§2. Процесуален ред и тактика на предявяване на лице за разпознаване
Глава 24
Глава 24. Представяне за разпознаване в случая на Г. резултатите от разпознаването са поставени под въпрос във връзка с изявлението на Г., че свидетелят Т. е бил на вратата по време на разпознаването и го е посочил на други свидетели. На идентифициращия следователят обяснява своята задача и свързаните с нея права и задължения. Ако разпознаващият е свидетел или жертва, преди разпознаването той се предупреждава за отговорността за отказ или укриване на показания и за даване на съзнателно неверни показания, което се отбелязва в протокола. След това следователят приканва разпознаващото лице да разгледа внимателно представените граждани в позициите, в които се намират, и задава въпроса: „Разпознавате ли някой от представените граждани и ако разпознаете, посочете това лице с ръка.“ Поведението на разпознаващия зависи от това как протича процесът на разпознаване. В психологията се разграничават два вида разпознаване: едновременно (синтетично) и последователно (аналитично). Едновременното разпознаване е разпознаване в резултат на мигновено съвпадение на образа на човек, който е в паметта на идентифициращото лице и се възприема от него в момента на представяне за разпознаване. Последователното разпознаване става мигновено, чрез умствено съпоставяне, подбор, сравняване на характеристиките на човека, запечатани в паметта и възприети при идентификацията. Ако разпознаването е последователно, то не бива да се избързва с разпознаващия, а трябва да се създадат условия той да открие у някое от разпознаваемите предварително посочените признаци и признаци. За да направите това, е необходимо да поканите идентифицираното лице да се изправи, да се обърне, да направи няколко стъпки, да произнесе няколко фрази, така че идентифициращото лице да чуе характеристиките на гласа и речта, представени за идентификация. Идентификаторът може да задава въпроси,насочени към активиране на процеса на припомняне. Не се допускат обаче водещи въпроси. Освен това трябва да се има предвид, че начинът на действие на следователя може да има сугестивен характер, който най-често се изразява по отношение на разпознаваемото лице, при което има увереност, че това е точно това лице, което разпознаващият е наблюдавал в ситуацията, свързана с разследваното събитие. Много е важно да наблюдавате внимателно поведението на идентификатора и идентифицируемото. Понякога разпознаващият разпознава някой от представените за разпознаване, което се забелязва по поведението му, но. срещайки погледа на разпознаваемото лице, той заявява, че не е разпознал никого. От своя страна, когато разпознаващият се появи, разпознаваемото лице може усърдно да избегне погледа на разпознаващото лице, да промени позата и изражението на лицето си, което дава основание да се смята, че се опитва да предотврати разпознаването. Само по себе си подобно поведение няма доказателствена стойност, но може да послужи като основа за изграждане на следствени версии. Следователно, ако разпознаващият, въпреки доказателствата за разпознаване, твърди обратното, той трябва да бъде подробно разпитан след приключване на предявяването за разпознаване, като се установят причините за поведението му. Ако идентифициращият посочи един от представените за идентификация, следователят го приканва да обясни по какви признаци и признаци е разпознал това лице (част 7 от член 193 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация) и изяснява дали нещо се е променило във външния вид на идентифицираното лице и ако са настъпили такива промени, тогава какви точно - Идентифицираното лице се предлага от следователя да даде фамилията, името и бащиното име на идентифицираното лице и ако той откаже, това се прави от следователя, като се позовава на материалите по наказателното дело. Ако разпознаващият твърди, че не е разпознал нито един от представените за разпознаване, е необходимо да се установи каква е причината за това: или не си спомня изображението прединаблюдавано от него лице или е сигурен, че това лице не е сред представените за разпознаване.
