10. Ако е възможно, измервайте въздействието: измеримо, неизмеримо.

11.Както вече споменахме, някои фактори имат пряко влияние върху показателя за ефективност, други косвено.Според нивото на подчинение (йерархия) се разграничават факториот първото, второто, третото и следващите нива на подчинение.Факторите от първо нивоса тези, които пряко влияят върху показателя за ефективност. Факторите, които определят показателя за ефективност косвено, с помощта на фактори от първо ниво, се наричат ​​фактори от второ нивои т.н. (Факторите от първо ниво са средногодишният брой на работниците и средната годишна продукция от един работник. Броят дни, отработени от един работник, и средната дневна продукция са факторите от второто ниво спрямо брутната продукция. Факторите от третото ниво включват продължителността на работния ден и средната часова продукция.

Влиянието на отделните фактори върху показателя за ефективност може да бъде количествено определено. В същото време има редица фактори, чието влияние върху работата на предприятията не може да бъде пряко измерено, например осигуряването на персонала с жилища, детски заведения, нивото на обучение на персонала и др.

4.2. Основни свойства и модели на детерминирания факторен анализ

Детерминистичният факторен анализ е техника за изследване на влиянието на фактори, чиято връзка с показателя за ефективност е функционална, т.е. показателят за ефективност може да бъде представен като произведение, частно на деление или алгебрична сума от показатели, които са фактори на детерминистичен модел.

Основните свойства на детерминистичния подход към анализа:

- дефиниране на детерминиран модел чрез логически анализ;

-наличието на пълна (твърда) връзка между показателите;

- невъзможност за разделяне на резултатите от влиянието на едновременно действащи фактори, които не могат да бъдат комбинирани в един модел;

- изследване на взаимовръзките в краткосрочен план.

Детерминистичният факторен анализ се извършва на етапи:

1) изграждане на икономически обоснован (от гледна точка на факторния анализ) детерминистичен факторен модел;

2) избор на метода за анализ и подготовка на условията за провеждането му;

3) прилагане на процедури за преброяване;

4) формулиране на заключения.

По този начин основната задача на факторния анализ е да изгради модел, който се определя от логически анализ.

Детерминистичните модели могат да бъдат от различни типове:

Адитивнитемоделипредставляват алгебрична сума от индикатори и имат следната математическа интерпретация:

y=

неизмеримо
.

Пример е моделът на баланса на предлагането на стоки:

където Np е общият обем на продажбите;

Nзап.1 - стокови запаси в началото на периода;

Np - обемът на получаване;

Nvyb - друго разпореждане със стоки;

Nзап.2 - наличности от стоки в края на анализирания период.

Мултипликативният моделе продукт на фактори. В обобщен вид може да се представи

неизмеримо
.

Пример за мултипликативен модел е двуфакторен модел на обема на продажбите:

къдетоЧ- средносписъчният брой на служителите;

B- продукция на служител.

Множество моделипредставляват съотношението на факторите и изглеждат така:

въздействието

възможно

къдетоTvol.T - период на стокооборот (в дни);

ZT -средна стокова наличност;

nr - еднодневен обем на продажбите.

Смесените моделиса комбинация от изброените модели и могат да бъдат описани със следните изрази:

y = (a + b) / c, y = a / (b + c), y = (a * b) / c, y = (a + b) * c.

Пример за смесен модел е формулата за изчисляване на интегралния показател за рентабилност:

измервайте

къдетоRK- възвръщаемост на собствения капитал;

Fе- капиталоемкостта на дълготрайните активи;

EЗ - коефициент на ДМА.

Въпреки това, не всеки математически израз може да бъде факторен модел. Формулата за изчисляване на индикатора не трябва да се бърка с модел, който отразява причинно-следствените връзки. Например продукцията като показател за производителността на труда се изчислява чрез разделяне на приходите от продажби на средния брой служители (B = Nr / H), но този израз не е модел, тъй като не отразява причинно-следствените връзки: растежът на продажбите не е фактор за повишаване на производителността на труда, точно както простото намаляване на персонала не води директно до увеличаване на производителността на труда.