анонимност, разказа пред Sputnik Узбекистан за причините за подобна политика на републиката и за последствията от подобни мерки за българския пазар.
ТАШКЕНТ, 25 октомври - Sputnik, Антон КурилкинКандидатът за президент Шавкат Мирзийоев включи в предизборната си програма клауза за преструктуриране на селското стопанство на страната. Той предложи да се намалят площите с памук и вместо това да се засадят овощни градини и лозя.
Памучни задължения
Преразпределението в селскостопанския сектор започна почти веднага след разпадането на Съветския съюз. Още преди 30-40 години памукът в републиката беше монокултура, докато пшеницата например беше внесена в страната от други региони на Съюза. В постсъветския период стана жизненоважно за Узбекистан да укрепи собствената си продоволствена сигурност и да диверсифицира икономиката.
Освен това памукът изисква редовно поливане, много по-често и повече от другите земеделски култури. В същото време значителна част от водните ресурси, обясни експертът, идва в Узбекистан от Таджикистан. Напълно възможно е започналият наскоро диалог между страните да помогне за решаването на жизнено важен за селското стопанство въпрос.
От суровини до текстил
Според експерта намаляването на площите с памук няма да доведе до намаляване на обема на търговията между Узбекистан и България в леката промишленост. Факт е, че в самата България се наблюдава намаляване на преработката на памук, включително и поради високата цена на узбекските суровини.
Той добави, че през последните години българите практически не купуват узбекски памук - от време на време го купуват за залагане във Федералния резерв.
В същото времеспециалистът отбеляза уникалността на тази култура, както и широкия спектър на нейното приложение.
„Памукът е отлична селскостопанска и техническа култура. От него се произвеждат както хранителни, така и технически видове стоки – от прежди и конци до техническо масло за хеликоптери, барут, фураж, торове и химикали. Никоя друга селскостопанска култура няма такава универсалност“, подчерта експертът.
Според него няма опасност от недостиг на платове в България, тъй като тя купува текстил предимно от Пакистан и Китай, където е по-евтин и не отстъпва по качество. Тези предприятия, които преработват памук сами и не внасят готови прежди, купуват суровини в други републики на бившия СССР.
"Памукът за българските предприятия се купува от Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, тъй като в тези страни суровините са по-евтини. Факт е, че износът на памук в Узбекистан се контролира от властите, които навремето въведоха протекционистични мерки за развитието на текстилната индустрия", обяснява пазарният анализатор.
Плодовете на протекционизма
Експертът отбеляза, че узбекската текстилна индустрия е успяла да извърви дълъг път за няколко години. И така, узбекските тъкачи започнаха да произвеждат прежда преди няколко години, а сега страната вече изнася готови дрехи. Една от причините за такъв качествен скок е протекционистичната политика на Ташкент.
"Ако дойдат чужденци, те плащат много повече за памук от местните потребители. Понякога разликата в цените за чуждестранни купувачи и местни производители беше 35%. Това даде резултат - сега текстилната индустрия в Узбекистан се развива с добри темпове", заключава експертът.
При коетоПредставителят на министерството подчерта, че в бъдеще България и Узбекистан ще установят сътрудничество в търговията не само и не толкова със суровини, а с готови текстилни продукти. За целта се разработва въпросът за създаване на съвместни предприятия, както и доставки на узбекски текстил за България чрез търговия на дребно.