2 Процесуален език като принцип на българския наказателен процес
Разглеждат се гаранции, осигуряващи прилагането на принципа „език на съдебното производство“. Общите гаранции включват: признаване на неспазването на принципа на езика на съдебното производство като съществено нарушение на закона; осъществяване на прокурорски надзор за осигуряване прилагането на принципа на езика на съдебното производство в хода на досъдебното производство; задължението на съда да осигури прилагането на принципа на езика на съдебното производство при разглеждане на наказателно дело в съдебните етапи на наказателното производство. Специалните гаранции включват: 1. задължението на следователя, органа за разследване, дознателя, прокурора и съда да предоставят преводач на лице, което не владее езика на съдебното производство, и да осигуряват безпрепятственото изпълнение на задълженията на преводач по наказателно дело; 2. осигуряване на правоспособен преводач; 3 наличие на наказателна отговорност за съзнателно неверен превод; 4. възможността за комуникация между обвиняемия и заподозрения, който не владее езика на съдебното производство, с участието на адвокат, в присъствието на преводач; 5. задължение за предоставяне на превод на документи на език, говорен от лице, което не владее езика на съдебното производство, в случаите, установени от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация.
Трети параграф „Мястото на принципа „език на съдебното производство“ в системата от принципи на наказателния процес“ разкрива връзката му с други принципи на наказателното производство. Въз основа на анализа на връзката между принципите на наказателното производство се стига до заключението, че принципът на езика на съдебното производство взаимодейства с всички принципи на наказателното производство. Нарушаването на разглеждания принцип води до признаване на наличието на нарушения и други принципи на процеса. Последствието е признаването на недопустими доказателства, или признаванетонезаконосъобразно процесуално решение на органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда.
Втората глава „Участието на преводач като гаранция за осигуряване прилагането на принципа „език на съдебното производство“ се състои от четири параграфа.
Първият параграф „Понятието превод в наказателното производство“ е посветен на разглеждането на мястото на превода в човешкото общуване. Преводът се счита за средство за комуникация между хората в случаите, когато по някаква причина те не се разбират: поради непознаване на един език или непознаване на езици, които са познати един на друг от друг събеседник, или поради невъзможност за възпроизвеждане на звукова реч. Основната форма на обмен на мисли е езиковата форма - устна или писмена. Известна е обаче и друга форма на човешко общуване - жестомимическа или тактилна реч.
Разпитът и всяко следствено действие с участието на глухонеми, глухонеми могат да се извършват само в присъствието на преводач, който трябва да преведе всичко, което следователят, следователят, прокурорът, съдът казват на жестомимическа реч, а жестовете на глухонемите - на обикновена реч. Произвеждането на следствени и процесуални действия с участието на тези лица е невъзможно без участието на преводач.
Един от най-трудните въпроси е изборът и назначаването на преводач по наказателно дело. Считаме, че за да се елиминира проблемът с намирането на преводач по наказателни дела, трябва да се създаде база данни на лицата, които могат да действат като преводач по наказателно дело, в правосъдното ведомство на всеки субект на България. В този случай, доколкото е възможно, трябва да се вземат предвид всички езици, които се разпространяват на територията на България. Ние вярваме, че базата данни трябва също така да отразява способността на устните преводачи да пътуват до определен район, за да предоставятпомощ при превод. Банката с данни трябва да отразява съгласието на лицето да участва като преводач. При включването на лице в базата данни на преводачите е необходимо да се вземат предвид психологическите характеристики на лицето, способността за устен превод. Ако човек не е в състояние да превежда поради психологически характеристики на неговия характер: срамежливост, страх и т.н., тогава в банката данни трябва да се посочи изключителната ситуация, когато това лице може да бъде включено като преводач. Необходимо е също така да се вземат предвид някои психофизиологични характеристики на дадено лице, например не е препоръчително да се кани лице, което заеква като преводач, тъй като участието му само ще усложни провеждането на следствени или процесуални действия. Това лице обаче може да участва в превода на писмен текст по наказателно дело. Достъпът до тази база данни трябва да бъде достъпен само за служители на правоприлагащите органи и съдилищата. Това се дължи на необходимостта от защита на лица, които са се съгласили да съдействат на правоохранителните органи и на съда като преводачи.
В същия параграф се разглежда въпросът за мониторинга и оценката на качеството на превода.
Един от начините за контрол на превода е владеенето на езика, говорен от лице, което не знае езика, на който се води съдебното производство, от следовател, следовател или прокурор, който в процеса на комуникация може да установи познанията на лицето, поканено като преводач, необходимия език, нивото на владеене на езика и качеството на превода.
Вторият параграф „Понятието и процесуалният статус на преводач в наказателното производство“ е посветен на разглеждането на понятието преводач, както и на изучаването на неговите права и задължения по наказателно дело. Въз основа на анализОт различни гледни точки на учените дисертацията предлага под преводач да се разбира лице, което не е заинтересовано от изхода на делото, което знае езика, необходим за превод, владее писмено и устно реч или жестомимичен превод, участва във всеки етап от наказателното производство, за да се гарантира, че лицето е гарантирано да използва своя роден език или езика, който говори.
