2. Понятието злоупотреба с правото
Проблемът със злоупотребата с права има дълга история. По всяко време имаше както поддръжници, така и противници на признаването на злоупотребата със закона като специално престъпление. За еволюцията на възгледите виж: Gribanov V.P. Граници на упражняването и защитата на гражданските права. стр. 20 - 103; Малеин Н.С. Гражданско право и лични права в СССР. М., 1981. С. 56 - 71; Янев Янко Г. Правилник на социалистическото общежитие. М., 1980. С. 161 - 237.
И така, в един от случаите съдът заяви, че злоупотребата с правото може да се изрази, наред с други неща, под формата на реорганизация, насочена към увреждане на кредиторите на реорганизираното лице. Съдът мотивира този извод със следните обстоятелства по делото. В хода на реорганизация от отвореното акционерно дружество се отделят две дружества. С решение на общото събрание на акционерите на АД беше одобрен разделителен баланс, според който първото отделящо се дружество получи дължима сметка в размер на 3 245 000 рубли, а второто - в размер на 9 963 000 рубли. Самото акционерно дружество остана със задължения в размер на 1235 770 000 рубли. (или 98.94% от общите задължения). В същото време дългът към бюджета за 135 000 рубли беше прехвърлен на първото дружество, а за 554 000 рубли на другото. В самото акционерно дружество непогасеният дълг към бюджета възлиза на 551278000 рубли. В същото време първата отделена компания получи имущество за 825796573,73 рубли, втората за 717379592,50 рубли. Съдът реши, че реорганизацията на акционерното дружество е преследвала целта да се укрият активите му от възбрана върху тях по искане на кредиторите, което е форма на злоупотреба с правото. Съдът призна за недействителни сделки за прехвърляне на имущество на отделените дружества. Тук съдът изхожда от факта, че истинската цел на реорганизацията не съответства на целитеразрешени от закона.
От субективна страна случаите на злоупотреба с правото се делят на два вида:
а) злоупотреба с право, извършена под формата на действие, извършено единствено с намерение да се увреди друго лице (chicana);
Дефиницията на шикана е заимствана от нашия законодател от Германския граждански кодекс и буквално го възпроизвежда § 226, вижте: Enneccerus L. Course of German Civil Law. Т. 1. Полутом 2. М., 1950. С. 437. По-подробно за историята на формирането на института шикан в българското гражданско право и в правото на други държави виж: Яценко Т.С. Категорията шикан в гражданското право: история и съвременност. М., 2003.
б) злоупотреба с право, извършена без намерение за причиняване на вреда, но обективно причиняваща вреда на друго лице.Разграничаването на злоупотребата с право на видове и критериите за такова разграничение далеч не са безспорни. За анализ на мненията вижте: Gribanov V.P. Граници на упражняването и защитата на гражданските права. стр. 31 - 40.
Определението за шикан, дадено в параграф 1 на чл. 10 от Гражданския кодекс ни позволява да кажем, че злоупотребата с правото под формата на шикан е престъпление, извършено от субект с пряко намерение да навреди на друго лице.
Това ясно се вижда от следния пример.
В съответствие с чл. 368 от Гражданския кодекс, по силата на банкова гаранция, банка, друга кредитна институция или застрахователна организация (гарант) дава, по искане на друго лице (принципал), писмено задължение да плати на кредитора на принципала (бенефициента) в съответствие с условията на задължението, дадено от гаранта, парична сума при представяне от бенефициента на писмено искане за нейното плащане. Въз основа на тази разпоредба бенефициентът предяви иск срещу организацията гарант. Гаранцията предвижда задължението на гаранта да плати на бенефициента 20милиона рубли при представяне на иск от тях с писмени доказателства, че принципалът няма средства, необходими за плащане на стоките, в размер, определен от договора за покупко-продажба.
В срока, посочен в гаранцията, бенефициентът представи на поръчителя искане за плащане с удостоверение, заверено от принципала, потвърждаващо липсата на средства по сметката на принципала в деня, в който трябваше да се извърши плащането на стоките. Гарантът е отказал да заплати сумата по гаранцията, като е посочил, че според данните, с които разполага, плащането на стоката към бенефициента е извършено от трета организация по искане на принципала и следователно обезпеченото задължение е изпълнено. Бенефициентът многократно е искал плащане от поръчителя и след отказ на последния да е завел иск пред арбитражния съд. Бенефициентът основава претенциите си на разпоредбите на член 376, параграф 2 от Кодекса, според които, ако гарантът, преди да удовлетвори вземането на бенефициента, узнае, че основното задължение, обезпечено с банковата гаранция, вече е напълно или частично изпълнено, гарантът трябва незабавно да уведоми бенефициента и принципала за това. Повторното вземане на бенефициента, получено от гаранта след такова уведомление, подлежи на удовлетворяване от гаранта.
