2. Концепции за мотивите на поведение. Видове мотиви. Формиране на мотивация за учене.
Потребност, преминала през система от мотивиращи фактори и осъзната от човек, се превръща в мотив за поведение.Мотивъте съзнателна мотивация за определено действие. Тя се формира, като човек отчита, оценява, претегля обстоятелствата, в които се намира, и осъзнава целта, която стои пред него; от отношението към тях се ражда мотивът за неговото специфично съдържание, необходимо за реалното жизнено действие. За да се разграничат мотивационните сили на човек, трябва да се разграничат неговите съзнателни и несъзнателни мотиви, т.е. мотиви. Това е от голямо значение за оценката на изследваното лице. Несъзнателните импулси се реализират автоматично на базата на придобития от личността минал опит. Такива мотивации съставляват система от нагласи.
Мотивъте обект на потребност, нейното пряко психологическо проявление. Потребността се намира в конкретни мотиви, реализира се в тях. Потребността е вид абстракция, обобщение, което всъщност се дава на човек на „езика на мотивите“. Мотивът е отговорът на въпроса: какво е необходимо за задоволяване на потребност? Мотивът е това психологически реално нещо, което предизвиква и насочва дейността, придава й лично значение. Мотивът принадлежи на лицето, което го „привързва“ към тази или онази дейност. От личен, той се превръща в мотив на дейност, така да се каже, за втори път. Мотивът за психологията е субективна, отразена реалност; част от менталния образ на света, която изпълнява специални функции. Подобно на първоначалните потребности, мотивите формират собствена йерархична система, която е едно от проявленията на насочеността на личността.
Основните психологически функции на мотива са следните.
Първо,мотивът носи истинскамотивациякъм дейност, т.е. стартира, включва го, осигурява енергия. Но „предизвиквам“ не означава непременно „предизвиквам“ наистина, за да доведе до наличието на активност. В личността има повече импулси и стремежи, отколкото изразени активни реализации, затова е препоръчително да се отделят два етапа от общата функция на мотивацията:
наличието на потенциален избирателен стремеж, който не е задължително да води до формализирана дейност, но има свой собствен психологически израз;
осъзнат подтик, след който се нарича обичайно избраната и започната конкретна дейност.
Втората функция на мотивасе състои вдаване на посокана дейността. Не е достатъчно само да започнете дейността и постоянно да се „подхранвате“. Трябва да се извърши, да се приложи. Това е функция за управление на активни процеси, довеждането им до планирания резултат. Дейността е насочена към нейния предмет, който според А.Н. Леонтиев и се появява мотивът.
Третата функция на мотиваесмисълът,благодарение на който понятието мотив преминава на субективно, лично ниво. Субективният смисъл се ражда в дейността, във връзката между мотив и цел. Смисълът е отговорът на въпроса: защо, защо човек се нуждае от обект на своите нужди и дейност? При една развита личност такъв въпрос може да бъде решаващ. Следователно смислообразуващата функция на мотива става психологически основна. Човекът се нарича същество, ориентирано към смисъла. Ако няма убедителен личен смисъл, мотивът като мотиватор просто няма да работи. Няма да има дейност като такава, въпреки че нереализираният мотив ще остане.
В съвременната психология няма изчерпателна и общоприетакласификацияна потребностите и мотивите. А.Н. Леонтиев образноотбеляза, че концепцията за мотив се е превърнала за психологията в голяма торба, в която са сгънати голямо разнообразие от неща.
1. Мотивите се разграничават според вида на онезинужди, на които те отговарят, следователно, например, са възможни висши и низши, материални и духовни мотиви. Тези градации са доста произволни. Например облеклото като мотив се отнася еднакво както за материалното, така и за духовното. Съществува специален клас функционални потребности и мотиви. Тяхната същност е, че източникът на активност е човешката потребност от функциониране. Мотивите могат да бъдат разложени на типове според всяка от съществуващите класификации на потребностите, по-специално според "пирамидата" на А. Маслоу. Изглежда разнообразието от подобни схеми е неизчерпаемо.
Мотивите се отличават сформата на отражениена обекта на потребност.Мотивът може да бъде например пряк чувствен образ, образ на паметта, въображение. Мотивът е разнообразие от психологически образувания: морална концепция или идея, идеал, ценностна ориентация. Това позволява на психологията на мотивацията да изучава сложните реалности на самото човешко съществуване, без да ги опростява, например, до изключително материални стимулно-реактивни структури.
Според степентана обобщеностна обекта на потребност мотивите могат да бъдат широки и тесни, споредвремето на съществуванеи действието - краткосрочни и дългосрочни. Разбира се, "мерките" за широта и продължителност тук са изключително качествени, относителни. Факт е, че човек се нуждае от всякакви мотиви, тъй като те изпълняват различни функции в общата мотивационна подкрепа на дейността и живота.
Всяка реална човешка дейносте полимотивирана,т.е. се подчинява не на един мотив, а на няколко, цялата им йерархична система. Като резултатима един вид разцепване, разпределение на функциите между няколко мотива. Например широките мотиви изпълняват смислообразуваща функция, докато тесните мотиви са истински мотиватори. Да предположим, че човек дълго време извършва някаква безинтересна, субективно ненужна работа. Тогава тесните и краткосрочни стимули са прозаични мотиви: заплахата от наказание, възможността за насърчение, просто необходимостта да се действа. Но за този човек е трудно да оцелее психологически. Имаме нужда от по-дългосрочни и по-широки значения: бъдещ живот, мечти, морални ценности. Широките и тесни мотиви могат да сменят местата си, да преразпределят функциите си, което води до разбиране и преосмисляне на всичко, което се случва с човек и в него.
4. И накрая, мотивите се подразделят според степента на участие в тяхсъзнаниеСледователно мотивите могат да бъдат съзнателни и несъзнателни, "разбрани" и наистина ефективни. Да предположим, че младши ученик знае, че трябва да учи за бъдещето, за дълбоки знания. Но едва ли такъв мотив е реален за него. Истинската мотивация за учене идва от изпълнението на задълженията, подражанието на връстниците или родителите. Но за завършил училище, преди това просто разбран мотив може да се трансформира в наистина действащ мотив. Поради това учебната дейност, субективното отношение към нея и мотивационната сфера на индивида ще се променят. Подобно преразпределение на функциите може да се случи между съзнателни и несъзнателни мотиви.
Както отбелязва A.N. Леонтиев, човек няма мотив в главата си. Мотивът се представя в съзнанието индиректно, под формата на смисъл. На определени етапи от формирането на личността се случва, че възприетият мотив придава личен смисъл на дейността на човека. Това е психологически удобно за индивида,защото е в съответствие с ценностите, които подкрепя. Но истинският мотиватор, който определя ефективността на дейността, е друг мотив - несъзнаван, по-прагматичен. Такива мотиви могат да бъдат в конфликт, чиято реализация означава определен етап от формирането на мотивационната сфера на индивида. Разнообразната палитра, организация и динамика на съществуващите в личността мотиви предоставят обширно изследователско пространство на психологията.