2.2 Пелопонеската война: причини, ход на събитията, резултати
Нов кръг в политическото развитие на Атина като морска сила пада в средата на 5 век. пр.н.е. По това време Атина се фокусира върху установяването на търговски и икономически отношения със западните страни.
За да увеличи броя на държавите в морския съюз и да разшири сферата на влияние върху Черно море, Перикъл оборудва така наречената Понтийска експедиция. Тази кампания започва през 437 г. и допринесли за засилването на влиянието на Атина на Черно море. Опитите за укрепване както на Черно, така и на Средиземно море обаче доведоха до влошаване на отношенията с Пелопонеския съюз, което впоследствие стана причина за началото на известната Пелопонеска война. Една от основните причини за войната е сблъсъкът на интереси между двете конкуриращи се държави Атина и Коринт. И двете държави по това време са най-големите и най-развитите морски държави и се стремят да разпространят влиянието си възможно най-далеч. 24
Препъникамъкът на тези две държави бил търговският град - Мегара, който имал много благоприятно географско положение за търговия. Намира се на Истмийския провлак, през който минават важни търговски пътища за двете държави. Градът е в Пелопонеския съюз и дава на Коринт значително предимство в търговията. Въпреки това през 460г. пр.н.е. Мегара прекъсва икономическите и политически отношения, както с Коринт, така и с целия Пелопонески съюз и влиза в Атинския морски съюз. За Коринт това беше неприемливо. Както можем да предположим, загубата на важен икономически център би забавила значително развитието на търговията в района на Истмия, като по този начин би причинила значителни икономически щети. Въпреки това, след 6 години Мегара отново се върна в Пелопонеския съюз. 25
Засиленото влияние на Атина на западния бряг застраши по-нататъшното икономическо развитиеразвитието на Коринт, но силите им не са достатъчни за борба с Атина. Можем да предположим, че Коринт започва да търси помощ сред своите съюзници и я намира в лицето на Спарта. Спарта имаше свои собствени причини да помогне на Корит, както беше споменато по-горе, Атина и Спарта се бориха за хегемония на територията на Елада.
Следващата конфликтна ситуация се случи с участието на същата Мегара, което доведе до факта, че Атина реши да спре всички търговски отношения с този град в цяла Атика. Това решение причини сериозни икономически щети на Мегара, Спарта, под натиска на Коринт, започна преговори с Атина, по време на които изложи обиден ултиматум. Спарта поиска разпускането на Делоската лига, изгонването на Перикъл и редица други искания по отношение на икономиката. Ултиматумът е отхвърлен, което бележи началото на Пелопонеската война. 26
Виждайки несигурното положение на Атина, войските на Пелопонеския съюз започват нова инвазия. Успехът в битките беше променлив. Положението на Атина обаче се влошава от нестабилната ситуация в съюза, събитията, които се случват на Балканския полуостров, предизвикват сериозна загриженост, спартанският командир Бразидас води успешни битки в Тракия и Халкидики, като по този начин ги изтегля от Делоския съюз. Опитът на атиняните да си върнат окупираните територии не е успешен.
Не всичко вървеше гладко и за Спарта, практически нямаше ресурси за продължаване на войната, а въстанията на илотите разкъсаха Спарта отвътре. Скоро се проведоха преговори за сключване на мир между Атина и Спарта. Страните се съгласиха да се върнат към предвоенната ситуация. Спарта обещава да върне окупираните територии, докато Атина от своя страна обещава да върне бунтовните илоти в Спарта и да изтегли войските от превзетия Пилос. Страните обаче не бързаха да изпълнят приетите условия. Така че на териториятаГърция установи нестабилен Никиев свят.
Следващият етап от продължаването на Пелопонеската война е, че Атина започва да оказва активна помощ на Сегестите, които се обръщат към Атина за това. Сегеста беше под силен икономически и политически натиск от други градове в Сицилия, които бяха част от Пелопонеския съюз. По предложение на Алкиадес, важна политическа фигура на времето. Оборудван е военен ескадрон от 134 триери, който превозва 6400 войници на борда. Командването на операцията е поверено на трима стратези: Алкидад, Ламах, Никиас. Никий беше яростен противник на кампанията, защото осъзнаваше уязвимостта на Атина, както в икономически, така и в политически смисъл.
