2. Дидактиката като дял от педагогическата наука. Задачи и функции на теорията на обучението. Методически принципи и основи на теорията на обучението.
Дидактиката е основен дял от педагогиката, който развива теорията за възпитанието и обучението. За уточнение: обучението е обект на изучаване на редица науки: психология, методи на частни дисциплини, логика, кибернетика (например програмирано обучение) и др.
Задачите на дидактиката са: - да опише и обясни учебния процес и условията за неговото осъществяване; - да разработи по-добра организация на учебния процес, нови учебни системи, нови учебни технологии.
Тези задачи, както вече беше отбелязано, се вземат предвид при дефинирането на предмета на дидактиката: пред него обучението се явява като обект на изследване и обект на изграждане. Образованието действа за изследователя като обект на изследване, когато той изпълнява научната и теоретичната функция на педагогиката. В резултат на обучението той получава знания за това как протича учебният процес, вече реализиран или реализиран в действителност, какви са неговите модели и каква е неговата същност. С други думи, това знание отразява педагогическата реалност такава, каквато е. Използвайки философска терминология, можем да кажем, че това е знание за нещата: за педагогически факти (явления), за същността и закономерностите на педагогическия процес.
Основните положения, които определят цялостната организация, подбора на съдържанието, избора на форми и методи на обучение, произтичат от общата методика на педагогическия процес. В същото време, тъй като обучението е пряко свързано с организацията на познавателната дейност на учениците, е необходимо специално внимание на неговите методологични основи. Някои чуждестранни концепции за преподаване Поведенческите теории са широко разпространени в преподавателската практика в Съединените щати и в много европейски страни. Бихевиористите идентифицират психичния живот на човека и животните,сведете цялата сложна жизнена дейност до формулата "стимулна реакция". От тази гледна точка процесът на учене е изкуството да се контролират стимулите, за да се предизвикат или предотвратят определени реакции. А процесът на обучение е съвкупност от реакции на стимули и стимулационни ситуации. Развитието на съзнанието се идентифицира с формирането на реакциите на учениците. По този начин съзнателната дейност на човек в процеса на обучение се обяснява не с умствени, а с физиологични процеси. Съзнателната дейност на учениците се заменя с чисто рефлекторна дейност. Бихейвиористите виждат разликата между човека и високоорганизираните животни във факта, че човек освен двигателни има и вербални реакции, а също така, че върху него могат да действат вторични - вербални - стимули, че човек, освен биологични, може да има и вторични потребности, като: амбиция, личен интерес и др.