Злото не спи, или - Малфой, ти вече спиш
Награда fanfic "Злото не спи, или" Малфой, спиш ли вече? ""
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
- Здравейте! Над главата ми се чува радостно възклицание и аз повдигам изненадано вежди.
- Ем. Здравейте. - Брюнетка се приближава до леглото ми съвсем спокойно и хвърля одеялото от мен. — Грейнджър, какво правиш?
„Малфой, още си буден. И ми е скучно и ме е страх. Може ли да легна тук с теб? Хърмаяни завъртя очи умолително и аз се отказах. За седми път този празник. Както когато тя за първи път дойде да спи при мен на Нова година, когато бях готов да изкача стената от вътрешен студ и безкрайна самота. Когато дори родителите ми отказаха да прекарат ваканцията с мен, мислейки, че синът им ще е по-сигурен под крилото на този стар лимоноядец. По дяволите! Вероятно майка ми и баща ми са се опитали да ме спасят от службата на Тъмния лорд, но дали ме спасиха от собствените ми мисли?
И когато бях готов да скоча от кулата от своята безполезност и безполезност, тя дойде и като фея кръстница в червен опънат пуловер от стар анимационен филм на Дисни, предложи да отпразнуваме Нова година заедно. Кой би могъл да знае какво правят учениците на Хогуортс в студените новогодишни нощи? Ех, добре че Забини не ме вижда.
– Драко, спиш ли вече? Въпросът й прекъсва мислите ми и изобщо не ми се отговаря. Опитвам се да изобразя сънливо подсмърчане, но по-вероятно излиза сумтенето на уплашен глиган. Добре, ще се опитам да бъда остроумен.
„Злото не спи, Грейнджър, и до теб наистина трябва да държиш очите си отворени. - Усмихвам се. Да, доволен съм от себе си. Вярно, подигравателният й кикот събаря цялата ми арогантност от мен иЗапочвам да се замислям дали да не взема законното си одеяло от нея.
– Драко, кой от вас е зъл? Тя се подпира на лакти и ме гледа в лицето. Очите й блестят загадъчно на лунната светлина. Обичам, когато тя се шегува. Нейният любезен хумор е толкова различен от моя ироничен сарказъм. „Звучиш повече като ядосан пор.“ Хърмаяни се смее, а аз я придърпвам към себе си, обгръщам я в стоманена прегръдка и спирам всякакви опити за бягство, и с престорено обиден тон заявявам:
- И ти тогава. Ем. Gopher!
- Gopher? Но защо gopher? - Хърмаяни се смее на глас, а аз започвам да се страхувам за уединението на нашите нощни разговори. Момичето забелязва, че гледам към вратата и се усмихва:
„Не се притеснявай, Хари ми остави наметало невидимка, за да не ме види никой!“ Грейнджър се усмихна тъжно. — Репутацията ти ще остане неопетнена от някакъв Мръснокръвен.
— Грейнджър, държиш се като идиот! Каква глупачка е тя понякога! Изтръгвам от себе си всичката нежност, насъбрала се към нея и целувам моята лична нещастница по челото. И така, спешно трябва да си спомня всички тези гадни забележки, които Pansy ми дава в пълен обем. „Хърмаяни, отдавна не ме интересуват тези глупави стереотипи и чистотата на кръвта! Харесвам те и не ме интересува какво казва обществото.
- Преди не мислиш така! Грейнджър заявява и аз се кълна в себе си.
- Бях глупак, как не разбираш? промених се! – гласът ми се пречупва издайнически и завършвам изречението почти шепнешком: – Защо трябва отново да ти доказвам, че наистина те обичам?
Хърмаяни се отдръпва леко от мен и скочи от леглото. Дланите й са вдигнати в юмруци.
- Сериозен ли си? - Очите й изразяват страх, изненада и. надежда? - Да, ти поне веднъж ми доказа поненещо? Защо винаги се държиш като най-големия идиот? Малфой, ако отново ме заблуждаваш, това съм аз.
- Със сигурност! - прекъсвам Хърмаяни, клатам се зад нея и идвайки отзад я прегръщам през кръста. - Разбира се, че съм кретин. И само защото съм маниак, няма да се срамувам от теб.
Брюнетката рязко се обръща към мен и се впива в устните ми с целувка. Това е първият път, когато тя самата ме целува и по дяволите, обожавам го. Ръцете й се обгръщат около врата ми и аз прокарвам ръце по раменете й. Хърмаяни се отдръпва и нежно докосва бузата ми. Колко студени са пръстите й! Хващам ръката й и я поднасям към устните си. Момичето се смее и дръпва ръката си, когато започвам да дишам на тънките й пръсти, опитвайки се да се стопля.
— Драко, ти си такъв идиот! - Хърмаяни се кикоти много смешно, гледайки с очи изпод палавите кичури, избягали от плитката. Тя е още такова дете и с ужас си представям какви ужаси ще трябва да преживее това момиче по време на наближаващата война. Господ да я пази чиста и светла, каквато е днес!
- Любящо копеле! - поправям я и като я хващам за раменете я завличам до леглото и ни покривам с одеяло. Тя помирисва рамото ми и в полусънен делириум прошепва доверително:
- Толкова се радвам, че не си тръгна. - И аз й отговарям със същия шепот: