1000 години
Месианското съзнание е съзнанието на богоизбрания народ.
Месианското съзнание не е националистическо съзнание; дълбоко се противопоставя на национализма; това е универсално съзнание. Месианското съзнание има своите корени в религиозното съзнание на еврейския народ, в опита на Израел за неговата богоизбраност и уникалност. Месианското съзнание е съзнанието на богоизбрания народ, народът, в който трябва да се яви Месията и чрез който светът да бъде спасен. Новоизбраният народ е месията сред народите, единственият народ с месианско призвание и съдба. Всички други народи са низши, а не избрани, народи с обикновена, а не мистична съдба. Всички народи имат своето призвание, своето предназначение в света, но само един народ може да бъде избран за месианската цел. Хората с месианското съзнание и цел също са единни, като единния Месия. Месианското съзнание е глобално и наднационално. В това има аналогия с идеята за Римската империя, която е също толкова универсална и наднационална, колкото и древното еврейско месианство.
Месианското съзнание е пророческо съзнание.
Месианското съзнание е пророческо съзнание, месианското себечувствие е пророческо себеусещане. Тя съдържа солта на религиозния живот и тази сол е получена от еврейския народ. Това пророческо месианско съзнание не изчезва в християнския свят, а се трансформира и преобразява. И в християнския свят е възможен пророческият месианизъм, съзнанието за изключителното религиозно призвание на някои хора, възможна е вярата, че чрез тези хора словото на ново откровение ще бъде изречено на света.
Секуларизиран месианизъм
Месианството може да е неосъзнато, може да не бъде разпознато.
Когато историята е разделена на три периода и в последния виждат началото на едно съвършенстводържава, това винаги означава секуларизирано месианство. Историята все още не е приключила, ние сме в средата на историческия процес и научното познание за бъдещето е невъзможно. Но без това знание е невъзможно да се разбере смисълът на историята. Само светлината, излъчвана от невидимото бъдеще, дава прозрение за смисъла на историята, но тази светлина е пророческа и месианска. Въз основа на гръцката философия философията на историята не беше възможна; тя е възможна само на юдео-християнска почва, въпреки че това не беше признато. Месианството може да е неосъзнато, може да не бъде разпознато. Това виждаме в марксизма, в който месианският елемент е силен. Не научното съзнание в марксизма е източникът на революционния динамизъм, а неговото месианско очакване. Икономическият детерминизъм не може да събуди революционен ентусиазъм и да вдъхнови борба. Този ентусиазъм е породен от месианската идея на пролетариата, освобождението на човечеството. В него се прехвърлят всички имоти на избрания Божи народ.
Българско месианско съзнание
Българските месианисти се надяваха, че хилядолетното Царство Христово ще се появи в България.
Месианската идея е донесена на света от еврейския народ, избрания Божи народ, сред който трябва да се появи Месията. И няма друг месианизъм освен еврейския месианизъм. Еврейският месианизъм беше оправдан от появата на Христос. Но след появата на Христос в пределите на християнския свят, месианското съзнание на хората вече е невъзможно. Избраният Божи народ е цялото християнско човечество. Нациите имат своите мисии, своето призвание, но месианското съзнание не е месианско съзнание. Еврейският месианизъм се основава на изключително сближаване и отъждествяване на религиозното и националното. Месианското съзнание не е националистическо съзнание – винагипартикуларно, то е универсално съзнание. Еврейският народ не беше един от народите сред народите, той е единственият Божи народ, той е призван към делото на световното спасение, към подготовката на Царството Божие на земята. А месианското съзнание в християнския свят винаги е реюдаизация на християнството, връщане към еврейското отъждествяване на религиозно-универсалното с националното. В древнобългарското твърдение на българския народ, че България е Трети Рим, несъмнено е имало елементи на юдаизъм на християнска почва. Този юдаизъм може да бъде открит в още по-ярка форма в полския месианизъм. От идеята за Третия Рим произлиза българското месианско съзнание и преминава през целия 19 век, като достига своя връх сред великите български мислители и писатели. Българската месианска идея стига до 20 век и тогава се разкрива трагичната съдба на тази идея. Имперска България малко приличаше на Третия Рим – в нея, според Достоевски, „църквата беше парализирана“, беше в унизително подчинение на кесаря. Българските месианисти бяха обърнати към Градът на Бъдещото, те нямаха свой Град. Те се надяваха, че в България ще се появи ново царство, хилядолетното Христово царство.