Как беше унизен Спартак
Какво е голямо поражение? От една страна, това е съвпадение. От друга страна е сигнал за събуждане, особено за клуб, който си поставя сериозни цели. В Спартак, под ръководството на Валери Карпин, тази камбана удари за десети път миналата неделя.
След като загуби с резултат 0:3 в австрийския тренировъчен лагер от силния румънски "Васлуй" (между другото, скорошният победител в европейския турнир - собственикът на Купата на Интертото-2008), Валери Георгиевич отпразнува своя юбилей. За да разберем значението на тази цифра, достатъчно е да споменем, че например в първенствата на България Спартак губи само 13 пъти в историята, тоест средната цифра за шампионата е по-малка от единица. Така поражението е нещо необичайно за Спартак, макар и в контролен мач.
Ако въведете в търсачката ключовите думи „голямо поражение на Спартак от Васлуй“, тогава умният интернет ще издаде важно допълнение в почти всички заглавия „без Паршивлюк, който се разболя от варицела“. Тоест веднага получаваме правилното отношение: това, оказва се, е една от основните причини за поражението! Ако Пършивлюк не се разболя или ако се появи на терена, намазан с брилянтно зелено с риск да зарази нещастните румънци, всичко можеше да е различно. Неслучайно Андрей Тихонов влезе като резерва през второто полувреме с фланелката на Пършивлюк. Той се опита да заблуди "Васлуй" по никакъв друг начин. Но той, уви, не влезе.
Между другото, в мача с Розенборг Макеев беше чудак, който в една или друга степен е виновен за всички допуснати голове. Особено впечатляващо беше интервюто му в един от водещите спортни вестници на следващия ден. Журналистът започна разговора с въпрос: „Вие сте от Череповец. Мислили ли сте да играете хокей? Оказа се символично. И след по-малко от два месеца Макеев е повикан в националния отбор на България. На футбол.
Но тогава започнаха облацитеудебелявам. През 2010 г. отново само едно голямо поражение, от Алания (2:5). Да, само в края на годината имаше две унищожителни победи във Висшата лига, макар една от тях да се превърна в акт на вендета - 3:0 в домакинската среща с Владикавказ.
И накрая, през 2011 г. Спартак беше унизен в националния шампионат два пъти, и то в един кръг - в първия кръг от Ростов (0:4) и в 11-ия Зенит (0:3). Наставникът обясни първия срив с факта, че нарочно разбърка състава преди Лига Европа. Второто е, че "отборът изигра най-лошия мач под мое ръководство". В същото време Спартак има само един голям успех до момента - 4:0 с Краснодар, тоест везните натежават пораженията. Рано е обаче да се правят изводи - по правило червено-белите пробиват през есента.
Междувременно Карпин вече сподели лаврите на най-губещия треньор на отбора на народа с Олег Иванович Романцев. Вярно, учителят претърпя четирите си поражения за 11 години управление, а не за две и половина, като неговия ученик.
И още малко статистика. Лучано Спалети и Леонид Слуцки работят съответно със Зенит и ЦСКА за малко по-кратък период от Карпин със Спартак. Все пак е уместно да се каже: Спалети допусна една голяма загуба за година и половина в България - от Твенте (0:3) като гост в Лига Европа. Армейците под ръководството на Слуцки за година и половина не бяха победени нито веднъж, въпреки че се бориха с чудовища като Манчестър Юнайтед, Интер и Порто на европейската арена. "Рубин" Курбан Бердиев през 2009 и 2010 г. изигра 18 мача в Стария свят (12 в Шампионската лига, 6 в LE) и се справи без нито едно публично бичуване, въпреки че се срещна четири пъти с Барселона и два пъти с Интер. През периода, в който Карпин работи в Спартак, Бердиев, представете си, точно като Спалети и Слуцки, няма поражения с неприличен резултат във вътрешната Висша лига.
Казват, че докато не избухне гръм, селянинът няма да се прекръсти. Но Леонид Федун не е обикновен човек, а опитен бизнесмен и лидер, така че не се кръсти дори след десетия гръм. Футболът не е театър, където не ги пускат след третия звънец (Карпин, оказва се, нямаше да ги пуснат след 1:4 от Челси), нито училище, където оставаш пред вратата след първия. Тук портите винаги са широко отворени - нека звънне поне пет, поне десет, поне сто пъти.
Всъщност каква е разликата между голямо поражение и не-голямо, ако и за двете получавате волан вместо точки? Нищо повече от способността да запазиш лицето си пред два типа целеви аудитории – дъното (фенове, безмилостни експерти, журналисти) и горното (шефовете на клуба, които решават дали работиш или не). Все едно прекаляваш с алкохола. Единият, пиян, тихо ляга да спи в ъгъла, а другият танцува на масата, щипе сочните места на момичетата и пада по очи в салатата. На сутринта вторият се срамува, а първият не е много. Но и двамата се напиха.