16.4. Анализ на разходите за технологични иновации и ефективността на иновациите
Разходите за технологични иновации са действителните разходи, изразени в пари, свързани с изпълнението на различни видове иновационни дейности, извършвани в мащаба на предприятието (отрасъл, регион, държава).
Капиталови инвестиции (дългосрочни инвестиции) - годишните разходи за създаване, увеличаване на размера, както и придобиване на дълготрайни нетекущи активи (над една година), които не са предназначени за продажба, извършвани във връзка с разработването и внедряването на технологични иновации. Те се състоят от разходите за придобиване на машини, оборудване, други дълготрайни активи, както и съоръжения, земя и съоръжения за управление на природата, необходими за иновативни дейности.
В зависимост от целите на счетоводството и анализа има два възможни подхода за измерване на разходите за иновации: изчисляване на разходите за иновации, извършени в предприятието (в отрасъл, регион, държава) през годината (включително непълните) или внедрени през годината (включително разходите за предходни години, но с изключение на разходите за иновации в ход). Статистическото наблюдение обикновено се основава на първия от тези подходи.
За решаване на широк спектър от аналитични проблеми в статистиката се използват различни групировки на разходите за технологични иновации, въз основа на които става възможно да се направят изводи за структурата и източниците на формиране на финансови ресурси за иновационна дейност, целевата ориентация на иновативната стратегия на предприятията. Това се постига по-специално чрез анализиране на разходите по видове иновационни дейности, видове иновации и източници на финансиране. Последните включват собствени средства на предприятията, федералния бюджет, бюджетите на субектите на федерацията и местните бюджети, извънбюджетни фондове, чуждестранниинвестиции. Като част от общите разходи за технологични иновации, разходите се разпределят за заплащане на работи (услуги), извършени от трети страни във връзка с разработването и внедряването на технологични иновации (изследователска и развойна дейност, патентни и лицензионни услуги, обучение на персонала, проектантска работа, маркетингови проучвания и др.), както и привлечени заеми, включително получени при преференциални условия.
Статистическата оценка на ефективността на иновацията се извършва чрез сравняване на разходите за нея и получените резултати. Това е от пряк интерес за всички нива на управление - от предприятията, заинтересовани от прилагането на такава иновационна стратегия, която би им осигурила най-голяма печалба, до федералните министерства и ведомства, отговарящи за политиката в областта на науката, технологиите и иновациите в страната. Оценките за ефективност са от съществено значение и за бизнес средите при избора на перспективни инвестиционни проекти.
Статистиката отчита обема на иновативните продукти (услуги) в продажните цени на предприятията без данък добавена стойност, специален данък и акцизи. Въз основа на това се определя неговият дял в общия обем на изпратените продукти (услуги).