Атина обаче реши друго, ескадрата отиде до брега на Сицилия. Възползвайки се от отсъствието на основните демократични лидери, противниците на Алкидад, възползвайки се от позицията си, убедиха църквата, че Алкидад е замесен в оскверняването на статуите на Хермес и постигнаха неговото уволнение от поста стратег и арест. Опитът за прехвърляне на Алкидад в Атина беше неуспешен, той избяга от ареста и премина на страната на Спарта. Началото на военните действия за Атина беше много успешно, обсадата на Сиракуза беше близо до завършване. Но след като Сиракуза получи военна помощ от Спарта, нещата на фронта станаха много по-зле. Толкова много, че до 413. пр.н.е. Атина не може да продължи обсадата на Сиракуза. Под ударите на обединените сицилиански и спартански войски атиняните трябваше да се оттеглят във вътрешността на острова, където практически всички впоследствие бяха избити. 27
Веднага щом съюзът научи за поражението на Атина, незабавно избухнаха вълнения и въстания срещу атинската държава. От морския съюз идват такива значими градове като: Еритра, Клазомен, Теос, Милет. Трябва също така да се отбележи, чеслед като загуби повечето си поддръжници, позицията на демокрацията беше силно разклатена. Рязко нараства броят на олигархичните организации на Пелопонеската война за анизация, които в своите политически лозунги призовават Атина за мир със Спарта. Дейностите на такива организации - хетерий, доведоха до факта, че през 411г. пр.н.е. Имаше преврат, при който демократичното правителство беше победено. Новото олигархично правителство провежда контрареформи. Премахнаха субсидиите от държавата за бедните, отмениха заплащането за работа в държавната служба, точно както новото правителство на „съвета на четиристотинте“ отблъсна позициите на народното събрание. Сега той можеше да бъде свикан само по решение на събора, а броят на еклесиите беше намален до 5000 хиляди души. Властта на олигархията обаче не продължи дълго. Нейният авторитет беше подкопан от неуспехите в Еритрия, атинската флота отново беше унищожена, а непрестанните въстания, които избухнаха навсякъде, също изиграха своята роля. 28
Малко след това демокрацията е напълно възстановена в Атина. Възстановено е и разпределянето на държавни помощи за най-бедните граждани. Атинската флота под командването на Алкивиад се насочва към Хелеспонта и тук нанася поредица от поражения на спартанците. Тези победи, чиято кулминация е възстановяването на атинската власт над Халкидон и Византия, осигуряват доставките на черноморско зърно за Атина. При такива условия Алкивиад може спокойно да се върне в Атина, където е тържествено посрещнат от цялото население на града и избран за стратег с широки правомощия.
По-нататъшният ход на събитията е свързан с името на спартанския флотоводец Лизандър. Успешна операция в протока Хелеспонт слага край на съпротивата на Атина. Атинската флота, наброяваща 180 кораба, е напълно пленена, а моряците са екзекутирани. След това АтинаИмам сили да устоя.
Най-трудни са мирните условия, наложени от Спара, Корин и редица други пелопонески градове. Атина беше инструктирана да разпусне морския съюз, а не да има флот. Цялата територия на Атина извън Атика е реквизирана. Укрепленията на Пирея са разрушени. Атиняните трябваше да се върнат към политическите порядки преди епохата на Перикъл. Атина също признава хегемонията на Спарта и трябва да бъде в съюз с нея. 29
Като цяло можем да заключим, че Атина е загубила цялата си стратегически изгодна позиция. Бяха подкопани основите на демокрацията, което даде повод на опозицията да започне отново активни действия за установяване на собствена власт в държавата.
Успяхме да проучим политическото развитие на атинската държава по времето на Перикъл, да анализираме етапите в развитието на демократичната система в Атина, да разгледаме редица реформи и трансформации, извършени от Перикъл по време на неговото управление.
Анализирани са етапите на формиране на демокрацията в Атина. Много внимание беше отделено на развитието на нови държавни органи, присъщи на атинската демокрация. Изследвахме и доминиращата роля на Атина в Делоския съюз, влиянието на Атина върху развитието на вътрешните политически отношения на съюза. Разгледани са събитията от Пелопонеската война, изследвани са причините за войната, характерът на воденето на военните действия и последиците от войната за атинската държава.
Морският съюз всъщност е най-важното политическо постижение на Атина в историята. Благодарение на него Атина става доминиращата търговска държава в Гърция и съседните страни. Делоската лига направи възможно разширяването и укрепването на своята сфера на влияние, както в търговията, така и в политиката. Обединението направи възможно значително увеличаване на мощта на атинската флота, коятодопринесли за установяването на атинската хегемония по море.
Демостен. „Речи” / Пер. В.Г. Борухович. Т.1. М., 1994. - 270 с.
Плутарх. „Сравнителни жития в два тома” Т.1. / пер. - 250-те.
Тукидид. „История” / Пер. Г.А. Стратоновски. Л., 1981. - 120 с.
Ксенофонт. "Спомени за Сократ" М.: Наука, Физически институт на Руската академия на науките., 1993. - 180 с.