25 април
Днес е Велики понеделник от Страстната седмица.
Днес се пада паметта на светците: щмч. Зенон от Верони, епископ от 3 век. Rev. Исак Сириец, в Spolete Italica, аскет от 6 век. Прмчч. Мина, Давид и Йоан (VII). Rev. Василий Изповедник, епископ на Пария и Св. Анфузи на Богородица (VIII). Rev. Атанасий от Егина, игуменка от 9 век.
Прмч. Сергий Крестников, послушник, убит през 1938 г.
Прославени са иконите на Божията майка: Муром и Белиничи.
Поздравяваме рождениците за деня на ангела!
Братя и сестри, днес бих искал да ви разкажа една рядка история от живота на един почтен подвижник. Като цяло, подробните жития на монахините не са толкова чести; въпреки това жените, поради своето смирение, заемат място далеч от публичните църковни събития. Но както виждаме от примера на Пресвета Богородица и наскоро честваната св. Богородица Египетска, жените често превъзхождат силния пол по своето смирение и послушание. И тук имаме житието на св. Атанасий. Била е игуменка на манастир на остров Егина. Бъдещият светец е роден в благочестиво християнско семейство в самото начало на 9 век. Още на седемгодишна възраст момичето научило Псалтира, който непрекъснато чете с вълнение. Веднъж, докато работела на стан, света Атанасия видяла сияеща звезда да се спуска към нея отгоре, която, като се приближила и осветила цялата й, изчезнала. Оттогава девойката се просветила в душата си и твърдо решила да отиде в манастира.
Когато света Атанасия била на 16 години, родителите й я умолили да се омъжи. Момичето се подчини, но живя в брака само 16 дни: съпругът й беше отведен на война и убит там. Останал вдовец, света Атанасия решила да изпълни отдавнашното си желание. Но по това време беше издаден указ от император Михаил Безсърдечния, според който младитевдовиците трябваше да се женят за млади воини. Свети Атанасий трябваше да се ожени повторно. В брака тя водеше благочестив и добродетелен живот: работеше у дома, помагаше на болни и нуждаещи се, приемаше непознати. В неделни и празнични дни преподобната канеше своите близки и приятели при себе си и им четеше Светото писание. Под влиянието на светицата съпругът й също се пропит с монашество, той реши да замине за манастир и даде разрешение на жена си да бъде постригана.
Светицата раздала имота си, приела монашество и заедно с благоговейните съпруги се оттеглила на уединено място. След известно време сестрите помолили света Атанасия да стане игумения на тяхната малка община. Светицата гледаше на своята игуменка като на специална служба на Бога и сестрите. Тя даде пример за кротост и смирение. Тя поправи всички грешки на сестрите с любов, без гняв.
Въпреки че Света Атанасия носела титлата игумения, тя смятала себе си за последна сред сестрите и винаги помнела заповедта на Спасителя: Който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде слуга (Мат. 20:27). Преподобната никога не позволявала на сестрите да я прислужват, дори да поливат ръцете й с вода.
Свети Атанасия носеше космена риза, а върху нея дреха от груба овча вълна, спеше малко и се молеше по-голямата част от нощта. През деня тя работеше със сестрите си. Свети Атанасий живял в този манастир четири години. На остров Егина живеел стар монах, монах Матей, той благословил света Атанасия да отиде със сестрите си на още по-уединено място. Тя построила манастир в пустинната планина на същия остров близо до древната църква на първомъченик Стефан.
Свети Атанасий бил награден от Бога с дарбата на изцеление. След като тя излекува човек, чиито очи боляха, много хора започнаха да се стичат при нея, за да получат изцелениедушевни и телесни заболявания. Разпространяващата се слава тежи на монахинята и тя, като взе две близки по дух сестри (Мария и Евпраксия), тайно отиде в Константинопол. Там, като проста монахиня, монахът постъпил в един от манастирите, където живял седем години. Но светият й живот отново привлече вниманието. Сестрите от Егинския манастир разбрали къде е отишла тяхната игумения и отишли при нея, молейки я да се върне. Покорявайки се на Божието Провидение, монахинята се върнала в създадения от нея манастир. Скоро след това тя беше удостоена с видение на двама светли мъже, които й дадоха грамота с думите: „Ето ви свободата, вземете я и се радвайте“.
Преди смъртта си Света Атанасия завещала да храни бедните в нейна памет до четиридесетия ден. Сестрите обаче не изпълнили завета й и устроили поменна трапеза само за девет дни. Светецът се явил на някои сестри и казал: „Напразно не изпълнихте завета ми - четиридесетдневното възпоминание на мъртвите в храма и храната на бедните много помага на грешните души, а от праведните души небесна милост се спуска на тези, които извършват помена“.
Преподобна майко Атанасия, моли Бога за нас!