Златна птица (таджикска приказка) прочетете онлайн текст, Приказка
Жил-беше беден човек. Имаше само роднини — единственият син. Имаше само богатство - куче и котка. Една вечер бедният човек казал на сина си: - Сине, остарях и се разболях, скоро ще умра. Искам да ви разкрия моята тайна. Много отдавна, когато бях млад, копах къща в двора. Изведнъж моите кетмени се блъснаха в нещо твърдо. Започнах да копая още и намерих железен сандък в земята. Беше заключено и ключът беше в ключалката. Извадих ключа и не отворих сандъка, реших да изчакам, докато стане най-трудното нещо в живота ми. Така доживях до дълбока старост, но не използвах съкровището. Сега искам да ти го дам. Бащата претършува леглото си, извади ключа и го даде на сина си. „Утре сутринта изкопайте земята в двора отдясно на къщата, вземете сандъка и вземете съкровището. Рано сутринта синът взел кетмен, отишъл в къщата и започнал да копае. Кучето и котката го последваха и му помогнаха да копае земята с лапите си. Накрая младежът изрови сандъка, дръпна го за дръжката на капака, но сандъкът не помръдна, сякаш беше прораснал в земята. Тогава синът пъхнал ключа в ключалката и отключил сандъка. Веднага капакът на сандъка скочил като на пружина и от сандъка се издигнала голяма змия, навита на кълбо. Младият мъж замахна с котката си, за да удари змията по главата, кучето и котката искаха да се втурнат към нея, за да защитят собственика. Но змията изсъска: — Тихо! За това, че ме освободихте от плен, ще ви възнаградя щедро. В дъното на сандъка ще намерите златна птица. Вземете го, увийте го в седем пласта памук и го скрийте под главата на леглото си. Когато имате някакво желание, извадете птица, сложете я в дланта си и поискайте каквото искате. Птицата ще размаха криле и вашето желание ще се сбъдне в същия миг. Като каза това, змията бързо изпълзя. Младежът погледнал дъното на сандъка и намерил там златна птица. Той я взе в ръцете сисложи го в дланта си и каза: - Направи баща ми здрав и старата ни къща нова! Птицата размаха криле и заблестя ослепително. Младият мъж бързо покри птицата с полите на робата си и хукна към къщата. На мястото на старото си жилище той видя нова красива и светла къща, а баща му стоеше на верандата здрав и весел. Младежът отново сложи птицата в дланта си и каза: - Направи кучето ми толкова бързо, че да може да бърза като вятър, и направи котката ми толкова прозорлива, че да вижда всичко, което е скрито! Птицата размаха криле и ослепително блесна изпражнения. Младият мъж бързо покри птицата с кухината на халата си, влезе в къщата и нареди на котката да намери и донесе памук. Котката веднага намери памучна вата и я донесе на собственика. Той уви птицата в седем слоя памук и я скри под главата на леглото си. „Ти, мое червено куче, бягай сега и намери къде е дворецът на падишаха“, нареди той на кучето си. Тогава синът казал на баща си: — Качвай се на кучето, то ще те отведе до двореца на падишаха. Влез в двореца и се ожени за дъщерята на падишаха за мен! - На здрав ли си ум, сине? Защо искаш да се ожениш за царска дъщеря? — изненада се бащата. Но синът настоя: —Искам да се оженя за царска дъщеря! Отидете при падишаха и кажете: „Синът ми ще даде всичко, което искате за дъщеря ви!“ Няма какво да се прави, бащата и кучето отидоха при падишаха. Така бащата взе метла в ръцете си и започна да отмъщава. Веднага съобщили на падишаха, че някакъв бедняк е дошъл да ухажва дъщеря му. - Какво?- извикал падишахът.- Как смее?! Обесете го за такава наглост! Хванаха стареца и той извика: - Кажете на падишаха, че синът ми ще даде всичко, което иска за дъщеря си! Виждайки, че собственикът е в беда, кучето извика жално и бързо се втурна към младия мъж. Синът извади птицата, извади я от памучната вата,сложи го на дланта си и каза: „Веднага доведи баща си у дома!