Затлъстяването в практиката на ендокринолога, стр. №1

Затлъстяването (прекомерно отлагане на мазнини в тялото) може да бъде независимо полиетиологично заболяване или синдром, който се развива с различни заболявания.

Традиционното отношение на "чистия" ендокринолог към лечението на пациенти със затлъстяване беше в най-добрия случай снизходително пренебрежително. Срещите ни с пациенти винаги носеха елемент на конфликт. В крайна сметка те дойдоха при ендокринолога с надеждата, че ще бъде диагностицирано "ендокринно" затлъстяване. Нека да е хипотиреоиден, нека да е хипоовариален (т.нар. климактериум), нека да е надбъбречен (в съответствие с класификациите, приети през 60-70-те години у нас). С други думи, пациентите идваха с надеждата, че причината за затлъстяването ще бъде открита, че лекарят лесно (или дори трудно, чрез операция) ще я отстрани и той или тя ще стане завинаги строен и елегантен.

Но проблемът е, че по-голямата част от хората страдат от форма на затлъстяване, която наричаме "хранително-конституционална". Ендокринолозите могат лесно да диагностицират това заболяване още на етапа на изследване, дори само защото първичното ендокринно затлъстяване никога не е масово. Индекс на телесна маса 25-30 (според класификацията на СЗО) се счита за граница за нормално тегло и затлъстяване. Всъщност "ендокринното" затлъстяване, т.е. причинени от някакво първично ендокринно заболяване, обикновено протичат с индекс на телесна маса 27-35, изключително рядко - 40 или повече.

След като прегледахме пациента, ние, в съответствие с нашите класификации (и, което е по-важно, убеждения), казахме на пациента, че няма истинска ендокринна патология и препоръчахме диета.

Пациентът, като правило, настоява за провеждане на определени "хормонални" изследвания с очакването, чеаномалии, за да открием причината за затлъстяването.

Ендокринологът или се опита да обясни на пациента, че всички открити промени не са причина, а резултат от затлъстяване, или въпреки това назначаването на изследвания на "хормоналното огледало", след определяне на нивото на хормоните, отново обясни вторичния характер на тези промени. По един или друг начин приемът завърши с препоръка - "следвайте диета".

С тези думи пациентът вече престава да вярва на лекаря, заявявайки, че самият той знае това и не яде практически нищо.

Малка забележка: За съжаление много руски ръководства по ендокринология нямат глава за затлъстяването, а най-големият български сайт за ендокринопатия (www.diabet.ru) в анотацията съобщава, че е посветен на ендокринните заболявания и затлъстяването (!).