11. Разнообразието и дълбочината на българската поезия от средата на 19 век
Лирическа сила, некласификация и психологизъм на поезията на "чистото изкуство" (Я. П. Полонски, Н. Майков, Ап. А. Григориев, А. Жемчужников, Н. Ф. Щербина, Л. А. Мей), нейният разцвет през 50-те години. Оригиналността на славянофилската поезия, нейното привличане към одическата традиция на 1111 век и остротата на поставяне на въпроса за цивилизационната идентичност на пътя на България и българския народ (А. С. Хомяков, К. С. Аксаков и др.). "Некрасовско направление" в поезията (И.С. Никитин, И.З. Суриков, А.Н. Плещеев, Л.Н. Трефолев). Сатирична и хумористична поезия на "искровците" (Д. Д. Минаев, В. С. Курочкин, Н. А. Добролюбов), социалистическа ориентация на съдържанието, инсталация за националност и фейлетонизъм на формата.
12. Роман Чернишевски "Какво да правя?"
Мироглед и основните етапи от живота и творчеството на писателя.
Н.Г. Чернишевски като литературен критик и теоретик на естетиката.
Насоки за организиране на изучаването на дисциплината
От студентите се изисква да четат литературни текстове в оригинал, а не в преразказ, познаване на лекциите на преподавателя и материала на учебната литература по курса.
При подготовката студентите трябва да разчитат на методическите и образователни указания на учителя по изучавания предмет, да изпълняват обучителни задачи, да се подготвят за практически занятия и работа по оценка (включително образователни и игрови форми) навреме и да участват в тях.
Изисквания към нивото на овладяване на предмета
В началото на изучаването на този период от историята на българската литература студентите трябва да имат общи познания за историята на старобългарската литература, българската литература от 1111 и 1-ва третина на 19 век. Трябва да разбере приемствеността в развитието на българската литература, нейните основни типологични особености. Познава особеностите на българското художествено творчествоманталитет; литературни направления и техните основни представители. Да има обща представа за историята на чуждестранната литература, особено на античната и 11-1-ва половина на 19-ти век, нейните литературни направления и представители, които са повлияли на българската класика от 2-ра третина на 19-ти век. Да може обосновано да анализира творчеството на българската класическа литература от предишни периоди на развитие.