“ Птицата разпери криле и заблестя ослепително. Когато палачите хвърлиха примка около врата на стареца, той внезапно изчезна и мигновено се озова у дома. „Виждаш ли, синко, как да ухажваш дъщерята на падишаха?" Отест каза. „Не бой се, татко, и утре пак отиди да ухажваш дъщерята на падишаха", каза синът. Изгорете го на кладата!", каза падишахът, когато му съобщиха за бедния човек. второто сватовство. „Кажи на падишаха, че моят син може да даде каквото иска за дъщеря си!", извика бащата, но те не го послушаха и го завлякоха към мястото на екзекуцията. „Няма да работи, сине, откажи се от дъщерята на падишаха", казал бащата. „Ще опитаме трети път", казал синът. Шахът възкликнал: „Ама що за човек е този , когото и смъртта не отнема? Доведете го при мен! Покланяйки се на падишаха, старецът каза: —Синът ми иска да ухажва дъщеря ви, той може да й даде сума за булка, колкото пожелаете. —Какво може да даде синът на обикновен селянин за дъщеря ми?—възкликна презрително падишахът. —Господи — прошепна в ухото му вазирът, — поискайте от него това, за което той дори не е мечтал, тогава той вече няма да посмее да се появи тук. И падишахът поиска: — Нека синът ти построи крепост на реката и златен дворец в крепостта. Нека има градина близо до двореца и всички дървета в градината да бъдат златни.В средата на градината трябва да има къща от чисто злато, а в нея да плуват златни рибки. Дъщеря ми ще живее в този дворец. И нека синът ти ми донесе керван от скъпи подаръци. Старецът вкъщи каза на сина си: - Падишахът се съгласи да ожени дъщеря си за теб, но той поиска зестра, която никой не е сънувал насън. И той каза, че падишахът поиска. кули. Те разказали на падишаха за такова чудо. Падишахът излязъл да види красив дворец и на портата срещнал старец със сина си. Те донесоха керван със скъпи подаръци. „Желанието ти беше изпълнено“, каза синът на стареца на падишаха, „сега трябва да ми дадеш дъщеря си за жена. Падишахът трябваше да омъжи дъщеря си за сина на бедняк. След сватбата дъщерята на падишаха и съпругът й започнаха да живеят в златен дворец на остров в средата на реката. Но вазирът, който искаше да се ожени за дъщерята на сина си, таеше злоба срещу сина на неприятностите няка. Той се досетил, че някой му помага и решил на всяка цена да разкрие тайната си. Той подкупил една стара мома, която отдавна служила на дъщерята на царя, и й казал: - Опитай се да разбереш кой помага на царския зет и аз ще ти дам каквото искаш. И когато синът ми стане зет на краля, той ще те направи началник на всички дворцови слуги. Старата жена се опита да угоди на дъщерята на краля и скоро успя да спечели нейното благоволение. чудеса? - попитастара жена. — И аз самата не знам — отговори дъщерята на падишаха — Каква жена си ти, ако не знаеш нищо за делата на мъжа си! Или той не ти вярва?“, измърмори възрастната жена. Думите на коварната старица разпалили любопитството на дъщерята на падишаха. В същия ден тя попита съпруга си откъде има такова богатство. - Защо трябва да знаете това? Никога не ме питай за това“, каза съпругът й. Дъщерята на падишаха сбърчи вежди. Когато дойде часът на вечерята, тя сложи пилаф от котела върху чиния, сложи го пред съпруга си, но самата тя не яде, отиде и седна далеч от него. Колкото и да й се обаждаше съпругът й, тя не искаше да вечеря с него и спря дори да говори. Съпругът й се ядосал за упоритостта й и започнал да й се кара. Тогава тя се разплака и каза: „Какъв съпруг си, ако имаш тайни от жена си?