ЗАЩО ЗНАЕМ ИСТОРИЯТА
ЗАЩО ЗНАЕМ ИСТОРИЯТА?
Вярвахме по пътя си
Мечтаехме за отраженията на рая ...
А сега - неподвижен - на ръба
Замръзнал в мъка и безпокойство.
Историографите се опитват да бъдат хроникьори на минали събития. Историософите се опитват да осмислят историческия процес. Всички тези дейности са интересни и достойни за уважение. Но защо ни е изобщо да познаваме историята?
Казват, че познаването на миналото помага да се предвиди бъдещето. Това е вярно, но само отчасти и с резерви.
Разширявайки умствения си хоризонт в миналото, обхващайки дълги исторически периоди, вие преминавате в други мащаби на пространството и времето, за които десетилетията и собственият ни живот са само кратък епизод.
Обществото се променя и най-често необратимо. И ако е така, тогава как да познаете какво може да се случи през следващите години, да не говорим за по-дългосрочните перспективи.
Бъдещето е многовариантно. Ние възстановяваме миналото не еднозначно, а по няколко начина, в зависимост от възприетата гледна точка и наличните факти.
Освен това какви са гаранциите, че бъдещето е отгатнато правилно? Как това да се докаже не ретроспективно, а предварително?
Дори да се дадат някакви доказателства, малко хора могат да бъдат убедени. Хората са свикнали да гледат в бъдещето с вяра и надежда, въз основа на своите вярвания. Те са склонни да бъдат измамени, доверявайки се на умни лъжепророци.
Убедителни прогнози за бъдещето не могат да бъдат направени по никакъв начин. Въпреки че, разбира се, е възможно да се изчислят и оценят определени опции. Само в този случай е необходима не само компетентност, но и абсолютна честност - продукт във всички възрасти е оскъден.
Що се отнася до нашата родина, нашия народ, един бегъл поглед върху една хилядолетна история с по-отблизонадникването в смутни епохи води – отново трябва да признаем – до разочароващи заключения. И бедата не е в това, което ни се случи (животът на държавите не може без катастрофи), а в това, което се случва и до днес, в упоритото нежелание на управляващите да разберат и да се съобразят с държавните и обществените интереси. Но хората мълчат...
Трябва да разберем една проста мисъл, изказана от известния философ Николай Бердяев: „България е изправена пред фатална дилема. Човек трябва да направи избор между величие, велика мисия, велики дела и пълна незначителност, историческо родоотстъпничество, несъществуване. Няма среден, „скромен” път за България.”
Не искам да мисля, че изборът вече е направен ...
Миналото разкрива същността на настоящето и нас самите. В крайна сметка обществото продължава да съществува с постоянно обновяване на клетките-индивиди, които го изграждаме, ти и аз. Запазва вековните си качества и придобива нови. Той, като всеки жив организъм, не може да се промени напълно - това ще означава неговото прераждане и смърт.
И така, историята ни помага да разберем по-добре и по-дълбоко нашата страна, нашия народ и нашата собствена личност. Това е изключително важно. Тук започва културата. Не случайно в древността е бил популярен афоризмът: „Познай себе си“. Самопознанието е отличителна черта на човека.
Самопознанието на обществото е история.