2 Тор за зимна ръж
Отглеждане на зимна ръж
Използваните угари са важно средство за защита на почвата от ерозия, повишаване на нейното плодородие и продуктивно използване на ерозираните земи. Значението на заетите угари за разширяване на посевите на бобовите многогодишни и едногодишни култури е много голямо. Известно е, че почвите в нечерноземната зона (където се намират повече от половината от посевите от зимна ръж) са бедни на азот. Размерът на реколтата до голяма степен зависи от снабдяването на растенията с това хранително вещество. Въпреки че селското стопанство ще получава все повече и повече азотни и други торове всяка година, биологичният азот няма да загуби своето значение. Използването на бобови растения като угарни култури ще изиграе положителна роля за премахване на острия азотен дефицит в животновъдството и селското стопанство. [5]
2.2 Торене на зимна ръж
За увеличаване на добива на зимна ръж, използването на торове е от решаващо значение. В най-индустриализираните страни на Западна Европа високите добиви от селскостопански култури, включително зимни култури, се поддържат главно благодарение на торовете. Смята се, че 50% от увеличението на добива (но поне в райони с достатъчно влага) се дължи на прилагането на торове.
Широка мрежа от географски експерименти с торове позволи да се установи, че правилното използване на торове на всички почви в страната увеличава добива на зимни култури и подобрява неговото качество. При торене растенията не само получават необходимите им допълнителни смилаеми хранителни вещества, но и по-добре използват хранителните вещества на самата почва. Използването на торове е необходима предпоставка за поставяне на зимна ръж в заети угари. Тук торовете са много ефективни, тъй като увеличават добива на зимни култури с 1,5–2 пъти или повече. При коеторязко нараства производителността на сеитбооборотната връзка между заети угари и зимни култури. Като цяло трябва да се отбележи, че използването на торове за зимни култури е икономически много изгодна мярка, тъй като зимните култури, под въздействието на торове, рязко увеличават добива и плащат добре за тях с допълнителна реколта от зърно. В същото време плащането за торове със зърно е по-високо за зимните култури, отколкото за пролетните култури.
Зимната ръж реагира добре на всички основни минерални торове - азотни, фосфорни и поташ. Тяхното влияние обаче не е еднакво и зависи от плодородието и свойствата на почвата, наличието на влага и мястото в сеитбооборота на зимната ръж.
За увеличаване на добивите му се прилагат органични и минерални торове преди сеитба и под формата на превръзки.
По-пълна представа за нуждите на растенията от хранителни вещества се дава чрез изследване на динамиката на приема им в отделните фази на развитие. Оказа се, че най-интензивното усвояване на хранителните вещества при зимните култури става за сравнително кратко време.
По време на вегетационния период, който продължава около 200 дни, растенията от зимна ръж консумират хранителни вещества неравномерно. Зимната ръж още през есенния период усвоява до около 40-50% от крайното съдържание на хранителни вещества в културата.
Тяхното снабдяване е почти завършено до края на разделението, въпреки че до този момент растенията развиват не повече от 50 - 60% от масата на крайната култура. Значително количество хранителни вещества се усвояват в периода от поникването до края на братене. Растенията използват основната част от хранителните вещества от братене до края на братене. Това предполага необходимост от торене преди сеитба и при ранно подхранване.
За образуването на 1 тон зърно и съответното количество слама ръжта изразходва средно 31 кг азот, 13,7 кг фосфор и 26 кг калий. МаксимумСредният дневен прием на фосфор и калий се пада на периода на влизане в тръбата - позиция. Максималният прием на азот се наблюдава малко по-късно, но до началото на цъфтежа рязко намалява.
Като основен тор в чистата угар на нечерноземната зона се прилага оборски тор в доза от 20 до 40 t/ha и фосфорни торове - 30–40 kg/ha. Калиеви торове се използват и на леки по гранулометричен състав почви - 30–40 кг в.м./ха.
В южните райони, по-слабо осигурени с валежи, на по-плодородни почви, оборският тор се използва като основен тор в чиста угар - 15-20 t / ha и фосфорни торове - 30-40 kg / ha. При поставяне на ръж върху заети угари и неугарни предшественици се прилагат органични торове под угар, а под зимна ръж - пълен минерален тор (NPK).
Посевният (редов) тор осигурява на младите растения зимна ръж лесно достъпна бедност в началния критичен период на растеж и повишава устойчивостта им към неблагоприятни условия на отглеждане. Във всички зони на отглеждане на зимна ръж, независимо от предшественика, като редов тор се прилага гранулиран суперфосфат - 8–9 kg/ha.
Пролетното подхранване на зимна ръж с азотни торове значително увеличава добива на ръж. Според данните от многобройни производствени опити в стопанствата на нечерноземната зона, когато се прилагат в доза 20-25 kg a.i./ha, добивът се увеличава с 0,3 t/ha. Най-големият ефект от пролетното торене с азотни торове е отбелязан върху подзолисти и сиви горски почви.
органични торове. От голямо значение за получаване на високи добиви от зимна ръж са органичните торове, по-специално оборският тор. Той е пълен тор. Общоприето е, че един тон оборски тор съдържа средно 5 kg N, 25 kg P2O5, 6 kgK2O и 5 kg CaO. Както знаете, най-ефективно е въвеждането на оборски тор под зимни зърнени култури и оран култури. Следователно практически органичните торове обикновено се използват в тези полета на сеитбооборот.
От горните данни се вижда, че положителният ефект на оборския тор върху зимните култури се проявява във всички почвено-климатични зони. Ефективността на действието му намалява с увеличаване на плодородието на почвата и намаляване на валежите. Оборският тор най-силно увеличава добива на зимни култури, отглеждани в нечерноземната зона, особено на песъчливи и песъчливи подзолисти почви, бедни на хумус и хранителни вещества. Действието на оборския тор се оказа високоефективно във всички райони на нечерноземната зона, добивите на зимна ръж тук се увеличават с 1,5–2 пъти. Например, увеличението на добива на зимна ръж от въвеждането на оборски тор е (в центнери на 1 ха): в района на Перм в опитната станция в Соликамск 8,3, в опитното поле на Менделеев - 7,3, в бившето опитно поле Шуя (област Иваново) - 9,1, в бившата Ленинградска регионална опитна станция - 7,4, в Белоболгарския изследователски институт по селско стопанство - 11 .7.
Според многобройни експерименти, проведени в района на Москва, когато оборският тор се прилага при 12 тона на 1 ха, добивът на зимна ръж се увеличава средно с 6,9 центнера на 1 ха за 25 години, достигайки 25,2 центнера през този период. Относително високата ефективност на оборския тор се проявява и върху сивите горски почви и излужените черноземи в горско-степните райони и в районите на централната черноземна зона.