ЗАВЕТ – споразумение или съюз между Бог и човека
Религиознание / Енциклопедичен речник. -М .: Академичен проект, 2006. -1256 с.
ЗАВЕТЪТ е договор или съюз между Бог и човека. Библията се състои от Старо 3. и Ново 3. Старо 3. говори за няколко споразумения между Бог и хората. Първият завет беше сключен от Бог с Адам и Ева (Бит. 1:28-31; 2:16-17). Хората обаче го нарушиха, за което бяха изгонени от Едем. Така беше извършен първородният грях. В бъдеще хората не спряха да грешат. Децата на Адам и Ева извършиха греха на братоубийството: Каин уби Авел (Бит. 4:1-16) и т.н. Тогава Бог реши да прекрати договора с хората и предизвика потоп, от който се спасиха само праведният Ной и неговите синове. Бог направи втори завет с тях (Бит. 9:1). Третият договор Бог сключва с Авраам (Бит. 12:1-3), четвъртият - с Моисей, когато му дава десетте заповеди на планината Синай (Изх. 20:1-17) и обяснение на законите на живота на избрания от Бога еврейски народ (Изх. 21,22,23). Петият завет е сключен от цар Давид (2 Царе 23:5). Шестият 3. е сключен между Бог и гражданско-храмовата общност в периода след изгнанието през 458-457 г. пр.н.е. д. (Неемия 9:38). Законът, даден на евреите от Бога, според „Беседа за закона и благодатта“ на митрополит Иларион, е закон за роби. Ново 3. говори за Божествената благодат за Божиите деца. Митрополитът ясно противопоставя ксенофобията на автохтонните религии, в частност на юдаизма, с универсалния хуманизъм на християнството. Новата 3. Библия говори за седмия 3. Бог с човечеството чрез жертвата на Исус Христос на кръста. Същността на това споразумение е изложена от Исус в Проповедта на планината (Мат. 5:6,7). В исляма се смята, че осмата 3., установена от Аллах с хората чрез неговия пророк Мохамед, е формулирана в първата сура на Корана. (Виж също: Договор между човека и Божеството в религиозните концепции).