На тежест или сенник

Уважаеми съучастници! Как се пише правилно (и защо) - на тежест или на балдахин? („Където листата замръзват над балдахина.“)

Отговорено: 23

на части. думата "навес" изобщо не съществува.

т.е. съществува, но само като дателен падеж на думата "навес")

ИМАТ, адв. Висяща позиция. Дръж се за сенника.

Обяснителен речник на Ушаков. Д.Н. Ушаков. 1935-1940 г.

о вярно е прекрасно. но други речници на Ушаков не поддържат това.

Вероятно остарял правопис.

Можете ли да предоставите връзка към речник, където се предлага отделен правопис? И не го намерих.

Но има и това: „Сега, докато обсъждането на проекта на „Правила за българския правопис“, изготвен в Института за български език на името на В. В. Виноградов на Българската академия на науките, все още не е приключило, препоръчително е отново да се обърнем към такъв болезнен за училището проблем като правописа на наречията, получени от съчетанието на падежната форма на съществителното с предлога прегръдки, в сърцата и др.).

Както знаете, въпросът за продължително или отделно изписване на такива наречия е един от най-трудните. Това не са чисто правописни затруднения. Те са свързани с протичащите в езика процеси на промяна на граматическия статус на някои предложно-падежни комбинации - превръщането им в наречия.

По принцип съществителните с предлози трябва да се пишат разделно, а наречията, свързани с тези комбинации само генетично, заедно, например: Той падна на една страна и си счупи ребро, а Шапката се плъзна на една страна. Но почти не винаги е лесно да се направи разлика между съществително с предлог и наречие. Процесът на преход на комбинация от предложни падежи в наречие епостепенен процес. Наред с адвербиализираното падежно съчетание в езика може да продължи да функционира и предложно падежно съчетание, запазвайки своя граматичен статус (виж примера по-горе), като разликата между тях не винаги е достатъчно ясна; възможни са преходни форми.

Преминаването на предложно-падежно съчетание в наречие може да се счита за безспорно в следните случаи: 1) когато съответното съществително се губи в съвременния език (на земята, на бегом, на пух и прах, в тъмното и др.)1; 2) когато в предишната комбинация от предлози се губи връзката с лексикалното значение на съществителното и с граматическото значение, характерно за такива комбинации от предлози, например: отказа направо (срв.: имаше пари за парче вълна); разполагаме с всички налични документи (вж.: нанесете крем върху лицето).

този проект за реформа впоследствие беше отхвърлен