12. Разпространението на християнството в Западна Европа.
Римокатолическата църква(лат.Ecclesia Catholica Romana) е неофициален термин, възприет от началото на 17-ти век за обозначаване на онази част от Западната църква, която остава в общение с епископа на Рим след Реформацията от 16-ти век. на български терминът обикновено се използва като синоним на „католическа църква“, въпреки че в много страни съответните термини на други езици се различават. Във вътрешни документи Католическата църква използва за самоназвание или термина „Църква“ (с определителен член на езиците, които го имат), или „Вселенска църква“ (Ecclesia Catholica). Католическата църква счита само себе си за църква в истинския смисъл на думата.
Източните католически църкви използват термина в по-тесен смисъл, отнасяйки се до институцията на католическата църква с латински обред (включително, заедно с Римската, Амброзианската, Брага, Лион и Мосарабската църква).
Католическата църква се състои от Римокатолическата църква от латинския обред и 22 източнокатолически църкви.
Най-големият клон на християнството, характеризиращ се с организационна централизация и най-голям брой привърженици (около една четвърт от населението на света през2004).
Определя себе си с четири основни свойства (notae ecclesiae): единство, съборност, дефинирана от апостол Павел (Еф.4:4-5), святост и апостоличност.
Основните разпоредби на доктрината са изложени в Апостолския, Никейския и Атанасиевия символ на вярата, както и в постановленията и каноните на Ферара-Флорентийския, Трентския и Ватиканския I събори. Една популярна обобщена доктрина се намира в Катехизиса.
Съвременната Римокатолическа църква разглежда цялата история на Църквата до Голямата схизма от 1054 г. като своя собствена история.
Според католическата доктринаЦъркви, католическата (Универсалната църква) е „провъзгласена в образи от началото на света, чудесно подготвена в историята на народа на Израел и в Стария завет и основана в последните времена, появила се чрез изливането на Светия Дух и ще намери славно завършване в края на века“. Точно както Ева беше създадена от реброто на спящ Адам, Църквата се роди от прободеното сърце на Христос, който умря на Кръста[3].
Учението на Църквата, според убеждението на нейните привърженици, датира от апостолско време (I век).