2.5. Характеристики на разглеждане на спорове за защита на потребителите
Гражданинът действа като потребител, ако придобива, поръчва или използва стоки, работи или услуги за лични нужди, които не са свързани с предприемаческа дейност. За тези цели потребителят влиза в правни отношения с организации или индивидуални предприемачи, които произвеждат или продават стоки или услуги.
Отношенията, регулирани от закона за защита на потребителите, могат да възникнат от договори за продажба на дребно, лизинг, наем на жилищни помещения, за предоставяне на комунални услуги, договори за строителство, превоз на граждани, техния багаж и товари, от договори за предоставяне на финансови услуги, насочени към задоволяване на нуждите на потребителите, които не са свързани с предприемаческа дейност, от договори за банков депозит и някои други.
Независимо от конкретната форма на договора, потребителят има право:
- на точна информация за доставчика на услугата, производителя, продавача;
- добро качество на услугите, работата, стоките;
- възстановяване на нарушени права;
- безопасност на услуги, работа, стоки;
- обезщетение за вреди, причинени поради дефекти на стоките;
- обезщетение за неимуществени вреди;
- съдебна защита (чл. 4, 7-10, 14, 15 от закона).
В параграф 1 от решението на Пленума на Върховния съд на България „Относно практиката на разглеждане от съдилищата на дела за защита на правата на потребителите“ се обяснява, че законодателството за защита на потребителите урежда отношенията между гражданин, който закупува продукт или услуга за лични цели, които не са свързани с предприемаческа дейност, от една страна, и организация или индивидуален предприемач, извършващи работа или услуги по възмезден договор, от друга. Съдилищата нямат право да се ръководят от законодателството за защита на праватапотребители при разрешаване на спорове между граждани, които влизат в договорни отношения помежду си, или в случай на гражданин, който закупува стоки или услуги за предприемаческа дейност.
Анализирайки съдебната практика, Върховният съд на България отбелязва, че споровете между граждани и организации, които привличат средства на граждани, често се квалифицират погрешно от съдилищата. Въпреки разнообразието от форми на споразумения (договори, покупко-продажба, просто споразумение за партньорство, инвестиционно споразумение и др.), Съдилищата трябва да изхождат от факта, че истинската цел на гражданите, които влизат в договорни отношения от този вид, е да подобрят условията на живот за себе си или за членовете на семейството си, което не е свързано с предприемаческа дейност. Върховният съд на България посочва, че е необходимо да се признае правилната практика на съдилищата, които прилагат Закона за защита правата на потребителите към тези правоотношения.
Категорията граждански дела за защита на потребителите дава на ищеца избор между съдилища или по местоживеене на ищеца, или по местонахождението на ответника, или по мястото на нараняването; изключение правят спорове, произтичащи от договори за превоз на стоки - те се представят по местонахождението на транспортната организация.
Съдията, приемайки исковата молба, трябва да провери подсъдността на спора, който се разглежда от съда, като се има предвид, че според някои изисквания на Гражданския кодекс България предвижда задължително предварително извънсъдебно разглеждане на искове, например при спорове за транспортни услуги (член 797 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Предвид това, съдията трябва да откаже да приеме заявлението, ако потребителят не е спазил предварителната извънсъдебна процедура за разглеждане на тези спорове и тази възможност не е пропусната. При това трябва да се има предвид, чеизтичането на предварителния срок, установен от закона за предявяване на иск от гражданин, не е основание за отказ от съдебна защита, тъй като това противоречи на чл. 46 от Конституцията на България и горепосочения закон на Руската федерация.
Съдията проверява и съответствието на исковата молба и приложените към нея документи с чл. 131, 132 Граждански процесуален кодекс на Руската федерация. Ако се установят несъответствия, той оставя заявлението без движение и предоставя на заявителя разумен срок за отстраняване на недостатъците, след което взема решение за образуване на гражданско производство. Ако изискванията на Гражданския процесуален кодекс не са спазени, съдията връща молбата на ищеца.
Както пояснява Пленумът, когато се произнася по приемането на заявление, съдията трябва да провери дали предявеният иск е подсъден на съда, като се има предвид, че за редица искове се извършват неустойки по безспорен начин въз основа на изпълнителен надпис, извършен от нотариуси и длъжностни лица, които имат право да извършват това нотариално действие по закон. Заинтересованото лице в тези случаи има право да се обърне директно към съда, ако е изтекъл срокът за получаване на изпълнителния надпис или не са налични необходимите за това документи, както и когато му е отказано извършването на изпълнителния надпис или при несъгласие с издадения изпълнителен надпис.