Разглеждайки спора, арбитражният съд установи, че бенефициентът, като кредитор по основното задължение, вече е получил плащане за стоките, доставени на принципала. Това обстоятелство се потвърждава от представените от поръчителя доказателства. Длъжникът по основния договор (главница) не отрича факта на плащане на стоките за сметка на банковия кредит. Като взе предвид горните обстоятелства, арбитражният съд разглежда действията на бенефициента като злоупотреба с правото и отхвърля иска, като се позовава на нормите на параграфи 1, 2 на чл. 10GK. При вземането на решение съдът изхожда от факта, че бенефициентът е действал умишлено във вреда на поръчителя.
Особеността на злоупотребата с правото, извършена без намерение да причини вреда, но обективно причиняваща вреда на друго лице, се различава от шикана по това, че е извършена от лице, което не е пряко умишлено. Субективната страна на такива злоупотреби с правото може да се изрази под формата на косвен умисъл или небрежност. Въпросът за квалифицирането на конкретно действие като злоупотреба с правото, извършено без намерение за причиняване на вреда, но обективно причиняващо вреда, следва да се реши въз основа на анализ на обективни и субективни фактори, които са се проявили при упражняването на правото. Но във всеки случай е необходимо да се установи, че целта на определено действие на субекта за упражняване на правото е в противоречие с санкционираната от закона цел. С други думи, необходимо е да се докаже фактът на упражняване на правото в противоречие с неговата цел.
Когато е извършено нарушение под формата на злоупотреба с правото, се прилага сравнително определена санкция под формата на отказ от защита на гражданските права (клауза 2, член 10 от Гражданския кодекс), която има специфични форми на проявление:
- неизправност в специфичен метод на защита;
- лишаване от право на резултат, постигнат чрез злоупотреба с правото в процеса на упражняване на правото;
- лишаване от субективно право изобщо;
- налагането на задължения за компенсиране на загубите;
- признаване на сделката за недействителна и др. .
Тази санкция е изследвана най-подробно от V.P. Грибанов. Виж: Gribanov V.P. Граници на упражняването и защитата на гражданските права. стр. 98 - 100.
Безспорно е, че във всички случаи на прилагане на относително сигурна санкция, предвидена в ал.2 на чл. 10 от Гражданския кодекс е налице висока степен на съдийска преценка. Трябва обаче да иматеимайте предвид, че винаги има място за съдебна преценка, независимо колко голяма е степента на формална сигурност на върховенството на закона, тъй като без това е невъзможно да се приложат на практика принципите на индивидуализация на отговорността и справедливостта.
Неслучайно процесуалната наука разбира съдебната преценка като специфичен вид съдебна правоприлагаща дейност, чиято същност е да предостави на съда в подходящи случаи правомощието да намери най-оптималното решение на правен въпрос въз основа на общите разпоредби на закона, целите, предвидени от законодателя, конкретните обстоятелства по делото, както и принципите на правото, законите на развитието на обществото и моралните норми. Вижте: Bonner A.T. Прилагане на закона и съдебната преценка // Съветска държава и право. 1979. N 6. С. 36.
Злоупотребата с правото като специален вид гражданско правоотношение трябва да се разграничава от обикновените нарушения, извършени от упълномощено лице за зло на друго лице. На първо място, става дума за конкретни престъпления за злоупотреба с господстващо положение на пазара от страна на стопански субект, които са изрично забранени от антимонополното законодателство.
Под господстващо положение се разбира изключителното положение на икономическия субект на пазара на определен продукт (строителство, услуга), което му дава възможност да упражнява решаващо влияние върху процеса на конкуренция, да възпрепятства достъпа до пазара на стоки (работа, услуги) на други икономически субекти или по друг начин да ограничи участието им в икономическата и предприемаческата дейност. Класически представители на доминиращите на пазара субекти са българските акционерни дружества - РАО "Газпром", РАО "ЕЕС" и др. Злоупотребите с господстващо положение на пазара включват действия, които имат или могат да доведат доограничаване на конкуренцията и нарушаване на интересите на други икономически субекти, включително действия като:
- изтегляне на стоки от обращение, чиято цел или резултат е създаването или поддържането на недостиг на пазара или повишаване на цените;
- налагане на контрагента на условията на договора, които са неблагоприятни за него или не са свързани с предмета на договора (неразумни искания за прехвърляне на финансови средства, друго имущество, права на собственост, работна сила на контрагента, съгласие за сключване на споразумение само ако в него са включени разпоредби относно стоки, от които контрагентът не се интересува и други);
- създаване на бариери за достъп до пазара (излизане от пазара) на други икономически субекти;
- неоснователен отказ за сключване на споразумение с отделни купувачи (клиенти), ако е възможно да се произвеждат или доставят съответните стоки и др. .
Пълен списък на престъпленията за злоупотреба с господстващо положение на пазара е даден в чл. 5 от Закона за конкуренцията и ограничаване на монополната дейност на стоковите пазари.
Посочените в закона случаи на злоупотреба с господстващо положение на пазара са прости престъпления. Следователно при извършването им се налага относително определена санкция, предвидена в ал.2 на чл. 10 от Гражданския кодекс и специфични санкции, установени от антимонополното законодателство.
Вижте чл. Изкуство. 22.1, 23.1, 26 от Закона за конкуренцията и ограничаване на монополната дейност на стоковите пазари.