24. Вътрешнополитическо развитие на страната през 1922-1940 г. Командно-административна система за управление. Масови репресии.
Й. В. Сталин идва на власт.
През 1928-29 г. сталинската групировка постига победа над привържениците на т.нар. „дясно отклонение“ в партията (Н. И. Бухарин, А. И. Риков и други) , които се противопоставиха на спешните мерки по време на закупуването на зърно, експлоатацията на селяните, която заплашваше да разкъса града и селото, и ограничаването на НЕП.
Целина установяване на репресивен режим:
Принудителната индустриализация и ускорената колективизациятрябваше да се основават на неикономическа принуда.
Беше необходимода се обяснят на гражданите на страната причините за спада на жизнения стандарт,постоянните икономически проблеми и недостига на потребителски стоки.
Желанието да се сгъсти атмосферата на всеобщо недоверие и подозрение в страната,да се убедят масите в необходимостта от затягане на винтовете,да се установи пълен, тотален контрол на държавата и партията върху всички аспекти на обществения живот.
Потискане на инакомислието сред интелигенцията.
Първоначално властите инспирират редица политически процеси срещу буржоазни специалисти (през 1928 г. - Шахтинското дело; 1930 г. - процес срещу несъществуващата Трудова селска партия- Н. Д. Кондратиев, А. В. Чаянов, Л. Н. Юровски;същият митичен процес срещу т. нар. Индустриална партия -Л. К. Рамзин, И. А. И конников, В. А. Ларичев). През 1931 г. репресиите засягат около 5% от общия брой специалисти в индустрията, транспорта и селското стопанство.
Началото на репресиите срещу партийно-държавния апарат, армията.
В началото на 30-те години. Няколко антисталинистки групи се опитаха да се противопоставят на сталинската система и по това време вече не представляваха сериозна заплаха за режима: през 1930 г. това беше групатаS.I. Сирцова иВ.В. Ломинадзе; 1932 - групаA.P. Смирнова, Н.Б. Eismont, V.N. Толмачева, както и групатаM.N. Рютин(Съюз на марксистите-ленинци), който говори в манифеста До всички членове на ВКП(б) срещу терора и диктатурата на Сталин в партията. Сталин се разправи с всички, но е известно, че на XVII конгрес на ВКП (б) през 1934 г. той получи най-малък брой гласове на изборите за ЦК (обявените резултати бяха фалшифицирани от преброителната комисия). По-късно са репресирани и 1108 души от 1966 делегати на този конгрес на победителите.
Последвалите репресии идват на вълни.
Терорът в Червената армия.Към тези съдебни процеси се присъединява закритият процес от 1937 г. по делото за т. нар. Антисъветска троцкистка организация в Червената армия. МаршалиМ.Н. Тухачевски, И.П. Уборевич, а по-късно И.Е. Якир, В.К. Блюхери други военни лидери бяха обвинени в шпионаж, подкопавайки бойната мощ на Червената армия.
Общо през годините на голям терор в Червената армия 40 от 80 хиляди командири бяха репресирани (от които 90% бяха командири на армии и корпуси, половината от командирите на полкове).
Репресии в етнически региони.Репресиите засегнаха партиен, съветски, икономически персонал, представители на интелигенцията на почти всички републики на СССР.
Цели народи бяха обявени за виновни за предателство. Преди войната депортираните народи наброяваха около 2,5 милиона души (от които 1,4 милиона германци; много корейци; татари, гърци, българи и арменци бяха изселени от Крим).
Преките човешки загуби от репресиите възлизат, според различни източници, от 4-5 до 12 милиона души.
Твърдениетоза всемогъществото на партийния апарат и сливането на неговите функции с функциите на държавните органипредставляваше същността на съветскатаполитически режим от 30-те години, който приема формата на режим на лична власт (култ към личността). Пирамидата на висшите ръководители на КПСС (б) и съветската държава се затвори около генералния секретар на ЦК И.В. Сталин, чиито решения трябваше да се изпълняват безпрекословно. Освен това до 20 в ръцете на Сталин беше съсредоточен целият бизнес по назначаването на ръководни кадри в страната, поставянето им на различни нива на пирамидата на държавната власт.
Социално-политическата система, която се формира в СССР до края на 30-те години на миналия век, има следните характерни черти: размиването на границата между държавата и обществото; контрол върху обществото и индивида; забраната на политическата опозиция и свободната мисъл, концентрацията на властта в ръцете на партийно-държавния апарат (властта не беше ограничена от закона и се основаваше на репресии); култ към личността на лидера; тенденция за разпространение извън съветските идеи и практики.
Терминът"Командно-административна система"се появи още в годините на перестройката. Това е начин на организиране на социалните отношения, който се характеризира с:
твърд централизъм на икономическия живот на основата на държавната собственост;
използването на неикономически, идеологически методи на управление;
господството на партийно-държавната бюрокрация при липса на реална свобода и истинска демокрация.