Към преводача се предлага да се поставят следните изисквания: 1) да е незаинтересован от изхода на наказателното дело; 2) да владее устна и писмена реч, която е собственост на лице, което не знае или владее слабо езика на съдебното производство. Необходимо е също така да се вземат предвид особеностите на поканата на преводач за глухи, неми, глухонеми, т.е. да се установи каква способност има той да разбира преводачите (четене от устните, или с помощта на жестомимични знаци, или дактилна (ръчна) азбука); 3) да е пълнолетен.
Третият параграф „Основания и условия за допускане на преводач за участие в наказателно производство“ е посветен на разкриването на основанията и условията за участие на преводач в наказателни дела. Що се отнася до допускането на преводач по наказателно дело, ние разбираме под условие обстоятелство, от което зависи нещо, а под причина причина, достатъчна причина, оправдаваща нещо, в нашия случай допускането на преводач до производство по наказателно дело.
Разглеждаме следните условия за допускане на преводач по наказателно дело: 1) непознаване на езика на съдебното производство; 2) лошо владеене на езика на съдебното производство; 3) желанието да се използва роден език или друг език, който лицето владее; 4) молба на участник в наказателното производство за необходимостта да му се осигури преводач поради факта, че той не знае достатъчно добре езика на съдебното производство, поради което му е трудноучастват в наказателни производства; 5) решението на служителя на правоприлагащия орган относно необходимостта от предоставяне на преводач на лице, което слабо владее езика на съдебното производство.
Предлагаме да разгледаме съдържанието на условията по следния начин: под липса на познания на езика на съдебното производство ние разбираме пълното непознаване на езика, на който се извършва съдебното производство, или невъзможността да се обясни на езика без помощта на лица, които говорят езика на жестовете, или невъзможността за самостоятелно разбиране на езика на съдебното производство. Критерият за недостатъчно владеене на езика на съдебното производство е чисто субективен, поради което следва да се определи от лицето, което има право да избере кой език ще използва. Ние вярваме, че независимо от степента на владеене на езика на съдебното производство, човек има право да използва своя роден език, ако смята, че това е необходимо за себе си. Наличието на четвъртото условие може да възникне в случай, че след разясняване на правото на лице да използва родния си език или езика, който знае, то изрази желание да говори на своя роден или друг език, като подаде молба за предоставяне на преводач. Решението за допускане на преводач може да бъде взето от правоприлагащия орган, независимо от волята на лицето, което е участник в наказателния процес, ако той говори само на езика на съдебното производство, но говори и пише на друг език, ако не може да възпроизведе реч с помощта на езика, ако не знае езика на съдебното производство.
Разглеждаме следните основания за допускане на преводач по наказателно дело: 1) наличието на едно от условията за допускане на преводач по наказателно дело; 2) наличието на решение на разпитващия служител, следовател, прокурор или съдия или съдебно решение за допускане на преводач по наказателно дело.
Предложенодопълнение чл. 18 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, част 4 със следното съдържание: „4. Човек има право да участва в производството по наказателно дело на родния си език или на друг език, който владее, независимо от степента на владеене на езика на съдебното производство.
Четвъртият параграф „Участниците в процеса имат право на преводач“ е посветен на разглеждането на правата на участниците в процеса да ползват услугите на преводач.
Разглеждайки правата и задълженията на страните и другите участници в процеса, се стигна до заключението, че освен служителите на реда, и други представители на страните са получили правото да ползват услугите на преводач. По отношение на останалите участници в процеса това право не е установено. Считаме, че е необходимо да се направят допълнения чрез включване на клауза 7 в част 3 на чл. 57 НПК със следното съдържание: „3. Вещото лице има право: ... 7) да дава показания и заключения на родния си език или на езика, който владее, и да ползва безплатно помощта на преводач. Добавете параграф 5 към част 3 на чл. 58 НПК със следното съдържание: „3. Специалистът има право: ... 7) да дава показания и заключения на родния си език или езика, който владее, и да ползва безплатно помощта на преводач.
Отчитайки особеностите на участието на поемните лица в наказателния процес, се обосновава становището, че те трябва да бъдат лица, владеещи езика на съдебния процес. В тази връзка се предлага допълнение на част 2 на чл. 60 от Наказателно-процесуалния кодекс България параграф 4 гласи: „2. Те не могат да бъдат свидетели. 4) лица, които не владеят езика на съдебното производство”. Предвид особеностите на прилагане на принципа на езика на съдебното производство на етапа на образуване на наказателното дело, се предлага допълнение на чл.141 от Наказателно-процесуалния кодекс на България с част 7 със следното съдържание: „2. Кандидатът има право да сезира правоприлагащите органи или съда на своя роден език или език,която притежава. В този случай служителят на реда е длъжен незабавно да осигури на лицето преводач, който трябва да участва в приемането на заявлението и даването на обяснение от заявителя.
Необходимостта от допълнения на чл. 142 ГПК България със следното съдържание: „3. Ако молба за предаване е подадена от лице, което не говори езика на съдебното производство, то трябва да му бъде осигурен преводач, който трябва да участва в даването на обяснение и приемането на молба за предаване от лицето.
Глава трета "Прилагане на принципа на "процесуалния език" внаказателното производство" се състои от два параграфа.