17. Обща характеристика на законите на Дракон, Солон. Особености на атинското право.

Първите закони са законите на Тезей (XIII в. пр. н. е.). Те били изсечени в камък „за вечни времена“. Те отразяват религиозната и ритуална сфера на живота, която е традиционна за архаичното право.

Първият исторически законодател на Атина е тиранинът Дракон.Законите на Дракон (около 621 г. пр. н. е.)отразяват организацията на съда, наказанията за нарушения на религиозния и социалния ред. Те премахнаха привилегиите на нововъзникващото благородство, опитаха се да ограничат напредването на имущественото неравенство. Също така, според легендата, повечето от драконианските закони са премахнати от Солон в началото на 6 век. пр.н.е. (освен криминален)

Реформите, извършени от Солон, най-накрая формират цялостна държавно-политическа структура. Племенното благородство започва да се трансформира в политически елит, изцяло свързан с държавните институции.

Характеристики на атинското право

Законът може да бъде два вида, споредобщата гръцкаидея. Като широко понятиеТемидае въплъщение на волята на боговете; има го в природата. На такова понятие трябва да отговарят отношенията между народите, между различните слоеве от населението в полиса, отношенията между управляващи и поданици, отношенията в рода и семейството. Като по-специфично понятие -Дике-то е както правилна правна норма, така и същевременно морално предписание за добродетел.

Правното предписание, законът, е приложение на изискванията на световния ред. Тези инструкции могат да бъдат изразени в няколко форми. Първият -ретра- взаимно обещание, например, на законодателя и народа, два клана един спрямо друг, два народа; този закон е от основно значение и не може да бъде отменен или променян. Второто -themos- е глобално правило, установяването на някоиопределена собственост (за брака, за държавата, за значението на човек); повечето от конкретните предписания, установени от Драконт или Солон, имат това значение. Третият -псефизма- индивидуално решение, клетва, законодателен акт, приет от органите на градската управа. Основната задача от този тип е да регулира дейността на магистратите, така че да не нарушават правата на гражданите. В гръцкото правно съзнание обаче нямаше възхищение от законите, безусловно предпочитание към тях пред други форми на право: законът е самоедин от пътищатакъм най-добрия ред и не винаги най-съвършеният: »*.