15. Какво представлява работната сила.
15. Какво е работна сила.
За да извършва определена работа, човек трябва да има физически и духовни способности. Работната сила е комбинация от физически и духовни способности на човек, които се използват от него в процеса на производство на материални блага.
Богатството на всяко общество се създава от труда на хората, благодарение на функционирането на работната сила. Но само в условията на капитализма работоспособносттасе превръща в стока, в обект на покупко-продажба.
Защо е така? Да се обърнем към историята.
Робът не можел да се разпорежда сам със себе си, тъй като бил собственост на собственика на роба. Такова е по същество положението на крепостния селянин. Той бил зависим от собственика на земята – феодала и нямал право да се разпорежда пълноценно с неговата работна сила.
Може ли човек да продаде това, което не му принадлежи?
Очевидно не. Всеки, който иска да продава работната си сила, трябва да е юридически свободен човек.
Но достатъчно ли е това условие, за да стане работната сила стока?
Не. И ето защо. Дребният селянин или занаятчия работиза себе си — произвежда зърно, месо, облекло, обувки и др. Те продават не работна сила, апродуктите на своя труд.
В какъв случай един селянин или занаятчия би започнал да продава не продуктите на своя труд, а своята работна сила?
Само ако тойняма възможност да работи у дома, с помощта на своите средства за производство. Селянин или занаятчия се превръща в работник, пролетарий, когатое лишен от собствените си средства за производство. Работната сила при тези условия може да се използва само ако тяпродава се на собственика на средствата за производство, капиталиста.
Работникът продава своята работна сила по собствено желание, тъй като той е нейният законен собственик. В капиталистическия свят няма закони, задължаващи работниците да се наемат при собственик на фабрика. Но в същото време пролетарийътне може да не продава своята работна сила, тъй като той няма други възможности за съществуване - той не разполага със средствата за производство, които да му позволят да произвежда това, което му е необходимо за живота.
Това означава, че за да може работната силада се превърне в стока, са необходими две условия:
първо, личната свобода на пролетариите;
второ, липсата на средства за производство на дребния стокопроизводител, превръщането му в пролетарий.
Това създава необходимостта от продажба на работна ръка. Превръщането на работната сила в стока бележи началото на нова историческа епоха -ерата на капитализма.
Но ако работната сила е стока, тогава, както всяка друга стока, тя трябва да има както стойност, така и потребителна стойност.
Как се определя цената на труда?
Известно е, че стойността на всяка стока се определя от количеството обществено необходимо работно време за нейното производство и възпроизводство. Но работната сила не е обикновена стока. Тя, както вече казахме, е комбинация от физически и духовни способности на човек. Ако обикновените стоки (обувки, тъкани и др.) се създават във фабрики и фабрики, то производството на работна сила е неразривно свързано с възпроизводството на човека - живия носител на работна сила. И физическите, и духовните способности, без които работата е невъзможна, са неотделими от човека. Човек в процеса на труда изразходва работната си сила и за да може да работи ежедневно, трябва ден след денда възстановява своятафизически и духовни способности.
Употребявайки различни материални блага, необходими за живота, задоволявайки своите духовни потребности, работникът възстановява своята работна сила, изразходвана в процеса на труда, и по този начин отново получава възможност да работи. Ето защо може да се каже, че стойността на стоката работна сила по същество естойността на онези средства за живот, които са необходими за жизнената дейност на носителя на работната сила - човек, в случая работник, който продава своята работоспособност на капиталиста.
Какви средства за съществуване са необходими за поддържане, възстановяване и постоянно възпроизвеждане на работната сила? С други думи, какво е включено в цената на труда?
Първо, цената на средствата, необходими за задоволяване на физическите нужди на работника. Говорим за храна, облекло, жилище и т.н.
Второ, цената на средствата, необходими за задоволяване на духовните нужди на работника. Както се казва, не само с хляб живее човек. Работниците четат вестници, книги, посещават филми, спорт и др.
Трето, цената на средствата за обучение на работника. За да работите с машини и механизми, са необходими някакви минимални технически познания. Ето защо разходите за общо образование и производствено обучение са включени в цената на труда.