Потребителите са освободени от плащане на държавно мито по всички искове, свързани с нарушаване на техните права, без никакви ограничения.
Когато подготвя делото за разглеждане, съдията трябва да покани ищеца и ответника да предоставят доказателства, необходими за цялостно и обективно изследване на обстоятелствата, довели до конфликта. Мировият съдия трябва да проучи добре част 2, клауза 7 от Постановлението на Пленума на Върховния съд на България „За практиката на разглеждане от съдилищата на дела за защита на правата.потребители", който установява, че като общо правило тежестта на доказване на обстоятелства, освобождаващи от отговорност за неизпълнение или неточно изпълнение на задължение, е на продавача (производителя, изпълнителя) (клауза 4, член 13, точка 5, член 14, точка 6, член 28 от Закона за защита правата на потребителите на България). дали е установен гаранционен срок за продукта (работа, услуга ), както и от момента на откриване на дефектите (ал. 6 на чл. 18, ал. 5, 6 на чл. 19, ал. 4-6 на чл. 29 от Закона за защита правата на потребителите).
За да се проучи естеството на отношенията между страните, техните взаимни задължения и права, в съда могат да бъдат представени: споразумение, разписки, разписка-задължение, разписка-нареждане, товарителница, изчисление на загубите, които според ищеца ответникът трябва да компенсира, и други документи.
Ответникът представя доказателства, които освобождават от отговорност за неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията. Ако говорим за продажба на продукт или услуга с неподходящо качество, е необходимо да се провери дали е определен гаранционният срок и кога е открит дефектът. Тежестта на доказване в този случай пада върху двете страни в конфликта.
Ако страната по обективни причини изпитва затруднения при събирането на доказателства, съдията й съдейства за предоставяне на документи, като ги изисква от съответните лица.
Съдията трябва да вземе предвид, че договорът между потребителя и продавача или изпълнителя може да предвижда отговорност на продавача (изпълнителя) за нарушаване на задължения, за които Законът за защита правата на потребителите не предвижда отговорност.
СЪСС оглед на възможността за такава отговорност, договорът трябва да бъде внимателно проучен при подготовката на съдебния спор.
В случай на удовлетворяване на иска, съдията взема решение:
- за пълно обезщетение за потребителски загуби, причинени от неизпълнение на договорните задължения от страна на продавача (изпълнителя); Изключение правят нарушенията на задълженията за транспортиране и съхранение, за които е установен ограничен размер на отговорност (чл.
- събиране на глоби (неустойки), установени със закон или договор;
- изпълнение от страна на ответника в натура на възложените му задължения към потребителя.
В този случай загубите на потребителя се сумират:
- от разходите, които потребителят, чието право е нарушено, е направил или трябва да направи за възстановяване на нарушеното право, в резултат на загуба или повреда на имущество;
- доходи, които потребителят би получил при нормални условия на гражданско обращение (пропуснати ползи).
Ако лицето, което е нарушило правото на потребителя, е получило доход в резултат на това, потребителят има право да поиска обезщетение, заедно с други загуби, за пропуснати ползи в размер, не по-малък от тези доходи.
Размерът на наказанието (неустойката) се определя от чл. 23 от Закона за защита правата на потребителите и се таксува за всеки ден забава при отстраняване на дефекти или замяна на стока, установени в чл. 20-22 от този закон, за всеки ден на неизпълнение на искането на потребителя за предоставяне на него за периода на ремонта или до замяната на дефектирала стока с подобна дълготрайна стока.
Ако срокът за отстраняване на недостатъците не е определен с писмено споразумение на страните, тогава той се счита за минимален. Дефектът трябва да бъде коригиран незабавно.
Наказание (глоба) в случай на нарушение на условията за работа или предоставяне на услугиопределени от параграф 5 на чл. 28 от Закона за защита правата на потребителите и се таксува за всеки просрочен ден или час, в зависимост от условията на договора. Ако изпълнителят наруши условията както за началото, така и за края на работата (предоставянето на услуги), нейния етап, санкцията се начислява за всяко нарушение, но нейният размер, за разлика от санкцията, предвидена в чл. 23 от посочения закон, не може да надвишава цената на определен вид изпълнение на работа (предоставяне на услуги) или общата цена на поръчката, ако цената на определен вид работа не е установена в договора.
