17. Основните идеи на философията на постмодернизма.
През 80-те години. в западноевропейската култура терминът„постмодернизъм“се налага, придобивайки статут на общоупотребяван. Постмодернизмът е сбор от фил. идеи и тенденции, отразяващи спецификата на човешкия опит на западната цив. реалности от края на 20 век. Постмодернизмът включва Дерида, Дельоз, Лиотар, Бодрил, Рорти.
Фил. постмодернизмът не съществува като нещо холистично, представено по систематичен начин. Това се обяснява не само с липсата на единство сред представителите му, но и с факта, че те противопоставят фил. като особен вид интелектуална дейност, която има своя специфика, както и общи светогледни и теоретични основи. Според постмодернистите е настъпила смъртта на философията в нейния традиционен смисъл. Философското мислене е историческо, следователно фил. като самостоятелен жанр на духа. творчеството е изчерпало възможностите си и е надраснало предишните рамки. Постмодернистите разглеждат твърденията на Фил. за ролята на научна дисциплина, тъй като, за разлика от науката, тя няма приемственост на проблемите и прогрес в тяхното решаване. Привържениците на постмодернизма не просто предлагат да се промени техниката и процедурата на фил. анализ, те предлагат да се преосмисли ролята, мястото и статута на фил. в културата. Ако фил. не е търсене на истини и не ги съдържа в себе си, то не може да бъде определящо коя от областите на културата представя по-адекватно реалността, следователно няма предимство пред другите културни области. Постмодернистите смятат, че Фил. трябва да отвори границите и да се обедини с изкуството, като по този начин стане „изкуството на мисленето“, или да изчезне, разтваряйки се в други културни феномени. Постмодернистите смятат за необходимо да преразгледат разбирането за битието. На първо място, трябва да се откажете от идеитетеоцентризъм и онтоцентризъм, при които или Бог, или битието са условията, които осигуряват единството на света и неговата цялост. Разделянето на битието на обективна и субективна реалност не е оправдано. Те обръщат внимание на факта, че компютърно симулираната реалност (виртуална) е резултат от интелектуална дейност. Но по отношение на онези, които се потапят в него, това е по-обективно от дъжда извън прозореца. Анализ на ситуацията, която се е развила в съвременното селище. и науката като цяло, представител на фил. постмодернизмът предлага своя версия на неговото разбиране. Реалността, поради своята разпокъсаност, не само не се поддава на практически трансформации, но и не може да бъде адекватно систематизирана и разбрана и е невъзможно да се създаде система, от която реалността да не изпада, но напълно да се вписва. Това се случва, защото събитието винаги предшества теорията, докато последната постоянно изостава, появявайки се, когато самото събитие вече е станало различно. Постмодернистите обръщат внимание на факта, че теориите, създадени на базата на традиционната логика и система от понятия със строго фиксиран смисъл, не са подходящи за изучаване на отворени системи (природа, общество, политика, икономика). И затова са необходими нови концепции, различен стил на мислене, нови правила на интелектуална дейност. Убеден, че умът е изчерпал възможностите си, Дерида предлага свояпроект на постмодерната логика, който включва следните идеи: 1. извличане на елементарна бинарна опозиция (мъж-жена) 2. обособяване на отрицателен термин.
18.Възникването, основните етапи на развитие и най-характерните черти на българската философия. практически-нравствена ориентация на българската философия. Идеалът за пълно и истинско знание: от рационално съзнание до холистичен дух.
Българската философия и като особено явление, и като особена сфера на интелектуалния живот започва да се оформя доста късно: едва през XVII в. в Украйна, която е в най-тесен контакт с католическа Полша, възниква схоластичната философия; От 18 век в България започват да се канят немски философи, които водят курсове по философия в университетите.
К.Д. Кавелин, колега и приятел на П.Я. Чаадаев, поддържа възгледи за несамостоятелността на българската мисъл. Той вярваше, че българският човек започва да живее едва през 18 век, като преди това изпитва само тревожно и неспокойно желание за такъв живот - нищо повече. Философските възгледи на българските мислители са само слабо подражание на европейските образци. Българската философия традиционно се е занимавала с въпроси, които в европейската традиция едва ли биха се считали за собствено философски. Например, това е проблемът за мястото на България в света, който е обсъждан в цялата история на българската философия и е специфичен за нея проблем.
Отлично описание на спецификата на българската философия дава А.Ф. Лосев:
1) На българската философия, за разлика от европейската и най-вече немската философия, е чужд стремежът към абстрактно, чисто интелектуално систематизиране на възгледите. Тя представлява чисто мистично познание за битието, неговите скрити дълбини, които могат да бъдат разбрани не чрез свеждане до логически понятия, а само в символ, в образ, чрез силата на въображението и вътрешна жизнена подвижност.
2) Българската философия е неразривно свързана с реалния живот, затова често се проявява под форматажурналистика, която се заражда в общия дух на времето, с всичките му радости и страдания, с целия му ред и хаос.
3) Във връзка с тази "жизненост" на българската философска мисъл е фактът, че художествената литература е съкровищница на самобитна българска философия.
Оригиналността на българската философия е свързана с факта, че България първоначално е била православна страна, която е поела не римската традиция, а в по-голяма степен мистичната, чувствена византийска традиция. Българската философия се отличава много повече с мистични оттенъци и склонност към интуитивно, чувствено познание.
Освен това българската философия от началото на 20 век е начело на мисълта. Тук по-специално може да се отбележи, че българските философи (Лев Шестов, Николай Бердяев и др.) стоят в началото на екзистенциализма, едно от най-влиятелните течения в съвременната световна философия. Сега ситуацията се е променила коренно и българската философия активно усвоява всичко, което по волята на съдбата й е било недостъпно.