Показанията на разпознаващия се при възможност се записват дословно в протокола за разпознаване. В случаите, когато разпознатото лице заяви, че е разпознало и разпознаващия се, това изявление се отразява в протокола. Понякога заподозряно лице, което може да бъде идентифицирано, ще пожелае да идентифицира един от предполагаемите идентификатори. За организиране на т. нар. "контраидентификация" в помещението, в което ще се представя представянето за идентификация, се монтира параван от плътна хартия или плат, в който се правят три чифта прорези за очите. От едната страна на екрана има разпознаваемо лице, две подобни на него лица и двама свидетели. Поканва се легитимиращият да заеме място сред представените лица. След това от другата страна на екрана се поставя идентифициращо лице, две подобни на него лица и двама свидетели. Поставянето на втората група следва да става при условия, изключващи взаимно наблюдение на разпознаващия и разпознаваемия до етапа на разпознаване, при който първо разпознаващият и свидетелите наблюдават представената за разпознаване група през процепите на паравана, а след това, след като разпознаващият обяви резултатите от разпознаването и признаците, по които разпознава някое от представените за разпознаване лица, той заема място сред представените с него лица и параванът се отстранява, а разпознаваемото лице действа като разпознаващ. По този начин може да се организира представяне за разпознаване, ако за да се гарантира безопасността на идентифициращото лице, е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира, че той не се вижда от разпознаваемото лице и лицата, сред които е представен за разпознаване (част 8 от член 193 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация). 388
Глава 24
С помощта на екран, в който са изрязани шест слота за шест чифта ръце, се извършва идентификация отръце, наблюдавани преди това от идентифициращото лице (например в случаи на фалшификация и др.). Ако разпознаваемото лице, желаейки да попречи на разпознаването, умишлено се самооткроява сред представените за разпознаване (например * демонстративно заявява, че той е този, който трябва да бъде разпознат и т.н.), то неговите действия трябва да бъдат записани в протокола и разпознаването да бъде продължено, като се пита разпознаващият дали е разпознал разпознаваемото лице и ако е разпознат, по какви признаци. За в бъдеще следва да се вземе решение, в което да се посочи, че тъй като поведението на разпознаваемото лице прави невъзможно представянето му за разпознаване в натура, доколкото представянето му на други лица ще се извършва по снимки. В съответствие с част 3 на чл. 193 от Наказателно-процесуалния кодекс България „не може да се извършва повторно разпознаване на лице или предмет от едно и също разпознаващо лице и на едно и също основание“. Идентификацията на лицето може да се извърши и по неговите функционални характеристики: чрез устна реч и походка. Такова разпознаване се извършва, когато предполагаемият разпознаващ по време на разпита заяви, че не е разглеждал лицето на наблюдаваното лице, но е запомнил добре гласа и походката му. Идентифицирането чрез устна реч се извършва не само въз основа на гласови характеристики, но и като се вземат предвид всички други характеристики, които характеризират устната реч на идентифицираното лице (диалект, акцент, говорни дефекти, паразитни думи, жаргонни думи и др.). Извършването на такава идентификация е възможно, ако предполагаемото идентифициращо лице е свидетелствало за характеристиките на речта, които могат да служат като идентифициращи характеристики. По правило в такива случаи идентифициращите лица са лица, които имат специални познания в областта на вокалното изкуство или са добре запознати с него поради своите интереси и хобита. За производството на идентификация следователят извършва същите действия, както в случай на представяне завизуална идентификация (подбор на лица, представени за разпознаване, свидетели и др.). Особеното е, че група лица, представени за разпознаване, и двама свидетели се настаняват в една стая, а разпознаващият и двама свидетели се настаняват в съседна стая или всички се разполагат в една стая от едната и от другата страна на лека преграда от плат или хартия. В този случай разпознаващият и идентифицираният не трябва да се виждат. Следователят предупреждава представените за разпознаване за разпознаването, без да назовава начина на разпознаване, и кани разпознаваемото