Заваряване в инертни газове и азот
Инсталация за автоматично заваряване на надлъжни шевове на черупки - в наличност!Висока производителност, удобство, лекота на работа и надеждност при работа.
Заваръчни екрани и защитни завеси в наличност!Защита от радиация при заваряване и рязане. Голям избор. Доставка в цяла България!
Заваряване в инертни газове
Заваряването в аргон и хелий се извършва както с горим, така и с неконсумиран (волфрамов) електрод (фиг. 96).

Аргонно-дъгово заваряване се използва за свързване на легирани стомани от цветни метали и техните сплави, извършва се с постоянен (фиг. 97) и променлив (фиг. 98) ток с консумативи и неконсумируеми електроди. Опростена схема на механизирана заваръчна стойка е показана на фиг. 99.



При ръчно заваряване с аргонова дъга краят на волфрамовия електрод се заостря в конус. Дължината на заточването, като правило, трябва да бъде равна на два или три диаметъра на електрода.
Дъгата се запалва върху специална карбонова плоча. Запалването на дъга върху основния метал не се препоръчва поради възможността от замърсяване и разтопяване на края на електрода.
За да възбудите дъгата, можете да използвате източник на захранване с повишено напрежение на отворена верига или допълнителен източник на захранване с високо напрежение (осцилатор), тъй като потенциалът за възбуждане и йонизация на инертните газове е много по-висок от този на кислорода, азота или металните пари. Дъговият разряд на инертни газове е много стабилен.
Характерна особеност на аргонно-дъгово заваряване с неконсумативен волфрамов електрод при използване на променлив ток е появата на компонент на постоянен ток в заваръчната верига, чиято стойност може да достигне 50% от ефективната стойностAC заваръчна верига. Коригирането на тока, т.е. появата на компонент на постоянен ток, зависи от размера и формата на волфрамовия електрод, материала на продукта и режимите на заваряване (стойност на тока, скорост на заваряване и дължина на дъгата). Появата на компонент на постоянен ток в заваръчната верига има особено негативен ефект върху процеса на заваряване и качеството на заварените съединения от алуминий и неговите сплави.
При прекомерна стойност на компонента на постоянен ток, стабилността на изгарянето на дъгата се нарушава, качеството на повърхността на наслоения метал се влошава рязко, появяват се подрязвания, люспи, силата на заварените съединения и пластичността на заваръчния метал намаляват. Елиминирането на DC компонента в AC заваръчната верига е първостепенно условие за получаване на висококачествени заварени съединения.
Хелиево-дъговото заваряване има същия принцип на действие като аргоно-дъговото заваряване, поради което не се разглежда отделно.
С аргонно-дъгово заваряване могат да се изпълняват всички видове съединения: челни, тройни, напречни и ъглови.
За да се защити заваръчният метал от страната на корена и да се осигури образуването на обратната страна на заварката, се вдухват защитни газове (създаване на свръхналягане на защитния газ от страната на основата на заварката). При заваряване на титан, алуминий и техните сплави се използва агрон за продухване или в специални случаи - хелий - при заваряване на титан. При заваряване на неръждаеми стомани се използват аргон, азот, въглероден диоксид и смес от азот и водород (азот - 93%, водород - 7%).
Ръчното аргонно-дъгово заваряване се извършва без колебателни движения на горелката, които не се препоръчват поради възможността за нарушаване на защитата на заваръчната зона. Ъгълът между оста на мундщука на аргоно-дъговата горелка и равнината на детайла, който трябва да бъде заварен, трябва да бъде 75-80 o (фиг. 100). Пълнежната тел се поставя подъгъл от 90 o спрямо оста на мундщука на горелката, а ъгълът между жицата и продукта трябва да бъде 15-20 o.

Използването на газови смеси вместо търговски чисти газове аргон или хелий в някои случаи повишава стабилността на заваръчната дъга, намалява разпръскването на метала, подобрява формирането на заваръчния шев, увеличава дълбочината на проникване, а също така влияе върху трансфера на метал и повишава производителността на заваряване.
За заваряване се използват хелий и аргон - инертни газове, които не образуват химични съединения с други елементи, с изключение на някои хидриди, чиято стабилност е само в тесни диапазони на температура и налягане. В промишлеността хелият се получава от природни газове чрез втечняването им.
Аргонът е малко по-тежък от въздуха, така че неговата струя предпазва добре дъгата и зоната на заваряване. Дъгата в аргон е много стабилна.
Заваряване с азот
При заваряване на мед и някои видове неръждаема стомана може да се използва азот, получен чрез дестилация на въздух в кислородни инсталации, за защита на зоната на дъгата. Азотът е инертен към тези материали. Азотът се съхранява и транспортира в черни стоманени бутилки с жълта пръстеновидна ивица при налягане 150 atm.
При азотно-дъгово заваряване въглеродни или графитни пръти служат като електроди; не е препоръчително да се използват волфрамови пръти, тъй като волфрамовите нитриди, образувани на тяхната повърхност, са стопими, в резултат на което консумацията на волфрам рязко се увеличава. При азотно-дъгово заваряване с въглероден електрод напрежението на дъгата трябва да бъде 22-30 V. Заваряването се извършва с постоянен ток с постоянна полярност, диаметърът на въглеродния електрод е 6-8 mm при ток 150-500 A. Потокът на азот е 3-10 l / min. Настройката за заваряване с азот е подобна на настройката за заваряване с аргон.Горелката трябва да има специални сменяеми накрайници за фиксиране на въглеродните пръти.
Източник: Fominykh V.P. Електрическо заваряване