Наказание в размера, предвиден в параграф 5 на чл. 28 от Закона за защита правата на потребителите, се таксува за всеки ден нарушаване на предвидения в закона срок за отстраняване на недостатъците в работата.
Неустойката се събира до деня на фактическото изпълнение на решението.
Размерът на неустойката (неустойката) се определя от съда въз основа на цената на стоките или услугите, които са съществували в населеното място, в което е трябвало да бъде удовлетворено искането на потребителя, ако ответникът не е платил неустойката доброволно. Съдът има право да намали размера на неустойката въз основа на конкретните обстоятелства по делото, като вземе предвид степента на изпълнение на задължението от длъжника, имущественото състояние на ищеца, основните интереси на ответника.
При разглеждане на дела за обезщетение за вреди, причинени на живота, здравето или имуществото на потребителя поради дефекти в дизайна, производството, рецептата на стоките (работа, услуга), както и поради непредоставяне на навременна и точна информация, вредата подлежи на обезщетение в пълен размер, независимо от вината на ответника и наличието на споразумение между жертвата и ответника.
Когато разглежда дела за защита на потребителите, съдията трябва да вземе предвид следното:
- условия на договора, които нарушават праватапотребител в сравнение с всички законодателни актове са невалидни; ако в резултат на изпълнението на такова споразумение потребителят е претърпял загуби, те подлежат на обезщетение;
- под съществени недостатъци трябва да се разбират непоправими недостатъци или недостатъци, които не могат да бъдат отстранени без несъразмерен разход на време и пари, или недостатъци, които се появяват многократно след отстраняването им;
- при установяване на значителни недостатъци, потребителят има право да прекрати договора и да поиска обезщетение за загубите;
- в случай на пълна или частична повреда на вещта (материала), прехвърлена на изпълнителя за работа, законът предвижда задължението на изпълнителя да възстанови цената на изгубеното или повредено нещо (материал) два пъти;
- съдът може да освободи изпълнителя от възстановяване на цената на повреденото нещо (материал), ако изпълнителят предварително е предупредил потребителя за специалните свойства на това нещо, което може да доведе до загубата му, или ако тези свойства не могат да бъдат идентифицирани по време на правилното му приемане;
- цената на нещо (материал), когато се прехвърля на изпълнителя, се определя по споразумение на страните и се посочва в разписка или друг документ.
При разглеждане на делото мировият съдия трябва да вземе предвид, че в случай на продажба на стоки с неподходящо качество, правото на избор на искове срещу продавача принадлежи на потребителя. Потребителят има право да иска замяна на стоката или прекратяване на договора, независимо от установените съществени отклонения в качеството на стоката, с изключение на скъпи и технически сложни стоки, чиято замяна е възможна само ако качеството им е значително влошено. Въпросът дали стоките са скъпи се решава от съда, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.
Акопотребителят поиска замяна на продукта и продавачът е доказал, че този вид продукт вече е спрян от производство или доставката му е прекратена, задълженията на продавача да замени този продукт се прекратяват. Потребителят трябва да направи друг иск за защита на правата си.
Ако ремонтът на стоките се извършва по време на гаранционния период, тогава договорът за ремонт не се сключва, тъй като правото на ремонт възниква от факта на закупуване на стоките с неподходящо качество. Тези спорове следва да се разграничават от ремонтите след гаранционния срок, които се извършват по договор. Съхраняването на стоките, взети за гаранционен ремонт, трябва да се извършва безплатно.
Обстоятелството, че потребителят не разполага с касова бележка, касова бележка или друг документ за закупената стока, удостоверяващ факта и условията на покупката й, не е пречка за предявяването на претенции за защита на правата му. Потребителят има право да се позове на показанията на свидетели и други доказателства.
Разглеждайки претенциите на потребителя за обезщетение за вреди, причинени му от липсата на достатъчно пълна информация за продукта, съдията трябва да има предвид, че производителят (вносител, продавач) е длъжен да предостави на потребителя необходимата и точна информация за определени видове стоки. Методите за предоставяне на информация на потребителя се определят от правителството на Руската федерация.
Моралните вреди се обезщетяват на потребителя само ако ответникът е виновен, обезщетени са в парична или друга материална форма и не зависят от цената на стоките или услугите, а се определят от съда в зависимост от причинената вреда.
Обобщавайки съдебната практика, Върховният съд на България посочва, че обезщетение за причинени на потребителя неимуществени вреди в резултат на нарушение от производителя (изпълнителя, продавача) на потребителските права се извършванезависимо от обезщетението за имуществени вреди и загуби, понесени от потребителя.