Обемът и съставът на нуждите на работника са силно повлияни от историческите и националните характеристики на развитието на дадена страна. Има голяма разлика между цената на работната сила в Англия, която дълго време заемаше монополно положение в капиталистическия свят, и цената на работната сила в икономически изостаналите страни, където стандартът на живот на хората е изключително нисък. Разликите в разходите за труд могатсе влияе и от климатичните условия. Например на север, в суров, студен климат, човек се нуждае от по-топли дрехи, по-висококалорична храна, по-добре отопляеми жилища и т.н.
Трябва да се помни, че човешките нужди зависят от много други условия. Те включват национални обичаи, традиции, които съществуват в определена страна, сред определени народи.
Но колкото и разнообразни да са условията, които определят необходимите средства за съществуване на човека, и колкото и бързо да се променят, все пак за дадена страна и за определен период стойността на работната сила е повече или по-малко постоянна величина.
Работната сила при капитализма е стока и нейната цена винаги е подложена на колебания. По правило капиталистите купуват работна сила на цена, много по-ниска от себестойността, изчислена на базата на приличен стандарт на живот на съвременния човек. В същото време работната сила е особена стока. Не може да се постави на склад и да чака цените да се покачат. Работникът, който няма други средства за съществуване освен продажбата на работна сила, често е принуден да приеме цена, която не покрива разходите, необходими за нормалното задоволяване на неговите потребности.
Има обаченай-ниската граница на стойността на работната сила, това ецената на физически необходимите средства за живот, без потреблението на които човек не може да съществува и работи. Капиталистът, който купува своята работна сила от работника, винаги се стреми да се доближи до тази граница, тъй като именно в този случай той получава най-голяма печалба. Как точно, ще говорим за това.
Работната сила, както всяка друга стока, има освен стойност и потребителна стойност. В какво се изразява?
Потребителната стойност на много стоки е очевидна веднага. Например, ботушите са необходими, за да задоволят нуждата на човек да предпазва краката си при движение. Потребителската стойност на обувките се реализира в процеса на тяхното носене.
Каква е консумацията на работна сила?
В раждане. Трудът е процесът на изразходване на работната сила. Но тук се разкрива своеобразието на стоката работна сила. Хлябът, платът, обувките и другите блага изчезват и се унищожават в процеса на потребление, а работната сила в процеса на труда не само остава, но исъздава нови блага. Това е особеността на стоката работна сила. Най-важното качество на този продукт е, че впроцеса на потребление, той създава стойност, по-голяма от това, което струва самият той.
Стойността на работната сила, както видяхме, е равна на стойността на средствата за живот на работника — стойността на храната, облеклото, жилището и т. н. Да предположим, че стойността на ежедневния поминък на работника може да се създаде с 4 часа труд. Капиталистът купи работна сила. По този начин той придобива правото да се разпорежда с неговата използваема стойност. Следователно капиталистът може да принуди работника да работи не 4 часа, а повече, например 6, 7, 8, 10 или дори 12 часа. Но работникът за първите 4 часа работавече е създал стойност, равна на цената на неговата работна сила, тоест той всъщност е върнал на капиталиста това, което е похарчил за нейното закупуване. Но работникът не спира да работи, той работи, докато каже капиталистът, за всеки следващ час от своя труд той също създава стойност. Този излишък, този излишък на стойност, създаден от труда на работника над стойността на неговата работна сила, епринадената стойност.
Способността за създаване на принадена стойност е потребителната стойност на стоката работна сила. Тя нещои интересува капиталиста. Ако работната сила нямаше този капацитет, капиталистът не би я купил.
След като откри разликата между стойността на работната сила и стойността, която се създава от труда на работника, Маркс разбули тайната на появата на принадената стойност, научно, неопровержимо доказана,благодарение на която живее и се обогатява капиталистическата класа. Източник на принадената стойност е трудът на работниците, резултатите от койтосе присвояват от капиталистите безплатно.
Сега става ясно как се разрешават противоречията на общата формула на капитала в условията на капиталистическия начин на производство. Принадената стойност не може да възникне без обръщение, тъй като не някъде, а на пазара капиталистът купува работна сила, извършва се акт на покупко-продажба: М - С.
Но, от друга страна, принадената стойност се създава не в процеса на обръщението, ав сферата на производството, тъй като пролетарийът създава с труда си принадена стойност в допълнение към стойността на своята работна сила. Капиталистът, след като е продал стоките, произведени от работниците в неговата фабрика, реализира тази принадена стойност и по този начин получава голяма сума пари: M + m или M'.
Сега стигаме до въпроса как се създава принадената стойност.