23 юни - Международен празник на балалайката, Педагогическа интернет общност
Историята на празника Денят на балалайка
В регистъра на официалните събития такова събитие като Ден на балалайката не е предвидено. Вярно, тази ситуация не омаловажава значението на празника за любителите на народната музика - тези хора, които не могат да си представят живота си без весел музикален инструмент. Всъщност благодарение на последния се появи Денят на балалайката. Това се случи преди 6 години, през 2008 г. Инициатор на първата музикална акция е президентът на Българския клуб на музикантите-народници Дмитрий Белински. Благодарение на тази забележителна личност, която е и заслужил артист на България и директор на българския концертен квартет Сказ, денят на балалаеката придоби статут на ежегодно събитие и обедини под своето крило балалаечи от цял свят.
Друго име за значимата дата е Международният празник на народните музиканти, защото именно те, тези креативни хора, демонстрират на нас, обикновените смъртни, цялата сила и красота на гамата от звуци, извлечени от струните на конкретен музикален инструмент.
Вероятно някой ден Международният ден на музикантите-популисти ще получи титлата официален, поне у нас. Засега правителството не вижда необходимост да вписва такава дата в регистъра на официалните празници, както съобщиха представители на Министерството на културата в писмо до вече споменатия Дмитрий Белински в отговор на опит на ентусиаст да потърси справедливост за народния инструмент.
История на балалайката
Сред традиционните предмети, поставени в гроба на собственика от поданиците, е музикалният инструмент „eine Laute“ (от гледна точка на А. Котляровски, всъщност, балалайката). Не е известно колко надежден е този факт, тъй като местните историци дават съвсем различна дата на произходинструмент - 1715 г. и са склонни да вярват, че създателите му са селяните. От тях балалайката попадна в ръцете на шутове и се разпространи благодарение на народните веселяци в цялата страна.
Радостта на хората обаче беше кратка. Цар Алексей Михайлович, наблюдавайки целия този „позор“, заповядва да се унищожат всички музикални инструменти, включително и „триструнните“, а дръзналите да не се подчинят, да бъдат бичувани или дори заточени в Малка България. След смъртта на владетеля националният инструмент се завръща, но след известно време отново е забранен. Едва в средата на 19 век балалайката най-накрая се "присъединява" към редиците на домашните музикални инструменти. Това се случи благодарение на благородника Василий Андреев, който случайно чу звуците на „триструната“ от своя двор Антипа. И той толкова харесва тази музика, че решава да направи балалайката най-популярната в България. Андреев успя - балалайката отново се влюби и стар, и млад.
За съжаление свиренето на народен български музикален инструмент не е получило такава актуалност в наше време. Редовно организираните концерти на балалайка са от интерес само за тесен кръг от хора. Известни са имената на известни съвременни музиканти на балалайка: Кузнецова В.А., Захаров Д.А., Болдирева В.Б., Горбачова А.А.