лице да заеме произволно място сред представените. Идентифициращият следовател предлага да слуша внимателно разговора в съседната стая или зад преграда (параван). Освен това идентифициращият трябва да бъде предупреден, че може да прави изявления по време на процеса на идентификация само след въпроса на следователя или при завършване на идентификацията. След това следователят се редува да разговаря с представените лица по абстрактна тема, а също така ги кани да прочетат предварително подготвен текст, съдържащ отделни думи, които разпознаваемото лице е казал в момента, когато е бил чут от идентифициращия. Разговорът трябва да се проведе така, че по естеството на въпросите и отговорите разпознаващият да не може да познае кой е разпознаваният. След извършване на посочените действия следователят приканва разпознаващото лице да докладва резултатите от разпознаването, като посочва кое лице, което е идентифицирал, е отговорило по приоритет. След като получи отговора на идентифициращото лице, следователят го кани в стаята (или част от стаята), където се намира идентифицираното лице (ако не се предполага визуална идентификация), и кани идентифициращото лице да обясни с какви признаци на речта е идентифицирал едно от представените лица. Тъй като описанието на устната реч е трудно за всекиидентифициране, доколкото изясняващи и детайлизиращи въпроси, е препоръчително да се задават според схемата, която характеризира гласа и устната реч. Желателно е да се записва хода на идентификацията чрез устна реч не само в протокола, но и с помощта на средства за аудиозапис, за да се назначи фоноскопско изследване, ако е необходимо. Лице може да бъде идентифицирано със звукозапис в следните случаи: Невъзможност за пряка идентификация поради смърт, болест или продължително отсъствие на разпознаваемото лице; недостатъчност на идентификационната или идентифицируема визуална идентификация; наличието на информация, че идентифицираното лице възнамерява да извърши идентификация чрез някакъв излишък или изкривяване на гласа си и др. Такава идентификация е възможна, ако следователят има на разположение: специално изготвена фонограма, която най-пълно отразява характеристиките на устната реч на разпознаваемото лице, направена с негово съгласие; фонограма на предходно следствено действие, в което е участвало разпознаваемото лице; безплатни образци на устната реч на идентифицируемото, т.е. аудиозаписи на устната му реч, получени по-рано извън връзка с разследвания случай.
Глава 24.Представяне за разпознаванемъже; на наличната в протокола снимка разпознаваемото лице е изобразено на 16 години, въпреки че към момента на престъплението е на 31 години“. Не трябва да се представят: снимка на лице, което трябва да бъде идентифицирано, заедно със снимки, показващи лица от други националности2; любителски снимки сред снимки, ¦y-ugatakshetak. ъ ¦ц/itystdady, tl tal/s^t, unatche/zhamp;ь fyarvrpafywA g tashg^taya. декумиент с марката, показана сред другите снимки; снимки, показващи лица в цял ръст, заедно със снимки, показващи лица до кръста и обратно, и т.н. Трето,сред изобразените на снимката не трябва да има лица, познати на разпознаващото лице. Така в определението по делото на К. се отбелязва, че при разпознаването на К. е допуснато нарушение, изразяващо се в това, че „на снимките, представени заедно със снимката на К., са изобразени лица, познати на разпознаващия”3. Избраните снимки в присъствието на поемни лица се залепват върху бланката на протокола за предявяване за разпознаване или върху празен лист хартия, номерирани и подпечатани от следователя. Неспазването на правилото за запечатване на снимки е съществено нарушение на реда за предявяване за разпознаване4. Редът на поставяне на снимката е съобразен със свидетелите. В протокола за предявяване за разпознаване се отбелязва на коя конкретна снимка е изобразено разпознаваемото лице. На разпознаващия се в присъствието на поемни лица се предявява изготвена фототаблица или протокол, като се дава достатъчно време за запознаването им, след което се предлага да се посочи дали разпознаващият разпознава някое от лицата, изобразени на снимките, ако е така, на коя снимка е разпознатото лице и по какви признаци е разпознато. В протокола за представяне за разпознаване се записват показанията на разпознаващия, като се посочват номерът на снимката, на която е изобразено разпознатото лице, както и признаците и признаците, по които е извършено разпознаването.