“ Той си помисли: „Разбира се, съпругът не трябва да има тайни от жена си“, отиде до леглото си, извади златна птица, увита в седем слоя памук. Той го разгъна, сложи го в дланта си и каза: - Дайте на жена ми ковчег с огърлици, пръстени и гривни. И дъщерята на падишаха нямаше време да изтрие сълзите в очите си, когато в дланта на съпруга си златна птица размаха крилата си и ослепително блестеше - и в миг пред тях се появи ковчег, а в него перлени и коралови огърлици, златни с тюркоазени зой гривни, пръстени със скъпоценни камъни. - Е, сега ли си доволен от мен? - попита съпругът й. Той грижливо увил птицата в седем ката памучна вата и я скрил под таблата си. На следващия ден синът на бедняка извикал любимците си - котка и куче, и отишъл с тях на лов. И дъщерята на падишаха заповяда да повика старицата при себе си и се похвали с вълшебна златна птица. Старицата поклати глава и каза: - Значи цялата му сила е в тази птица, а самият той е обикновен селянин и не заслужава любовта на дъщерята на падишаха. Би било по-добре за теб да се омъжиш за сина на вазира. Синът на вазир не е съвпадениеза вашия човек той е благороден и красив и отдавна ви обича. Старата жена дълго шепнеше на дъщерята на падишаха за сина на вазира и накрая го доведе под було в златния дворец. Синът на вазира хареса дъщерята на падишаха. Тя извади златна птица, увита във вата, и я даде на сина на вазира. Той сложил птицата в дланта си и казал: - Пренесете целия този остров - с крепост, с градина, със златен дворец и всичко, което има в него - далеч в друга река, на три години оттук. Птицата размаха криле и блесна ослепително. Вечерта зетят на падишаха се върна от лов. Гледа – няма нито крепост, нито дворец, нито дори остров на реката! Той си спомни, че предишния ден разкри тайната си на жена си и разбра, че някой е завладял вълшебната му птица. Тогава той сложи котката в пазвата си, седна на огромното си червено куче и каза: - Е, бързоноги, бързай, търси крепост със златен дворец! Кучето се втурна като вятъра. След няколко часа пътуване, синът на бедняка видя блестящите златни куполи и тогава се видя крепостта в средата на реката. Той спря с животните си срещу крепостта на брега на реката и каза на котката: -Е, невестулко, сега зависи от теб-. Качете се на кучето и плувайте до крепостта. Ти, коте, се промъкни в двореца. Намерете златна птица, увита в памук до главата ми, вземете я в зъбите си, скрийте се някъде и изчакайте, докато кучето се върне за мен и ме отведе на острова. Когато влязъл в крепостта, първото нещо, което видял, бил баща му. „Най-после те дочаках!“, зарадвал се баща му. - Синът на вазира вече стана господар тук, а дъщерята на падишаха - негова жена. Злата старица, най-голямата над всички слуги, ме изгони от двореца, блъска ме наоколо, кара ме да върша най-черната работа. Синът прегърна баща си и му разказа какво му се е случилоСлучи се. А котката с птичката в зъбите вече се отъркваше в краката му. „О, вие сте моите верни приятели!“, възкликна синът на бедняка, погали кучето и котката и скри златната птица в пазвата си. каза бащата на сина си. Синът на бедняка влезе в двореца и силно извика дъщерята на падишаха да напусне двореца веднага . И щом тя, със сина на вазира и коварната старица, излязоха пред портите на крепостта, синът на бедняка извади златна птица от пазвата си, сложи я в дланта си и каза: - Мо ve моята крепост с двореца и градината от този остров до мен до моята родина. Птицата размаха криле, ослепително блестеше и в същия момент цялата крепост със златен дворец и градина се озова в далечно село - на мястото на старото жилище на бедните. ра, но пратениците не се върнаха досега. Синът на бедняк, по съвет на баща си, скоро се ожени за бедно момиче от селото. Тя му беше мила и вярна съпруга и винаги се грижеше за златната птица, която се държеше в седем ката памучна вата под главата на леглото.